Изкуствен интелект, IP-екосистеми и микродрами: какво показа Пекинският панаир на книгата
На 40-ата си годишнина най-големият книжен форум на Азия очерта посоката, в която върви глобалното книгоиздаване — от продажба на права към цялостна индустрия за съдържание, в която AI вече не е обещание, а ежедневен инструмент.
Тридесет и второто издание на Пекинския международен панаир на книгата (BIBF) затвори врати на 21 юни, събирайки над 1700 изложители от 82 страни и региони, около 220 000 заглавия и аудитория от близо 300 000 души в Националния конгресен център в централен Пекин. Тазгодишният почетен гост бяха Обединените арабски емирства. Зад внушителните числа обаче по-интересна е промяната в самата същност на събитието — и в начина, по който Китай мисли за книгата.
Панаирът, който вече не е само за книги
„Това не е просто панаир на книгата, а културен панаир“, обобщи международният директор на BIBF Шон Сие пред кръгла маса с чуждестранни журналисти. Тезата му се видя на практика из всички зали: дигитални издатели, гейминг компании и продуценти на мултимедийно съдържание стояха рамо до рамо с традиционните издатели и търговци на права.
Тази година форумът дебютира с първата си зона за лицензиране на интелектуална собственост (IP), организирана съвместно с Асоциацията на производителите на детски стоки и играчки в Китай, с над 120 разпознаваеми марки от издателския, културния, lifestyle и развлекателния сектор — сред тях Ultraman, GG Bond, Nezha Legend и Moomin. Появи се и първата Колективна щанд-зона за дигитално издаване с 28 организации, включително 15 големи провинциални издателски групи, посветена на онлайн литература, игри, анимация и дигитални IP. Посоката е ясна: книгата все по-често е само едно от звената в по-голяма верига за съдържание, която обхваща филм, анимация, гейминг, туризъм и потребителски стоки.
AI вече е вграден в работата
Ако имаше една доминираща тема, това беше изкуственият интелект — но представен не като футурология, а като вече работещ инструмент. „Подхождаме предпазливо към AI“, обясни Сие, „но в Китай скоростта на развитие е толкова висока, че сме принудени да взимаме решения бързо. Пробваме нещо и ако не сработи, спираме и пробваме друго.“ Според него технологията вече се използва из целите редакционни процеси — включително в подкрепа на решенията кои теми да се придобиват, като помага на редакторите да разчитат читателските интереси и да предвиждат бъдещи тенденции.
На откриващите форуми тонът беше за сътрудничество между човека и машината, а не за замяна. У Шулин, председател на Асоциацията на издателите в Китай, подчерта в основния си доклад, че макар AI да преобразява всичко — от редактирането и превода до маркетинга, печата и дистрибуцията, — отговорността за подбора и оценката на информацията остава у издателя.
Микродрамите и новият път от екрана към хартията
Може би най-показателният пример за китайската специфика е феноменът на „микродрамите“ — кратки вертикални видеа, заснети за скролване по телефона, в които онлайн романите се превръщат в екранни адаптации. Платформи като Fanqie (собственост на ByteDance) движат сюжетите между формати: онлайн публикация, печатно издание, анимация. Някои заглавия привличат толкова голяма аудитория чрез онлайн сериализация и екранни адаптации, че се поражда търсене и на печатни версии — обратен на западния модел път, в който дигиталното четене захранва продажбите на книги. Само Fanqie е съдействала за издаването на над 300 печатни заглавия, родени от онлайн фантастика.
Организаторите отбелязаха, че китайският пазар на практика е прескочил директно от печата към късите видеа и микродрамите, докато аудиокнигите играят по-малка роля, отколкото на Запад. Любопитно е и отношението към синтетичния глас: AI-разказвачите се възприемат като удобна услуга, а не като заплаха — потребителите могат да избират различни гласове или дори да генерират четене със собствения си глас.
Авторско право: големият нерешен въпрос
Ентусиазмът обаче върви ръка за ръка с тревога. У Шулин предупреди за новите предизвикателства, които AI поставя — неоторизирани данни за обучение на моделите, собственост върху генерираните от AI произведения, пиратство и трансгранични спорове за права. Той посочи китайските инициативи за обновени рамки за лицензиране и стандарти за управление на AI, но подчерта, че нито една държава не може да реши тези въпроси сама. „Без международен обмен интернационализацията на китайското книгоиздаване би поела по излишни заобиколни пътища“, каза той. „А без участието на Китай разговорите за глобалното книгоиздаване остават непълни.“
Темата за авторското право беше особено осезаема и в академичното книгоиздаване, където дискусиите се завъртяха около собствеността върху съдържанието, приложимостта на авторското право спрямо генерирани от AI материали и последиците за висшето образование и разпространението на научни резултати.
Детската книга е под натиск, но IP-икономиката процъфтява
Не всичко е възход. Организаторите признаха натиск върху физическия пазар на детски книги — по-малко нови заглавия и забавен ръст в продажбите. Същевременно по-широката икономика на детското съдържание остава жизнена, тъй като историите се преливат в лицензиране, играчки, дигитални формати и микродрами. Не случайно Изложбата на картинни книги, вече в 11-ото си издание, отново заложи на големи детски марки като The Gruffalo, Bizzy Bear и Molly на Pop Mart.
Четиридесет години след първото си издание през 1986 г. BIBF се е превърнал от платформа за търговия с права в кръстопът на индустрии и идеи. Посоката, която очерта тазгодишният панаир, е недвусмислена: бъдещето на книгоиздаването се пише на пресечната точка между текста, екрана и алгоритъма.
По материали на The Bookseller, Publishing Perspectives, China Minutes и официални данни на BIBF със съдействието на ИИ.
