Явлението „фенфикшън“ – основни понятия

Катерина Антонова
Традиционно и дигитално публикуване

Кратко обобщение на понятието „фенфикшън“, история, развитие, разпространение и влияние върху книгоиздаването

„Фенфикшън“ представлява творба, създадена от непрофесионалист (автор, художник, музикант), базирана на вече съществуваща друга, официално публикувана/издадена и съответно интелектуална собственост защитена от авторски права. Най-често авторите на т.нар. фенфикшъни „използват“ действащите лица и евентуално част оригиналната история, за да доразвият продължение или своя версия. Понякога герои се оказват реални личности, поставени в желани от авторите ситуации. Фенфикшъни, които се развиват в рамките на оригиналната „вселена“ (тоест създаденият от автора свят, където са поставени действащите лица и събития, с неговата история и специфики) се наричат „канонични“ по подобие на библейските разкази с призната от Църквата автентичност. Съответно историите, които силно се отклоняват или променят съдбите на оригиналните персонажи, се развиват в „алтернативна вселена“.

Названието на историите идва от английските думи “fan” (ентусиазиран поклонник, последовател или почитател на спорт, забавление, известна личност и т.н.)[1] и “fiction” (нещо измислено, създадено, фантазирано, както и самият акт на създаването), директно транслитерирано на кирилица. Фенфикшъните обичайно се четат и показват пред други почитатели на оригиналното произведение и не биха били интересни за онези, които не го познават.

Първоначално думата Fanfiction е използвана за разграничаване на любителски написаната научна фантастика, за да бъде тя отличена от „професионалната“.

История

Въпреки че в ерата на технологиите разпространението и намирането от правилната публика на фенфикшъните е силно улеснено, тяхната история започва преди векове, още по времето на Шекспир, чиито творби също се случва да напомнят на прежденаписани. Преди създаването на съответните нормативни документи и кодифицирането на авторското право за авторите не е било нетипично явление да „заемат“ персонажи или истории от други.

През ХIХ век се разпространяват неофициални продължения на редица нашумели литературни произведения имали успех сред читателите. Почитатели на оригиналите, очевидно неможещи да приемат, че любимите им истории имат край, пишат продължения на Оруеловата „1984“, на романите на Джейн Остин, Луис Карол, Дж. Р. Р. Толкин и още много други.

Първообразите на съвременните фенфикшъни са т.нар fanzines, неофициални и непрофесионално написани и публикувани истории от почитатели на фантастичната поредица Стар Трек. Името идва от английските думи за „почитател“ и „списание“ (съответно “fan” и “magazine”), а самите публикации започват съществуването си около 60-те години на миналия век. По това време историите са принтирани или копирани и разпращани по пощата или продавани на събирания на почитатели на оригиналната история срещу малка сума, необходима да покрие разходите по издаването и набавянето на материали.

С развитието и разпространението във все повече домове на световната компютърна мрежа, писането и разпространението на фенфикшъните получава истински тласък. Първоначално историите се разпращат на групи от електронни адреси, съставени от почитатели на определена тема. В интернет се подобрява и визията на фенфикшъните – те могат да бъдат придружени от fanart (художествени творби, подчиняващи се на правилата на създаване на литературните), оформени по избор, със звук и картина.

През 1998 г. е създаден сайтът fanfiction.net, който позволява публикуването и достъпът на читатели и любители на фенфикшъните. Историите в него са категоризирани според оригиналната творба, която е вдъхновила авторът-любител. С удобна търсачка читателят може да избира жанра на историята, да си отбелязва любими автори, да пише коментари и да дава мнение за прочетеното.

Популярността на фенфикшъните, които са около 1/3 от съдържанието в Мрежата посветено на книги, води до възникването на страници – агрегатори за намиране на подобни истории. Те „претърсват“ Мрежата за фикшъни на определена тематика и дават възможност за достъп от тях към всяка страница, на която те са публикувани. Подобни програми за откриване на истории на определена тема са създадени и като приложения за мобилни телефони. Всички те предлагат и възможност за читателя да даде обратна връзка относно съдържанието.

Жанрове и фенфикшън терминология

Фенфикшъните до голяма степен „преповтарят“ жанровото разнообразие на литературни произведения и филми. Тъй като те са насочени и към удовлетворяването на определена емоционална нужда от завършването на история по начин, който читателят предпочита или пък подсилване на моментно настроение, съществува много точно определение на настроение, в тона на което се развива действието.

Някои от типичните жанрове на фенфикшъните, които могат и да се преплитат, са:

– Тревожен (Angst) – историята е концентрирана около характери, които са обезпокоени, тревожни, напрегнати или трябва да осмислят определено решение;

– Алтернативна вселена (Alternative Universe) – историята поставя действащите лица във вселена и обкръжение различни от „каноничните“. В тези истории може да бъдат променени ключови черти на персонажите за нуждите на авторовата версия, те да бъдат поставени в необичайна обстановка или пък да бъде създадена нова версия на сюжета на оригиналната история.

