Йордан Радичков-младши: One Book Bookstore се опитва да даде пристан на изключителните литературни заглавия
Даниела Статулова
Магистърска програма
„Традиционно и дигитално публикуване“
Една необикновена книжарница-галерия намира своето място на столичната улица „Върбица“. Това, с което е уникална, е идеята да предлага на любопитните читатели една единствена книга, заедно с оригинални принтове към нея. Концепцията за този книжовен кът принадлежи на младия писател и издател Йордан Радичков – внук на големия наш писател, драматург и сценарист, чието име носи.
Нека да започнем с издателство „Нике“, на което сте създател. Вие сте филолог и писател. Защо решихте да се занимавате с издателска дейност?
Всичко започна случайно и затова не мисля, че е правилно да говоря за решение. В началото ми беше много трудно, тъй като нямах представа в какво се изразява дейността на издателя по същество и бях изпълнен със съмнения и несигурности.
Стъпка по стъпка открих какво най-много ме вълнува в тази дейност и започнах да се занимавам активно с него. Откриването на млади художници, които да претворяват визуално класически заглавия, да им дават нов живот в съвременния хипервизуален контекст, усилието, което трябва да се полага, за да се направи едно заглавие видимо и поднасянето на информация за дадена книга по нов и неочакван начин – всичко това ме накара да продължа.
Заедно с това имах възможност да организирам множество събития с хора от различни сфери на изкуството и науката – художници, куратори, фотографи, театрали, кинодейци, писатели, актьори и всевъзможни хора на словото и културата. Създаването на този малък кръг също ме вдъхнови и ми помогна да продължавам с работата си.
Едва ли има по-голяма награда от това – да организираш малка и непретенциозна изложба с двайсетина снимки и една книга, или прожекция на 50-минутен филм, който препълва залата с любопитни посетители.
При огромния брой издателства, по-големите от които изкарват на пазара нова книга почти всеки ден, как успявате да се впишете в тази конкурентна среда?
Предполагам, че за всяка една трудност и предизвикателство народът отдавна се е изказал. Така и на Вашия въпрос се сещам да отговоря с поговорката – „Всяка жаба да си знае гьола!“. Тъй като в каталога на издателството присъства и една детска книга, посветена на жабите, бих стигнал дотам да твърдя, че ние, хората, имаме още много да учим от жабите.
Всяка среда в нашето съвремие е конкурентна и предполагам, за да си намери място човек в дадената среда, трябва да има конкретна идея, в която да вярва, все пак по нещо мъничко да се различава, и да не се отказва от нея, колкото и да е трудно.
Издателство „Нике“ се е посветило предимно на творчеството на Вашия дядо – Йордан Радичков, но издавате и други автори. На какъв принцип правите своята селекция?
Основната мисия на издателството е да съхрани литературното творчество на Йордан Радичков, което е и основната ни дейност, и фокус на работата ни.
Творчеството на Радичков понякога се струва на човек безбрежно и непрестанно изникват нови и нови изненади, които трябва да бъдат обработени и презентирани по съответния начин, нужен за достигането до потенциалната публика.
Що се отнася до останалата част от каталога – Вие вече споменахте, че съм завършил филология и това ми е дало възможност да се докосна до най-високите примери в българската и световна литература. За мен, като читател, те са източник на непрестанно вдъхновение и е голямо удоволствие да споделям с читателите любимите си заглавия.
Предполагам, че това е основният принцип на всичко, с което съм се опитвал да се занимавам досега – да обичам и да вярвам в даденото нещо и да съм сигурен, че то има висока стойност, за която говори и преодоленият тест на времето.
А тестът на времето е безкомпромисен!
Вашата книжарница One Book Bookstore отвори врати през ноември миналата година – само с една книга. Какъв е изборът на читателя?
Предполагам, че Вашият въпрос е събуден от шеговитото мото на книжарницата – „Нямаш избор!“.
Това е част от шегата и концепцията на книжарницата за една книга – отговаряне на въпроса как човек се ориентира в многотията и непрестанните нови издания на пазара, като тя отговаря на въпроса с обратен знак.
Селекцията на книжарницата се концентрира върху високостойностни литературни заглавия, които по една или друга причина, не попадат в полезрението на читателя.
Още повече – има и много дребна практическа причина, обвързана с незабележимостта на някои книги. Книжарниците просто нямат безкрайно физическо място, на което да бъдат презентирани атрактивно всички книги, които се появяват на пазара.
