Sunday, October 25, 2026
Илюстрация: ИИ
избранокнижни гласове

ИИ зад кулисите на книгоиздаването: скандал или здрав разум?

4publishing

Само седмица след като писахме за „органичната литература“ и знаците за човешко авторство, въпросът се обърна. Този път под лупата не са писателите, а самите издатели. Разследване на американското списание Wired твърди, че поне три от петте най-големи издателски групи в САЩ – HarperCollins, Simon & Schuster и Hachette – тихомълком въвеждат инструменти с изкуствен интелект в работата си. Без публично оповестяване и без да питат авторите.

Парадоксът е очевиден. През същата година американските издатели съдят Google за нарушени авторски права и спират книги на автори, заподозрени, че са писали с чатбот. А зад кулисите, по думите на повече от двайсет служители, говорили анонимно пред журналиста Адам Морган, същите компании използват Claude и ChatGPT за писма до литературни агенти, рекламни текстове, анотации за задни корици, оформление на корици и маркетингови материали.

„Шампиони“ по принуда

Най-подробни са разказите от HarperCollins. Ръководството купило лицензи за Claude на Anthropic, но „много бързо разбрало, че не знае как да ги приложи“. Затова десетки служители били „доброволно назначени“ за „ИИ шампиони“, които на месечни мозъчни атаки търсят как да се използват инструментите. Когато на една от срещите хора изразили тревога за правните, етичните и екологичните последици, водещият ги отминал като „цената на бизнеса“. Скоро след това във вътрешния портал се появило уточнение, че екологичният отпечатък на ИИ е „малка част“ от дигиталния отпечатък на всеки човек. Някои служители приемат цялата кампания като плесница. Години наред те се борят за по-прилични заплати – средната начална заплата в големите нюйоркски издателства през 2023 г. е била 47 583 долара годишно. А компанията вместо това дава пари за софтуер, който повечето от тях не искат. Освен Claude, HarperCollins е купило и лицензи за ChatGPT и за маркетинговата платформа Jasper.

В Simon & Schuster още през май 2024 г. организирали конкурс за най-добра идея за ИИ с награда от 10 000 долара. По-късно служители посетили обучение с представители на OpenAI. Според един от тях водещият „нямал представа с какво се занимаваме“, но препоръчал ChatGPT да пише имейлите до литературните агенти. След оплаквания на общите събрания натискът донякъде отслабнал. Официално компанията казва, че служителите имат достъп до ограничен брой одобрени инструменти и не са длъжни да ги ползват.

Hachette очертава собствена граница: подкрепя ИИ „за оперативни цели“, но не и за „творческа употреба“, включително в общуването с авторите и партньорите. Редактори от различни импринти твърдят и още нещо. Нашумелите случаи с „Shy Girl“ и „Call Me, I’ll Hide the Body“ били само върхът на айсберга. „Всеки импринт има история за много уважаван автор, чиято книга е била спряна заради очевидна употреба на ИИ“, казва един от тях. Повечето такива случаи никога не стигат до медиите.

От анотацията до отказното писмо

И в трите компании най-често чатботовете пишат рекламни текстове. Това са анотациите, които читателят вижда в Amazon, Goodreads и на задната корица, както и предложенията до книжари, журналисти и критици. Един пиар от голямо издателство нарича това късогледо. Работата му е да общува добросъвестно с читателите и медиите, а журналистите едва ли ще търпят дълго генерирани предложения.

Мег Рийд от независимото издателство Hub City Press счита този процес за неизбежен при големите концерни. Именно тук, според нея, ще се задълбочи разломът. Корпоративните издатели ще гонят ефективност, а малките ще настояват, че хората са целият смисъл.

Литературните агенти пък заподозрели, че някои редактори пишат с чатбот дори отказите си. Сравнили писма от едни и същи редактори за различни книги и открили типичните белези на машинния стил – конструкциите „не това, а онова“ и неизменните изброявания по три. Служители на трите компании потвърждават подозренията. Машинно генерирани елементи се появяват и в кориците, а едно подразделение на HarperCollins прави с ИИ цели рекламни видеоклипове.

