Специален доклад: Само преводачите с умения „над средните“ ще оцелеят в ерата на изкуствения интелект

Нов доклад, озаглавен Books in Translation: Trends and Transformations in the European Publishing Market (Книги в превод: тенденции и промени на европейския издателски пазар), твърди, че „в ерата на изкуствения интелект само човешките автори и преводачи с умения над средното ниво ще могат да създават ново съдържание, а средните ще бъдат заместени от машините“.

Изготвен от Rüdiger Wischenbart Content and Consulting в партньорство с CulturalTransfers.org, докладът е част от финансирания от ЕС проект ThinkPub и включва данни от 10 държави и региони, като съчетава седем национални казуса, базирани на библиотечни данни (Испания и Каталония, Швеция, Словения, България, Хърватия и Австрия), със сравнителни данни за издателската индустрия от големите европейски пазари (Германия, Франция, Италия, Полша, Испания и Австрия).

В него се констатира „екстремна концентрация“ на литературните преводи около английския като изходен език, който съставлява 50–70 % от всички преводи на повечето европейски пазари, като по-нататък се посочва: „В същото време преводите между по-малките европейски езици остават маргинални, което разкрива траен дисбаланс между центъра и периферията в европейския културен обмен. Частично нарушаване на тази йерархия се наблюдава единствено при бързия растеж на преводите на японска литература и манга, движен от ориентираното към младежта цифрово потребление и моделите на дистрибуция, базирани на платформи.“

Докладът, който разглежда темата от „мениджърска и маркетингова перспектива“, документира също така „решаваща промяна в професионалната роля на литературните преводачи“, тъй като „преводачите все по-често действат като скаути, културни посредници, инициатори на пазара, популяризатори и улесняващи износа, особено на малките пазари, където издателите нямат достатъчен капацитет за международни проучвания“.

Докладът очертава и въздействието на изкуствения интелект върху тази област

„Докато големите академични издателства вече внедряват мащабни системи за превод и подобряване на съдържанието с изкуствен интелект, малките пазари се сблъскват с високи инвестиционни бариери, недостиг на данни и езикова уязвимост“, се посочва в доклада. „Експерименталните резултати потвърждават, че в момента машинният превод работи неравномерно при различните езикови двойки и остава структурно ненадежден за сложни литературни текстове и периферни езици. Въвеждането на AI Kindle Translate за самоиздаване (английски-испански, немски-английски) се определя като промяна на пазара, която вероятно ще засили доминирането на големите езици, вместо да намали неравенството.“

В раздел, озаглавен „ИИ и европейският книжен пазар“, докладът подчертава нарастващото използване на ИИ от академични издатели като Taylor & Francis, Elsevier и Springer Nature, както и че „има увеличение на броя на компаниите, специализирани в технологии за превод на книги“ и че „ИИ улеснява по-голям достъп за автори на по-малки езикови пазари, като намалява бариерите пред международното публикуване, особено в академичното издателство и в новините“.

В своя преглед на въздействието на ИИ върху преводачите те заявяват, че „технологията за превод ще направи услугите на преводачите със средни и под средните умения излишни“.

„Освен това, както видяхме“, продължава докладът, „машините ще бъдат способни да превеждат между езици, за които няма човешки преводачи, като по този начин увеличават възможностите за междукултурен обмен на текстове. Въпреки това, както и при човешките преводачи, вероятно е машините да продължат да създават халюцинационни ефекти. Следователно, в обозримо бъдеще, ако искаме да избегнем например „преследването на славеи във Флоренция“ (преводачески гаф с името Флоранс Найтингейл – б.р.), все още ще има нужда от преводачи и редактори на текстове в книжната индустрия.“

Докладът добавя, че за да „се използва ефективно преводаческата технология“, ще бъде от съществено значение да има „висококвалифицирани редактори, които са преминали специализирано обучение“.

„Процесите на набиране и обучение на тези редактори ще трябва да бъдат различни и по-взискателни, отколкото са днес“, се посочва в доклада. „При липса на човешки надзор преводаческата технология има потенциал да предизвика значителни проблеми в издателската индустрия. Например, съдебни искове от лица, които може да са били засегнати неблагоприятно, биха могли да доведат до множество дребни инциденти, което потенциално би превърнало издателската индустрия без редактори в такава с много съдебни спорове.“

Докладът заключава: „Възможно е машините да създават нови стихове, които са посредствени от литературна гледна точка, но за неопитното око са неразличими от съществуващите стихове, създадени от хора. С други думи, една машина може да възпроизведе стихотворение в стила на лорд Байрън, но не може да възпроизведе уникалните авторски и читателски преживявания и интелектуални прозрения, които стиховете на Байрън са предизвикали, когато са били написани. Това остава уникално човешко постижение.“

„Следователно бъдещите концептуални пробиви, включително техните преводи, вероятно ще останат в сферата на човешката експертиза… Когато са новосъздадени и наистина иновативни, такива предложения променят езиковия и интелектуален свят, в който са се родили, и следователно са извън концептуалните предразсъдъци на машинните преводачи – и вероятно само човешките преводачи, разбиращи тяхната уникалност и новост, ще бъдат способни да ги адаптират на различни езици.

„В ерата на изкуствения интелект само човешките автори и преводачи с над средните умения ще могат да създават ново съдържание; средностатистическите ще бъдат заместени от машините. Ако този извод е верен, той изисква радикално преосмисляне на начините, по които функционират много сектори на обществото, като по-взискателните критерии и стратегии в образованието и издателската дейност са само някои от най-очевидните примери.“

Докладът „Книги в превод“ е дело на Миха Ковач, професор по издателски изследвания в Университета в Любляна (Словения), изследователя на книжния пазар Рюдигер Вишенбарт (Австрия), културния мениджър и изследовател Яна Генова (България) и Аня Каменарич, докторант в Университета в Любляна (Словения).

Пълният доклад може да бъде прочетен тук.

Илюстрацията е създадена с помощта на ИИ

Източник: The Bookseller