Подробности за „Брит-Мари беше тук“ на Фредрик Бакман

“Човек на име Уве” и “Баба праща поздрави и се извинява” на Фредерик Бакман са едни от най-големите бестселъри в България през 2015 г. и логично още през есента на миналата година се заговори, че скоро ще излезе още една негова книга на български език. Вече има и ориентировъчна дата – „Брит-Мари беше тук“ (“Brit-Marie Var Her”) се очаква да излезе през месец май, отново с логото за издателство Сиела.

Христо Блажев, един от водещите редактори на издателството и популярен блогър, разпространи и кратко съобщение с информация за романа, преведена от преводача на книгата Любомир Гиздов:

„Брит-Мари беше тук“ е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля.

Борг е градче, където има „затворено футболно игрище и затворено училище и затворена аптека и затворен магазин за алкохол и затворен здравен център и затворен магазин за хранителни стоки и затворен бизнес център и шосе, което води далеч от града в две различни посоки.“ Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна, мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг. Борг пък е преминал през финансова криза, след която са останали единствено табелки „продава се“ и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футбол, а Борг има само това.

Това не е началото на прекрасно приятелство, вероятно не. Но от местния младежки отбор се нуждаят от треньор толкова отчаяно, че накрая са готови да дадат работата на когото и да е и не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата до шосета: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.

„Брит-Мари беше тук“ е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени кутии за прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, намиращо се до транспортна отсечка. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода за хляб.

Авторът на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“ е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне.

Фредрик Бакман дебютира с абсолютния хит „Човек на име Уве“ през 2012 г., от която до този момент са продадени 600000 копия. На следващата година излезе „Баба праща поздрави и се извинява“, която също се превърна в бестселър. Освен романи, Фредрик пише и много посещаван блог. Живее в Стокхолм с жена си и двете си деца.”