Така One Book Bookstore се опитва да даде пристан на изключителните литературни заглавия и се фокусира върху тях, цели да обърне светлината на прожектора към тях и по този начин да даде възможност на читателя на най-ценния избор, който той може да има – да посегне към най-високата литература, презентирана с голяма любов и талант от някои от най-интересните ни съвременни художници.
Знаете ли за подобна практика в чужбина и какво даде импулс на идеята?
За подобна практика извън България научих едва след като отворих книжарницата и това още повече ме запали по идеята.
Книжарници за една книга съществуват в САЩ и Япония. Първата е отворена по практическа причина от автор, който не е могъл да убеди големите вериги да представят неговата книга. Така той навива ръкави и създава книжарница само за собствената си книга. Идеята набира скорост и той започва да презентира и други заглавия, не само собствени.
В Япония идеята е осъществена от книжар, който има подобни като моите наблюдения за големите вериги книжарници – просто няма място за всичките му любими книги. Така и той отваря пространство за едно заглавие, като основната разлика между моята и неговата книжарница е изборът му сам да курира пространството и сам да създава артистична среда, или декор за даденото заглавие. При мен е обратното – давам цялата свобода за кураторство на художника, който присъства в пространството.
Импулсът за създаване на книжарницата беше именно това – импулс. След известно натрупване на разсъждения защо едно добро заглавие остава незабелязано, предполагам по най-естествен начин се е родила тази идея в съзнанието ми. Вместо да говорим за всички книги наведнъж, защо да не говорим за една конкретна поотделно?
Какво е водещото при избора на книгата, която ще бъде на витрина и на какъв период се сменя заглавието?
Основната идея е да се представят висококачествени литературни заглавия, което ще рече – висока съвременна или класическа литература с професионално оформление. Заглавието трябва да отговаря на тези два критерия.
В последно време успявам да надградя концепцията с нещо, което исках да направя от самото начало – да бъдат представяни фотографски и художнически книги на млади, съвременни фотографи и художници и за мое щастие успях да осъществя няколко такива представяния.
За един месец през книжарницата минават между две и три книги, като остават около десетина дни. Засега това ми се струва като достатъчно време, в което всеки любопитен читател може да мине през книжарницата, да се запознае със заглавието и художника.
Възможно ли е книжарница да се издържа от продажби само на една книга и дори да излезе на печалба?
Този въпрос вълнува твърде много голяма част от изкушените да надникнат зад вратите на книжарницата. Прави ми впечатление, че повечето хора, които задават този въпрос, повече се интересуват от неговия отговор, а по-малко от представяното заглавие. Разговорът за продажби и печалби никога не е бил на дневен ред за създаването на книжарницата. Не смятам, че има нужда да обяснявам по какъв начин изглежда подобна идея в съвремието и контекста на така наречения „пазар“ и така наречения „икономически и бизнес модел“.
Но именно това е и другата голяма цел на книжарницата – не да говори за това – как се издържа и има ли печалба, защото отдалече се вижда, че подобна идея формално е неадекватна на икономическите и бизнес закони днес и е напълно невъзможно да се говори за каквато и да било печалба в смисъла на икономическите изисквания за този термин. Голямата цел на книжарницата е не да дава отговор, а да задава въпроса какво представлява днешния пазар, на какво се подчинява той, какво носи това на редовия гражданин, обществото и бизнеса, и какво взима от тях. Заедно с това книжарницата поставя въпроса и за изкуството в контекста на бизнес средата. Тъй като само този въпрос може да послужи за написването на отделна дисертация, която да си постави за цел изучаването на този проблем, ще си позволя само да задам въпроса.
Но, за да не отегчавам читателя и интервюиращия мога да кажа, че още с отварянето на книжарницата поставих много ясна и проста финансова цел – да плащам наема и сметките на пространството и да се опитам да подпомогна доколкото ми е възможно издателя и художника. Заедно с това, имайки предвид гореспоменатите идеи, трезво взех решението, че ако успея да поддържам пространството в рамките на една година, за мен това ще е пълен успех.
Мястото на One Book Bookstore не е в идеалния център, до каква степен локацията е важна за ценителите на книги?
Предполагам, че локацията за всяко едно физическо пространство е от изключителна важност. Макар през последните десетина година все по-активно да се говори за така наречената децентрализация на изкуството, която включва в себе си не само столицата, но и страната, това се оказа огромно предизвикателство. Няколкото опита и още по-малкото добри примери говорят, че локацията е господар и единственият отговор на този въпрос.