– Кросоувър (Crossover) – това са фенфикшъни, които включват персонажи от различни оригинални творби. Жанрът се нарича и „Фюжън“, когато се слеят повече от една художествени реалности.

– Сродна душа (Soulmate AU) – идеята за сродните души е популярен жанр, който представя действащите лица в много подобен на автентичния им свят, където сродните души са реални. Според изискванията на жанра с героите, които срещнат своята сродна душа се осъществява определена физическа видима промяна, а някои от тях я търсят още от раждането си.  Най-често срещаният сюжет в този жанр е един герой, който е убеден, че няма/иска/заслужава сродна душа, само за да се окаже, че е сгрешил, когато се влюби в нея.

– Пътуване във времето (Time Travel AU) – истории, в които някой от героите бива изпратен в миналото, като притежава знания за настоящето, за да може да го „поправи“.

– „Тъмен“ фикшън (Darkfic) – истории, които са много по-мрачни и депресивни от оригиналните. Може да означава и фенфикшън със съдържание на физическо или емоционално насилие.

– Фикшън „поправка“ (Fix-it Fic) – тези истории „поправят“ грешки в оригиналния сюжет или пасажи, които авторът не харесва. Също така може да бъде „поправен“ тъжен край или действащо лице да остане живо, за разлика от оригинала.

– „Пух“ (Fluff) – основната цел на тези истории е да носят положителни емоции, затова те не се концентрират особено върху сюжета, а върху хубавите усещания, които носят.

– Болка/успокоение (Hurt/Comfort) – тук персонажът бива поставен в условията на драматично преживяване, за да може в последствие да бъде утешен.

– „Вмъкване“ (Self-Insert) – когато авторът включва себе си в историята и често я разказва от първо лице.

– „Мултикрос вмъкване“ (Multicross Self-Insert) – когато авторът влиза в поредица от вселени. Често се налага той да реши някакъв проблем, за да може да „премине“ в следващия свят, може да придобие нови сили или с него да тръгнат помощници, подобно на развитието на героите в компютърните игри.

– Фенфикшън на фенфикшън – понякога добрите автори на фикшъни създават толкова добро „продължение“ на оригиналната вселена, че печелят собствени почитатели, продължаващи техните истории.

– Истории – отдушник (Vent) – написани с терапевтична цел, най-често за успокоение на автора след преживяването на стресираща или травматизираща ситуация.

В кратките описания на всеки фенфикшън, подобно на анотацията в печатната книга, авторите използват определени термини, с които описват накратко предназначението, вдъхновителя и други подробности. Ето някои от тях:

– Авторова бележка (Author’s Note) – може да се намира навсякъде в повествованието и служи за директни послания от автора към читателите, например извинение за ниски познания по чужд език, молба да бъде оценен и т.н.

– Канонично (Canon) – това е оригиналната история и всичко свързано с нея.

– Опровержение (Disclaimer) – това са авторови бележки, които информират читателите кой е носителят на авторските права. Такива изявления са юридически безполезни и постепенно отпадат.

– Drabble, в свободен превод „мацаница“ – форма на фенфикшъна, която е до 100 думи.

– Fandom или Фенство – кръгът от почитатели на дадена тема или произведение, които прекарват много от времето си посветени на него и съответно биха чели и подобни истории.

– Фенон (Fanon) – компилация от „фен“ и „канон“. Това е идея, която почитателите на дадена история приемат масово за вярна, без тя да е потвърдена или публикувана от оригиналния автор.

– Headcanon – интерпретация на оригиналната история от автора на фикшъна на базата на развиване на второстепенна история или като се използват „подсказки“ от текста.

– Мери Сю – понятието произхожда от първите фенфикшъни, свързани със Стар Трек. В тях някой от второстепенните характери обикновено спасява живота на главен персонаж и като „награда“ получава романтична/сексуална връзка с него. „Мери Сю“ произлиза от истории, които пародират главния герой, често лишен от недостатъци.

– Една истинска двойка (One True Pairing) – история, в която се разказва за желана от автора или читателя връзка между герои, не задължително романтична. Може да се отнася и за по-голяма група хора със специална обвързаност помежду си.

– Един куршум (One Shot) – цялостна, единична история, която не е разделена на отделни глави и е публикувана наведнъж, за разлика от други, които авторите пишат и публикуват в разни периоди от време.

– Фикшън с реални лица (Real Person Fiction) – истории, които използват за свои персонажи популярни личности, най-често любимци на младежите в гимназиална възраст.

– Shiping – истории, които разглеждат задълбочено връзката между двама от оригиналните персонажи. Според субжанра може да се отнася за хомосексуални връзки, както и за двойки от оригинала, поставени в обичайни за ежедневието на читателите битови ситуации.

