Нашествие на малки принцове

“Малкият принц” е една от най-разпознаваемите книги в световен мащаб. Влезте в произволна книжарница, където и да било по света, и там със сигурност ще намерите поне няколко издания с русокосото момче на корицата. Преведен на над 180 езика[1] и претърпял безброй издания, освен вдъхновение за милиони хора, “Малкият принц” е донесъл и огромни приходи на неизброимите си издатели, както и на наследниците на Екзюпери. На 1 януари 2015 г. обаче се случи нещо, което промени правилата на играта – в по-голямата част от света изтече давността на авторските му права[2]. Стремежът към унифициране на законите за авторското право е причина в повечето страни то да изтича 70 години след смъртта на автора, като в Канада срокът е 50 години, което означава, че там “Малкият принц” е освободен от авторски права още преди 20 години. В момента авторското право за книгата е в сила единствено в САЩ и във Франция, като причината за това е, че Антоан дьо Сент-Екзюпери загива във военно време, което удължава седемдесетгодишния срок с още тридесет години[3].

Падането на авторските права предизвика небивал интерес от страна на издателите в много страни от света. Например в съседна Турция за кратко време над 30 издатели пуснаха свои версии на пазара, сред които могат да се намерят, освен обикновените издания с илюстрациите на автора, и такива с различни аромати, с 3Д картинки и други. В България, от 1995 до заветната дата 1 януари, правата за издаването на “Малкия принц” принадлежаха на издателство “Лъчезар Минчев”[4]. Самият Лъчезар Минчев, собственик на издателството и преводач на техните издания, говори за продадени над 150 000 броя от книгата[5]. “Малкият принц” е една от книгите, към които читателският интерес е постоянен, и, с падането на авторските права, това нямаше как да не привлече вниманието и на българските издатели. За кратко време на пазара се появиха най-различни варианти на книгата, като за сега издателствата, които са се пробвали с нея са дванайсет. Бързането да бъдат сред първите, пуснали нови издания, доведе и до някои абсурди, какъвто е случаят с издателство “Колибри”, които на последната страница на иначе красивото си издание, наред с информацията за редактор, коректор и т.н., са поставили надпис: “Молим наследниците на преводача да се свържат с издателството (преводачът е Константин Константинов – бел. Марио).”

Така за кратко време пазарът бе залят от издания с различни формати и преводи, често със съмнително качество, издадени на вестникарска хартия, с черно бели илюстрации или пък с необозначен преводач, какъвто е случаят с издателство Веси. За щастие не при всички издания е така, като някои от издателствата са направили наистина красиви неща с книгата, какъвто е случаят с Колибри и двуезичното им издание (въпреки горепосочената недомислица), Книгомания с тяхното 3Д издание или пък Сиела с пластиките на Дамян Дамянов.

Първото българско издание на “Малкия принц” е на изд. Народна младеж от 1962 г. в превод на Константин Константинов, върху чиято работа се основават повечето от съвременните преводи. Част от книгоиздателите споделят, че този превод има много несъвършенства, но се оказва предпочитан и днес, най-вече от удобство, като не е за подценяване и читателският навик – родителите често търсят превода, който те самите са чели като деца. Освен вече споменатите преводи на Константин Константинов и Лъчезар Минчев, на пазара може да се намери и работата на Валентина Бояджиева (Сиела), Румен Руменов (Изида) и Любомир Николов (СофтПрес). Разлики в преводите има още в самото начало, където няма единодушие дали става дума място, наречено Девствената гора, или за тропическа гора. “La Forêt Vierge”, както е използвано в оригинала, има значението на диворастяща (девствена) гора или джунгла[6], и както се вижда от приложените откъси в края[i] всеки от преводачите е подходил по различен начин, като повечето от тях са се придържали към един по-приказен превод, използвайки Девствената гора (или лес) като нарицателно за определено място, което в детските представи би звучало фантастично. Разлики има в различните издания и що се касае до превода на Константин Константинов. В някои от тях той “ремонтиран” и осъвременен, което проличава още от първите няколко абзаца. В оригиналния превод на първа глава имаме Девствен лес с главна буква, която преминава в малка при изданието на Колибри. При изд. Апостроф това вече не е девствен лес, а дива гора. Както се вижда от едно по-нататъшно сравнение разликите в превода продължават, като е трудно да се прецени кой е по-добър, тъй като различията са предимно повърхностни и се отнасят най-вече до подхода при избора на думи, но не и до съществени разлики във вложения смисъл.

Що се отнася до илюстрациите и избора на формат и хартия, тук различията между изданията са далеч по-сериозни. Както се посочва в предговора към изданието на “Лъчезар Минчев”[7], съществуват разлики в илюстрациите на първите и по-нататъшните издания на “Малкият принц”, като оригиналното американско издание от 1943 г. е с по-бледи такива и точно този вариант е избран в тяхното издание, както и това на СофтПрес.
Не е изключено разликите в илюстрациите при някои от българските издания да се дължат на различния печат, а не на различни използвани издания. Такъв е примера с изд. Изида, които са включили илюстрации с наситени цветове, но, както се оказва, изданието им е правено по това на Gallimard Jeunesse от 2007 г., което е с бледите илюстрации от 1943 г.[8] Единствени Сиела са се отклонили радикално от оригинала, с риск да си навлекат гнева на по-праведните фенове на русокосия принц, като са заменили оригиналните илюстрации с такива на Дамян Дамянов и, което е по-интересно, с негови пластики, заснети от Надя Кънева. Резултатът е едно наистина различно и интересно издание, което не може да замени оригинала, но е прекрасно допълнение към него. Друг успешен експеримент е изданието на Книгомания, издадено по лиценз, и представляващо книга с изскачащи при прелистване 3Д фигури с оригиналните илюстрации, както и капачета, зад които се крие част от текста. Този подход е изключително харесван от малките деца, въпреки че има своите критици сред възрастните.

