50-те най-добри трилъра на века според The New York Times – и колко от тях говорят български
291 души подредиха жанра от 2000 г. насам. Разглеждаме пълния списък: Тана Френч влиза с четири романа, С. А. Косби – с три, а само две от петдесетте книги са преводни. Проверката за български издания разкрива една конкретна празнина, но тя не е там, където се очаква
На 4 август The New York Times Book Review публикува „50-те най-добри трилъра на XXI век“ – продължение на класацията „100-те най-добри книги на XXI век“ от 2024 г. Мотивът: първият списък се оказал твърде къс, за да побере жанровата литература, а трилърът бил „особено назрял“ за отделно разглеждане.
Анкетата е проведена съвместно от Book Review и аналитичния отдел на медията The Upshot. Гласували са 291 души, автори на всякаква криминална проза (от юридически трилъри през шпионски романи до уютни мистерии), редактори, книжари, библиотекари и букстаграмъри. Изданието публикува отделно и бюлетините на 62-ма от тях, сред които Джон Гришам, Джилиан Флин, Фрида Макфадън, Лий Чайлд, Стивън Кинг, Джеймс Патерсън, Джефри Дивър, Джейн Харпър, Алекс Майкълидис, Лиз Мур и С. А. Косби, който сам е класиран три пъти.
Първата десетка
- Джилиан Флин, Gone Girl (2012) – у нас „Не казвай сбогом“, „Ера“, 2012, прев. Надежда Розова.
- Денис Лихейн, Mystic River (2001) – няма българско издание.
- Тана Френч, In the Woods (2007) – „Нещо чака… сред дърветата“, „Бард“, 2013.
- Стиг Ларшон, The Girl With the Dragon Tattoo (2005) – „Мъжете, които мразеха жените“, ИК „Колибри“, 2009, прев. Неда Димова-Бренстрьом.
- Кормак Маккарти, No Country for Old Men (2005) – „Тук няма място за старци“, „Пергамент прес“, 2012.
- Ойинкан Брейтуейт, My Sister, the Serial Killer (2018) – „Сестра ми, сериен убиец“.
- Лиз Мур, The God of the Woods (2024) – няма българско издание.
- С. А. Косби, Razorblade Tears (2021) – няма българско издание.
- Мик Херън, Slow Horses (2010) – „Куци коне“, „Сиела“, 2022, прев. Коста Сивов.
- Атика Лок, Bluebird, Bluebird (2017) – няма българско издание.
Кой доминира списъка
Пълният преглед разкрива йерархия, която първата десетка само загатва.
Тана Френч е абсолютният шампион с четири романа – In the Woods (№ 3), Broken Harbor (№ 20), The Witch Elm (№ 33) и The Likeness (№ 34). Ирландката с дъблинския отдел „Убийства“ е единственият автор с толкова присъствия.
С. А. Косби има три – Razorblade Tears (№ 8), Blacktop Wasteland (№ 11) и All the Sinners Bleed (№ 35). Забележително за автор, чиято първа значима книга излиза едва през 2020 г.
По две имат Джилиан Флин (Gone Girl и Sharp Objects, № 19) и Денис Лихейн (Mystic River и Shutter Island – у нас „Злокобен остров“, № 17).
Не по-малко показателно е кои влизат с по едно заглавие: Дона Тарт (The Goldfinch – „Щиглецът“, № 23), Стивън Кинг (11/22/63, № 18), Джон льо Каре (The Constant Gardener – „Вечният градинар“, № 22), Сара Уотърс (Fingersmith, № 39), Виет Тан Нгуен (The Sympathizer – „Съпричастният“, № 30), Ема Донахю (Room „Стая“, № 21), Лайънъл Шрайвър (We Need to Talk About Kevin — „Трябва да поговорим за Кевин“, № 14). Тоест носители на „Пулицър“, „Букър“ и „Оранж“ — в класация за трилъри.
Това е и основната теза на проекта: жанрът отдавна е излязъл от гетото си.
Дупката, която никой не коментира
Има обаче нещо, което самите съставители не отбелязват, а за читател извън англоезичния свят е първото, което се вижда.
От петдесетте книги само две са преводни. The Girl With the Dragon Tattoo на Стиг Ларшон (от шведски) и Chanson douce на Лейла Слимани (в английско издание The Perfect Nanny, у нас „Приспивна песен“, № 28). Всичко останало е писано на английски.
Няма Ю Несбьо. Няма Камилери. Няма Кейго Хигашино, който продава милиони в Япония и извън нея. Няма нито един латиноамерикански, немски, испански или славянски автор. „Най-добрите трилъри на XXI век“ на практика означава „най-добрите англоезични трилъри, плюс двама преводни, които станаха англоезични хитове“.
