Що е то „вимелбух“?
Диана Гърличкова
МП „Традиционно и дигитално публикуване“
Вимелбух (от немски Wimmelbuch) – най-общо казано, книга, състояща се само от илюстрации без текст (или с минимално количество текст). Идва от немското wimmeln (гъмжа) и buch (книга), оттам и още едно от наименованията на български – гъмжаща книжка.
Произход и първообраз
Първата такава книжка е „Rundherum in meiner Stadt“ („Навсякъде в моя град“) на Алфонс Митгуч и е издадена през 1968г. в Германия, а година по-късно получава и награда за детска литература. До ден днешен в Германия този тип книжки се радват на изключително висок интерес сред родители и деца. В нашия език липсва единен термин за този тип книги – вимелбух, гъмжащи книги, неми книги, картинни книги. В англоезичният свят също има различни наименования – teeming book (гъмжаща книга), a book of plentitude (книга на пълнотата), hidden picture book (книга със скрити предмети). Това е следствие от жанровото многообразие и предизвиква объркване в терминологията. Защото, макар и на пръв поглед, всички тези книги да си приличат и често да се причисляват към вимелбух, между тях има и някои съществени разлики.
Други популярни книжки, които са подобни на вимелбух, са книгите от типа „Търси и намери“. Това са панорамни книжки, с много детайли, преливащи от множество дребни изображения. Съществената разлика с вимелбух е, че те съдържат и текст с правила и инструкции към малкия читател. Обикновено това са предмети и изображения, които той трябва да открие. При вимелбуха „читателят“ е абсолютно свободен да разглежда, наблюдава (от тук и друго наименование „книжка за наблюдаване“), да прави собствени асоциации и интерпретации, да прави свои открития. В книгите тип вимелбих няма писмен текст (или той е пренебрежимо малко).
В България има няколко такива книги „Търси и намери“ и те постепенно набират популярност. Такива са например „Къде е Уоли“ и поредицата за „Детектив Пиер“.
Съществуват и още един тип картинни книги, които включват търсене на предмети, хора и изображения. Но те съдържат и много по-конкретни инструкции, освен намирането им. Често те включват в себе си и конкретен сюжет, например решаване на загадка, ребус и мистерия. Те могат да бъдат с различна степен на сложност за различните аудитории и възрастови групи.
Особености и типични характеристики на класическата „вимелбух“: 1. Изданията обикновено са голям формат и са изработени от твърд, качествен и издръжлив материал, способстващ честата му и продължителна употреба. 2. Страниците са илюстрирани са изключително богато, с множество детайли. Всеки разтвор е посветен на отделна тема/сцена/място – ферма, цирк, училище, град. Илюстрациите „гъмжат“ от предмети, животни, хора, действия. Тези изображения стимулират въображението и могат да бъдат интерпретирани по различни начини. 3. Една от най-съществените характеристики – липсва писмен текст, указания, обяснения и задания.
Същност и ползи на вимелбух
Липсата на текст и насочване оставя всичко в ръцете на децата и тяхното въображение. Те не са ограничени по никакъв начин и могат да се запознаят с околния свят посредством тези книжки. Вимелбух могат да се използват и с терапевтични цели в педагогиката и логопедията, за подобряване на речевите умения.
Обикновено вимелбух е предназначен за деца в най-ранна възраст. Чрез тях те развихрят своята наблюдателност и изобретателност. По този начин гъмжащите книжки развиват детската търпеливост, тяхната памет, засилват тяхната способност да правят логически връзки, умението им за разбиране и тълкуване. В тази възраст, детето още не може да чете и дори да говори. Тогава родителят има водеща роля – да обяснява, посочва, насочва вниманието и назовава предмети. Това е един чудесен начин за обогатяване и натрупване на речников запас у малките деца.
В един момент малките деца започват да „четат“ вимелбух сами, чрез самостоятелно разглеждане, посочване и откриване на предмети. Освен всичко останало съвместното „четене“ на вимелбух между дете и възрастен е не само чудесен начин за научаване на нови думички, за развиване на социални умения, но и за създаване на здрава връзка между дете и родител. Освен всичко друго е и забавно.
Гъмжащите книжки са изключително популярни в Германия, където над 90% от децата получават вимелбух между 1 и 3 си година. У нас, за съжаление, тези книги не са толкова популярни. Освен споменатите по-горе поредици „Къде е Уоли“ и „Детектив Пиер“ (които не са класически гъмжащи книжки) на български са издадени „Забавна книжка за стопански двор“, „Забавна книжка за пожарната команда“ и „Голяма книга за малки нещотърсачи“ (което, обаче, е интерактивна книжка с текст). За класически вимелбух претендира и „Гъмжаща книжка“ (която също съдържа малко текст):
Много голяма част от родителите в България осъзнават значението и ползите на този тип книжки и все повече започват да ги търсят и дори ги поръчват от чуждестранни сайтове. Възприятието им не е ограничено, тъй като липсва текст на съответния език и могат да се „четат“ и възприемат свободно чрез богатите илюстрации. Надявам се повече български издателства да оценят вимелбух по достойнство и да започнат да издават повече такива книги, тъй като определено има интерес към тях.
