Разглобени мисли

Р а з г л о б е н и  м и с л и

Случвало ли Ви се е ваш преподавател да произнесе следните досадни думи:

„Гимназията ще Ви липсва, повярвайте ми!“

А мисълта, която се върти из вашето съзнание, че е най-вероятно умопобъркан?

Иронично или не, дълго време и аз си го мислех.
Но прочитайки „Шлеп в пустинята“ и „Разглобено лято“ и след миналогодишната ми среща
с на пръв поглед тихия и свит им автор,
досадата от думите някак си се разми и се превърна в истина.
Носителят на Националната награда за художествена литература Христо Г. Данов за 2013 г. – Людмил Тодоров е писател, сценарист и режисьор.
Завършва Английската гимназия „Гео Милев“ в град Русе (и кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“) , а именно това училище, намиращо се в красивия парк на дунавския град , заема важна роля в двата романа.

Автор на книгите:
„Да изгубиш Мечо Пух“ (изд. Народна младеж, 1988)
„Хроника на една любов“ (изд. Петриков, 1994)
„Хроника за едно пропадане“ (Издателско ателие Аб, 2000)
„Разкази“ (изд. Жанет 45, 2012г.)
„Скептици“ (изд. Жанет 45, 2013)
„Шлеп в пустинята“ (изд. Ciela, 2013)
“Разглобено лято“ (изд. Жанет 45, 2014)

Сценарист и режисьор на филмите:
„Бягащи кучета“ (1987)
„Любовното лято на един льохман“ (1990)
„Приятелите на Емилия“ (1996)
„Емигранти“ (2001)
„Шивачки“ (2006)
„Миграцията на паламуда“ (2011)

 

Учител по английски (познайте къде), а не по френски,
и му е лесно да си прави майтап с френския,
четящ една и съща страница от един и същ съвременен английски роман,
наблюдаващ шлеп по поречието на Дунав – главният персонаж в „Шлеп в пустинята“.
Дъщеря му – пълна отличничка, но не продължава образованието си.
Предпочита женската пред мъжката компания.
Понякога животът ти поднася (не)приятни изненади.
А дали има смисъл да живееш?

 

„Разглобено лято“ – истината убива хората.
Близо 20 герои – различна съдба.
Ученици.(познайте къде)
Две епохи.
Време на преход.
Любов.
(не)щас(ти)е.
Плетеница от разглобени животи.

 

 

„Скептици“ (тук няма нищо за познаване).
Брат и сестра.
138 страници, а всъщност близо 20 години.
Софчето, вживяваща се от малка твърде много, решава да запише руска филология,
заради пейзаж припомнил ѝ за роман на Толстой.
Наско (ще) учи в Оксфорд.
Стара история с леген.
Но всичко се забравя заради семейната обич.

 

“– Сестра ми, аз съм в четвърти клас.

– Какви задачи решаваш сега?
– За седми.
– Значи си в седми клас. Ако мен питаш, си даже в девети, защото си роден скептик, а скептиците нямат възраст. Бих искала да притежавам и други отличителни белези на скептиците като например хладнокръвие, характер..
-Сестра ми, добре ли си?
– Не. „

 „Хората са различни, те имат своите качества и недостатъци, а ние сме едни скептици, които вечно ще се мусят на кандидатите да влязат в нашите сърца. Рано или късно ще стигнем дотам, да седнем от двете страни на дългата маса в твоя английски замък и да мълчим, не защото няма какво да си кажем, а защото сме прекалено далеч, за да се чуем“

Софчето

-„Скептици“

„Изневярата на човека, когото обичаме, е непростимо предателство, докато нашата изневяра е проява на моментна слабост, дреболия, за която не си струва дори да се говори. Това е така, защото ние имаме специален статут на хора, които никога не предават своите любими, а другите нямат такъв статут и са едни предатели.

Втори пример. Злословията по наш адрес целят да ни унищожат, а нашите злословия целят истината и само истината.

Трети. Родителите не ни разбират. За разлика от тях ние разбираме своите деца, които живеят не така, както трябва. Примерите са много и всички показват, че ние сме по-специални от другите.“

-„Шлеп в пустинята“

 

”Колкото по-далече е от десетката един проблем, толкова по-полезен е той за онези, които упражняват власт, но върви обясни това на една чугунена глава”

 

”Миговете на пълно щастие са статични и тихи. Те остават по-дълго в паметта от миговете на възторг. Щастието е замръзнало.”

-„Разглобено лято“