Куфарът на брат ми. Истории за пътя

Тази малка книжка трябва да се дава на всеки, който има досадната буболечка в главата, която му казва „Пътувай! Разгледай! Защо ти е да живееш тук?“ В нея са разказани историите на 22-ма емигранти, като започнем от българин, италианец, испанец, та чак до едно наше момиче – виетнамка с мартеница. Това са истории, които ще те разчувстват, може и да те ядосат, но със сигурност ще те накарат да преживееш всяка изписана дума, по един или друг начин.

Благодарение на издателство ICU и редакторката Невена Дишлиева-Кръстева, в ръцете ни е това малко „куфарче“, в което са събрани и идеално подредени, парченцата от приключенията на всеки един от авторите. Приключения, за които искаме само да четем, други да изпитаме сами. А невероятния дизайн на корицата, творение на Люба Халева, сякаш илюстрира точно душата на всеки обичащ новите места и приключения.

Аз самата все още не съм стигнала до затварянето на куфара, дали от страх защото ще разбера какво наистина е да живееш далеч от родната земя и майчината прегръдка, или от мисълта, че тази малка книжка от 237 страници, ще е последната капка, която ще ме тласне извън пределите на бащиното огнище.

“КУФАР – затворено паралелепипедно пространство, в което поставяме неща за пренасяне. Важни неща, вещи от първа необходимост. Пренасяме гащи, чорапи, четка за зъби, няколко тениски, кецове, мечти, спомени, изгледи, възгледи, копнежи, надежди, намерения, чувства и мисли, настоящи притеснения, бъдещи пориви…

КУФАР, това е времето на едно пътуване и пътуване във времето. Мястото, на което бяхме преди миг и миг преди да го напуснем. КУФАР, това е целта, с която местим всичкия наш живот на няколко хиляди километра на запад или десетки години на изток.

КУФАР – пространството, което във времето на едно пътуване поглъща и превръща спомените в усмивки от стари снимки, мечтите в сълзи, тениските в прегръдки, кецовете в надежда за завръщане…”

(Герасим Дишлиев, “Монолог с куфар”)