Въпреки това, тъй като книжарницата се възползва напълно от инструментариума на социалните мрежи, презентацията на съдържанието и темите, идеята сама по себе си и селекцията на художници и книги, допринесе мястото да не е безкраен проблем за любопитния читател.
Въобще, за любопитния човек малко работи са проблем!
Но, отново, за да дам конкретен отговор на Вашия въпрос – още с отварянето на книжарницата беше ясно, че тя няма да се радва на посещение от случайни минувачи, които въобще са твърде малобройни на тихата и малка улица „Върбица“.
В One Book Bookstore е предвидено пространство за галерия на принтовете към книгите. Това до каква степен помага на промотирането и продажбите?
С отварянето на книжарницата това беше и другата ми основна идея – да предоставя пространство на художниците, които са работили по книгите. Мисля, че желанието ми за това се корени в голямата ми любов към визуалното изкуство. Исках да покажа по-разширено и пълнокръвно работата на художниците, които по своя преценка могат да представят в пространството свои работи, които не е задължително да са свързани с книгата. Защото както книгата няма срок на годност, така и платната на художниците не се развалят с времето.
Но, за да не ставам отново многословен и за да отговоря на Вашия въпрос – двете неща нито си помагат, нито се бият. Те са задължителни за изпълняването на концепцията на книжарницата и заедно представят едно пълнокръвно представяне на автор и художник.
Интересно е, че самото назоваване на пространството като книжарница като че спомага за психологическата реакция на хората, които минават оттук, да са концентрирани основно върху книгата. Т.е. към момента творбите по стените като че остават малко засенчени от заглавието.
Що се отнася до това, какво се представя в книжарницата – радвам се да споделя с Вас, че не само принтове са висели по стените, но и оригинали на художниците.
Как се отрази пандемията на Вашата работа?
Пандемичната обстановка продължава да е голямо изпитание за всички по целия свят.
За книжарницата имаше нещо формално, което спомогна за нашето съществуване. С препоръките на Министерство на здравеопазването, книжарниците останаха с отворени врати, а след това и обектите с малка квадратура пак можеха да функционират. Така, за къс период от време, като че книжарницата се превърна в едно от малкото места в града, където беше позволено човек да влезе и да се наслади на изкуство. За книжарницата никога не са се редели на километрични опашки, та реално нямаше огромна промяна в посещаемостта на обекта.
Кандидатствали ли сте досега за финансова помощ от държавни институции?
Книжарницата не е кандидатствала за финансова помощ, тъй като идеята не е моделирана за надграждане на някакви резултати, сама по себе си е много малка и като че самодостатъчна. Предполагам има много по-сериозни структури с не малко на брой персонал, които имат много по-голяма нужда от подобна подкрепа.
Вероятно имате възможност и за онлайн продажби. Какво мислите за перспективите пред физическата и онлайн книжарница за една книга?
Онлайн продажбите по-скоро са за отделни хора, които са извън страната и града, и които ни пишат с голяма любов, желание и интерес да подкрепят книжарницата.
Със сигурност целият смисъл на книжарницата е да функционира като физически обект, макар че в началото имах идея за изграждане на уебсайт, който благодарение на концепцията може да е много лек и лесен за създаване. Но засега присъствието в социалните мрежи като че се оказва достатъчно.
Какви средства за популяризиране използвате?
Това са стандартните средства за популяризиране на която и да е идея в наши дни. Използваме инструментариума на социалните мрежи и си позволявам да представя малко по-шеговито и нестандартно присъствие там, което да отговаря на духа на книжарницата.
Благодарение на медиите и силни страници в социалните мрежи като People of Sofia, които по време на пандемията подадоха ръка на малки бизнеси и абсурдни идеи, нашата страница доби популярност бързо и ударно.
Предполагам и самата идея се хареса на хората и за голяма радост успя да разсмее потребителите, които веднага разбраха шегата и я приеха с отворени обятия.
Скоро ще видим ли Ваша книга в книжарницата?
Краткият отговор на Вашия въпрос е „не“. Не се чувствам достатъчно американец да направя нещо такова, пък и ми е се струва, че за да запазя идеята неопорочена, съм длъжен да спазвам известна хигиена.
- Исландия – един „малък“ книжен пазар? - 18 November, 2026
- Бъдеще 2.0: Защо България се нуждае от „Инфраструктура на четенето“ - 17 November, 2026
- ИИ зад кулисите на книгоиздаването: скандал или здрав разум? - 25 October, 2026