На другия полюс са издателства като Пан и Хермес, които са включили “Малкия принц” към сериите си с ученически издания и съответно са се стремили към максимално ниска цена, което означава по-нискокачествена хартия и черно-бели илюстрации. Що се отнася до некачествени издания шампион е издателство Византия, чието издание за 4 лева до толкова се стреми към ниска себестойност, че пропуска екстри като титулна страница и скача направо в текста (отпечатан на подобие на тоалетна хартия), като информацията за изданието е написана направо на задната корица. Издателство Веси пък не са счели за нужно да споменат името на преводача и срещу превод са написали фирменото си име. Тези и други недомислици няма как да не навредят и да влошат и без това лошото впечатление, което направи на читателите бълването на нови и нови малки принцове.

В крайна сметка падането на авторските права на “Малкия принц” се оказа полезно събитие за крайния потребител, въпреки че предизвика известна неразбория сред издателите. Текстът вече може да бъде разпространяван абсолютно свободно и законно, което винаги е добре дошло, а освен това имахме шанса да видим няколко наистина уникални издания, като абсолютен фаворит за мен е 3Д книгата, представена от Книгомания. Свободата при издаването на “Малкия принц” роди и една полезна инициатива – Orange Books представиха качествено издание с твърди корици, приходите от което отиват за съвместната кампания на Orange и УНИЦЕФ „Дари знание за децата на България“[9]. Та така, не знам защо още сте тук, “Малкият принц” е навсякъде. Отивайте да го четете, струва си!

---

[1] PATOCHE.ORG, 2013, List of the foreign editions of The Little Prince

by Antoine de Saint Exupéry, http://www.patoche.org/lepetitprince/gallima.htm

[2] COMMUNIA International Association on the Public Domain, January 23, 2015, The Little Prince: almost in the Public Domain, http://www.communia-association.org/2015/01/23/the-little-prince-almost-in-the-public-domain/

[3] Пак там.

[4] Площад Славейков, 11.03.2015, Да опитомиш Антоан дьо Сент-Екзюпери, http://www.ploshtadslaveikov.com/da-opitomish-antoan-do-sent-ekzyuperi/

[5] Вестник “Новинар”, 23 януари 2015, “Бой” за “Малкият принц” – правата му паднаха, http://novinar.bg/news/boj-za-malkiiat-printc—pravata-mu-padnaha_NDkwMDsyOQ==.html

[6] https://fr.wiktionary.org, forêt vierge, https://fr.wiktionary.org/wiki/for%C3%AAt_vierge

[7] Лючезар Минчев, Предговор от издателя, в “Малкия принц”, стр. 3-4, изд. Лъчезар Минчев

[8] http://www.gallimard-jeunesse.fr/, Le Petit Prince, http://www.gallimard-jeunesse.fr/Catalogue/GALLIMARD-JEUNESSE/Folio-Junior/Le-Petit-Prince

[9] Аз чета, 17/08/2015, Даряват приходите от продажбите на ново издание на „Малкият принц“ на УНИЦЕФ, http://azcheta.com/daryavat-prihodite-ot-prodazhbite-na-novo-izdanie-na-malkiyat-prints-na-unitsef/

[i] Откъс от началото на първа глава.

“Lorsque j’avais six ans j’ai vu, une fois, une magnifique image, dans un livre sur la Forêt Vierge qui s’appelait “Histoires Vécues”. Ça représentait un serpent boa qui avalait un fauve. Voilà la copie du dessin.” – френски оригинал[i]

“Once when I was six years old I saw a magnificent picture in a book, called True Stories from Nature, about the primeval forest. It was a picture of a boa constrictor in the act of swallowing an animal. Here is a copy of the drawing.” – Katherine Woods, английски превод[i]

“Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина. Картината изобразяваше една змия боа, която гълта някакво диво животно. Ето копие от рисунката.” – Константин Константино, 1962г.

“Когато бях шестгодишен, веднъж видях прекрасна рисунка в книжка за Девствената гора, която се наричаше “Преживени приключения”. Тя изобразяваше змия боа, която поглъща див звяр. Ето ви я прерисувана тук:” – Валентина Бояджиева, 2015

“Когато бях на шест години, веднъж видях прекрасна рисунка в книга за Девствената гора със заглавие “Преживени случки” великолепна картина. Тя представляваше змия боа, която гълта диво животно. Ето копие от рисунката.”– Лъчезар Минчев, 1994

“Когато бях на шест години, един ден видях в книгата със заглавие Преживени случки, посветена на девствените гори, една чудна картина. Изобразяваше голяма змия боа, която се готви да погълне някакво диво животно. Ето копие на рисунката.” – Румен Руменов, 2015

“Когато бях шестгодишен, веднъж видях великолепна картинка в една книга за тропическата гора, озаглавена “Преживени случки”. Изобразяваше боа, която поглъща диво животно.Ето копие на картинката.” – Любомир Николов, 2015