Най-добрите български книги през… 1935 г.

Много се изписа за най-добрите книги през изминалата година, раздадоха се награди и се изпи немалко шампанско. Предстои да видим кои от авторите ще бъдат запомнени от бъдещите поколения. Докато чакаме може да се обърнем малко назад, да разгърнем януарския брой от 1936 г. на вестник “Литературен час” и да погледнем кои са българските книги, привлекли вниманието към себе си преди цели 80 години. И колко от тях всъщност познаваме и четем днес. Автор на статията е Петър Горянски, български писател и журналист.

На първо място за 1935 г. е отбелязан романът “Първа жертва” на Стоян Чилингиров, разказващ за духовния и материален бит на еснафството, непосредствено след Освобождението. Романът е наречен “едно от най-големите постижения, до които творческия дух на българския писател се е домогвал”, но днес е на практика забравен, немалка заслуга за което има недолюбването на Чилингиров от комунистическата власт.

Едно далеч по-популярно име от “хитовите” заглавия на 1935 г. е Йордан Йовков и неговият сборник “Женско сърце”, където той проявява своя “богат дар на оригинален художник и добър психолог”. Друг познат ни днес автор от статията е Фани Попова – Мутафова, чийто сборник с разкази “Велики сенки” излиза през тази година. Петър Горянски пише за книгата: “Реторичният патос на авторката, както и книжната разсъдъчност отнемат значителна част от художествените достойнства на иначе интересно построените разкази.” “Велики сенки” остава забравена, а на Фани Попова – Мутафова й предстои да бъде запомнена с четирилогията й “Асеневци”, която и днес може да бъде намерена във всяка книжарница.

Традиционно за българската литература немалко внимание е обърнато на историческите романи. През годината излизат “Индже войвода” на Константин Петканов, “Кавхан Ишбул” и “Боян Магесникът” на Петър Карапетканов, “Три синджира роби” на Цветан Минков и други, които са приети радушно от критиката, но остават забравени днес. Кой знае, може би предстои и те да бъдат “преоткрити” и да намерят нов прием, подобно на “Калуня каля”.

“В областта на поезията творческата продукция на съвременните поети е съвсем незначителна”, отбелязва Петър Горянски и споменава едва няколко имена, като сред тях най-познат ни е Асен Разцветников. За неговата стихосбирка обаче отзивът не е особено възторжен: “Планински вечери” робува на оная натруфена образност, която разкъсва идеята и пресушава свежото чувство на неговите интересни по замисъл стихотворения.”

Цялата статия в оригинал можете да прочетете като натиснете на снимката по-горе, благодарение на Националната библиотека.