– Цинични (Smut) – истории със сексуално или силно еротично съдържание. В някои сайтове съществуват рейтинги, които показват съдържанието на историята и съответно за какви по възраст читатели е подходяща.

– Trigger Warning („Да ти подпалят фитила“) – истории, които могат да предизвикат неприятни емоции у хора преминали през травматично преживяване.

Правни проблеми

Спорно е до каква степен фенфикшъните са засегнати от законите за авторските права. Според различни юридически кръгове и организации те не нарушават нормативните документи, стига да не носят печалба на авторите си, или пък са достатъчно трансформирани и носят елементи на ново творчество, за да бъдат признати за изцяло отделна творба.

Редица съвременни автори дават „благословията“ си и признават, че четат с интерес произведенията, вдъхновени от собствените им персонажи. В същото време има случаи, в които оригиналните автори и правните им екипи се опитват до известна степен да контролират тематиката на фенфикшъните. Например екипът на Дж. К. Роулинг се опитва да постигне забрана за публикуването на истории от света на Хари Потър, които съдържат неприемливи за деца сцени, тъй като авторката се опасява, че читателите може случайно да попаднат на неподходящо съдържание и да го свържат с оригинала.

Фенфикшъните и влиянието им върху оригиналните автори

Както може да се очаква в ерата на Интернет, авторите на оригинални произведения и фенфикшъни си влияят взаимно, като отношенията на отношението на „канониците“ варира от опити за забрана до организиране на конкурси за най-добра история.

Има любопитни казуси, например на споменатата вече авторка на серията за малкия магьосник Хари Потър – Дж. Роулинг. От една страна, тя се опитва да забрани издаването на материали от страницата hp–lexicon.org, посветена на света и героите, създадени от нея. От друга, Роулинг подкрепя творчеството на почитателите си, като ги „захранва“ с информация за сътворения от нея свят и характери, на редовни онлайн-срещи, в които отговаря на въпроси от тях. Естествено, допълненията направени от нея веднага стават част от „Канона“ и неоспорим факт във въображаемата вселена. Авторката създава и собствена интернет страница с вградени игри, форуми и новини. Регистрацията в него е автоматична и „присъжда“ на потребителя магьосническо име, което той не може да избере сам, като така го приобщава към историята.

Има и случаи, в които авторът на фенфикшън става публикуван писател. Може да се предположи, че като опознае читателския кръг и обърне внимание на това какво се харесва масово, един автор би могъл да напише например роман „по вкуса“ на най-широк кръг читатели и така да капитализира възможността за обратна връзка в интернет. Една от много нашумелите, макар и със спорни литературни качества, поредици – „50 нюанса сиво“ на Е. Л. Джеймс започва живота си именно като фенфикшън, вдъхновен от вампирската история „Здрач“ на Стефани Майер. За да няма проблем с авторските права, Джеймс сменя имената на главните персонажи, за които пише, а в последствие от нейната работа се оформя съвсем отделна поредица.

Има автори, като Джордж Мартин (авторът на „Песен за огън и лед“, по която е направен изключително популярният сериал „Игра на тронове“), които са по-ревниви към своите персонажи и книги и смятат, че никой няма да постигне тяхната дълбочина на образите, а само ще се упражнява безуспешно, като използва герои, с които не е преживял толкова много. Той контролира „производството“ на фенфикшъни, но в същото време одобрява доразвиването на сценария на направения по книгите му сериал, тъй като още не е публикувал завършека на поредицата си.

Има и автори, които се възползват от похватите на фенфикшъна и това явно е интересно за читателите, тъй като им носи успех. Стивън Кинг например включва самия себе си в своя поредица и развива историите си винаги в един и същи свят, комбинация от реални и измислени американски градове, често преплита съдбите на персонажите си от книга в книга и развива в отделно произведение съдбата на по-любопитните от тях.

Заключение

Фенфикшънът е формат, който възниква, от една страна, от желанието на почитателите да не се разделят с любимите си персонажи, а от друга, от търсенето на минутките слава на всеки автор-любител, проява на импулса за творчество, заложен у всеки човек.

Съвременните методи на комуникация позволяват много по-лесен и бърз достъп и намиране на тематични публикации, обединяване на почитателските групи и създаване на съдържание. Със сигурност светът на фенфикшъна започва все повече да влияе на „официалните“ автори и издатели. Доказателство за това е опитът на Амазон да направи приложение за автори Kindle Words, което се оказва неуспешно и е спряно през 2018 година, но вероятно това ще трае само до създаването на по-подходящ вариант. Самите автори вече не могат да игнорират или контролират напълно съдържанието, вдъхновено от тях и за читателите остава само да следят с интерес развитието на литературния свят и да се наслаждават на повече време в любимите „светове“, докато издателите могат да открият „талантливо перо“ сред множеството любители.

Използвани източници

https://www.dictionary.com/browse/fan

https://en.wikipedia.org/wiki/Main_Page

https://www.fanfiction.net/

https://www.jkrowling.com/