За българския читател това е двойно любопитно, защото у нас скандинавският криминален роман има далеч по-солидно присъствие от американския кънтри-нуар. Нашият жанров пейзаж е по-европейски от този, който NYT описва като световен.
Какво имаме и какво не
Проверката в българските каталози показва, че значителна част от списъка е достъпна. Освен вече изброените, у нас са издадени Mexican Gothic на Силвия Морено-Гарсия („Мексиканска готика“, „Лабиринт“), The Silent Patient на Алекс Майкълидис („Останалото е мълчание“, „Ера“), Big Little Lies на Лиан Мориарти („Големите малки лъжи“, „Хермес“), The Goldfinch на Дона Тарт („Щиглецът“), We Need to Talk About Kevin на Лайънъл Шрайвър, The Da Vinci Code („Шифърът на Леонардо“), The Girl on the Train („Момичето от влака“), Shutter Island („Злокобен остров“), както и последното в класацията — None of This Is True на Лиза Джуъл („Нищо от това не е истина“, „Сиела“, 2025).
Липсващите обаче образуват разпознаваема група:
- Денис Лихейн, Mystic River (№ 2) — при положение че „Злокобен остров“ е издаден;
- С. А. Косби — и трите му книги;
- Атика Лок, Bluebird, Bluebird (№ 10);
- Лиз Мур, The God of the Woods (№ 7);
- Стеф Ча, Your House Will Pay (№ 37);
- Даниъл Удрел, Winter’s Bone (№ 25);
- Ричард Прайс, Lush Life (№ 43).
Погледнати заедно, тези заглавия имат общ знаменател. Косби пише за расата и класата в американския Юг. Лок — за афроамериканската история в Тексас. Стеф Ча реконструира напрежението между корейската и чернокожата общност в Лос Анджелис. Удрел и Прайс са майстори на социалния нуар за бедността.
Тоест у нас се превежда трилърът като напрежение — психологическият, шпионският, скандинавският. Не се превежда трилърът като социална диагноза.
Изключението, което обяснява правилото
Лесната теза би била, че превеждаме само екранизираното. Случаят с Мик Херън я опровергава: „Сиела“ издава „Куци коне“ през април 2022 г. — практически едновременно със старта на сериала на Apple TV+, а не години след като той се е доказал. Втората книга, Dead Lions („Мъртви лъвове“), излиза същата година. Издателството е взело правата за поредица, чиято популярност тепърва предстои.
Същият модел се вижда при Лиза Джуъл, поддържана последователно с три заглавия, тоест зад присъствието на съвременния англоезичен трилър у нас стои систематична работа, а не еднократни попадения.
Празнината, значи, не е в липсата на издателски капацитет. Тя е в жанровата класификация: книгите на Косби и Лок не се вписват нито в криминалната поредица, нито в „високата литература“, и остават между двата стола.
Критиките към самата класация
Възраженията са предимно методологически. Литературният блогър Кевин Кели отбелязва, че при 291 участници индивидуалните избори са обезпокоително еднакви: практически всеки списък включвал Gone Girl, включително този на самата Флин. Колективната класация не измерва качество, а разпознаваемост.
Публикуването на бюлетините, парадоксално, е и най-силната самокритика на проекта: вижда се колко тесен е споделеният хоризонт. А доминацията на Френч и Косби подсказва и друго – че гласувалите са предимно колеги от същата гилдия, които четат едни и същи автори.
Второто възражение е за дефиницията. Mystic River е по-скоро мистерия. “Щиглецът“ е роман за възпитанието. „Стая“ е психологическа драма. Границите се оказват достатъчно разтегливи, за да поберат всичко – което може да е признак както за здраве, така и за размиване.
Изводи за нашия пазар
Класацията е полезна за българските издатели. Седемте непреведени заглавия имат международна репутация и награди, а правата за книги отпреди пет-двайсет години обикновено са по-достъпни от тези за новите бестселъри.
Работи моделът поредица, взета едновременно с екранизацията, с постоянен преводач – може да се приложи и към Косби, който има четири романа и филмови опции.
Трето, стеснението е двойно. NYT съставя англоезичен канон и го нарича световен. В българския жанров пейзаж липсва точно частта от трилъра, превърнала го в сериозна литература и, парадоксално, имаме предимството да четем повече европейски криминални романи, отколкото самите американци.
Публикацията се основава на пълния текст на класацията „The 50 Best Thrillers of the 21st Century“ и придружаващата я публикация с бюлетините на гласувалите (The New York Times Book Review и The Upshot, 4 август 2026 г.). Проверката за български издания е направена в каталозите на „Хеликон“, „Сиела“, store.bg, Ozone.bg, „Книжен пазар“ и „Моята библиотека“ и е ориентировъчна. Със съдействието на ИИ.