Ръкописи, съкращения и надзор

Най-сериозната тревога на агентите е друга. Издателите могат да поставят непубликувани ръкописи в публични чатботове, за да получат анотация или отказ. Така текстовете на авторите може да попаднат на сървърите на технологичните компании. Затова агенциите вече включват в договорите клауза, че текстът не може да се обработва с езиков модел. Първоначално целта е била защита от технологичните гиганти, но клаузата важи и за самия издател. В HarperCollins правният отдел е забранил на редактори, които питали, да качват цели ръкописи в такива услуги.

Опасението има основание, макар и не в пълния си вид. Водещите доставчици позволяват данните да не се използват за обучение. При бизнес абонаментите на Claude и ChatGPT това е така по подразбиране, а в личните акаунти трябва да се избере в настройките. „Без обучение“ обаче не означава, че текстът остава в издателството. Ръкописът пак се съхранява на чужди сървъри за определен срок, а разговор, маркиран за проверка по правилата за безопасност, може да се пази години. Издателят няма как да провери и с какви настройки работи всеки служител в личния си акаунт. А договорната клауза на агентите забранява обработката изобщо, независимо от настройките.

Мнозина от служителите обясняват истинската причина просто: след съкращенията екипите са стопени до пет-шест души, а книгите са двойно или тройно повече. „Не съдя хората, че търсят преки пътища. Съдя компанията, че ни ги натрапва“, казва един от тях.

Най-острият конфликт е в Simon & Schuster. Компанията е собственост на инвестиционния фонд KKR от 2023 г. и е проучвала софтуера Skan AI, който следи работните процеси и посочва какво може да бъде автоматизирано. Служителите започнали да събират подписи под отворено писмо до изпълнителния директор Грег Грийли. На 6 октомври той отговорил с меморандум, че решение не е взето. Иронията: по данни на детектора Pangram, поне част от меморандума е написана с ИИ.

Третият фронт са преводите. Преди две години изпълнителният директор на HarperCollins Брайън Мърей предрече, че ИИ ще увеличи броя на преводните книги и аудиокниги. Днес редактори разказват, че на панаирите във Франкфурт и Лондон вече им предлагат ръкописи, преведени с езиков модел, с изрична бележка за това.

По думите на присъствали на среща с книжари, Майкъл Рейнолдс от независимото Europa Editions, издател на Елена Феранте, се изказал ентусиазирано за възможностите на ИИ в превода. Той отхвърля упреците, че подценява преводачите, макар издателството му да е известно с това, че не изписва имената им на предната корица на някои книги. Историкът на книгоиздаването Дан Синикин обобщава сурово: ръководствата на големите издателства просто проверяват какво могат да си позволят, преди да избухне бунт.

„Рефлекторна съпротива“

Разследването не остана без отговор. На 22 октомври му възрази в блога си Making Book Ричард Холик – дългогодишен академичен издател. Той е работил 29 години в Cambridge University Press в Лондон, Кеймбридж и Ню Йорк, а по-късно и в Oxford University Press, откъдето се пенсионира през 2013 г. Холик се чуди, че тъкмо Wired заема толкова рефлекторно анти-ИИ позиция, и оспорва самата идея, че е нужно съгласието на авторите. Издателите не са питали писателите и когато са минали от пишещи машини към компютри, когато са сменили банката си или отоплението в офиса. Авторите пишат книгите, а издателите се задължават да ги произведат и продадат. Как точно го правят, не е работа на автора. Издателите дори биха били безотговорни, ако не използват ИИ за имейли, анотации и маркетинг.

Холик не вижда и лицемерие в това, че издателите ползват ИИ, а отказват книги, писани с него. Който купува роман на конкретен автор, с право очаква той да го е написал. Никой не си представя обаче, че авторът е написал и анотацията на задната корица. Ако този текст върши работата си, има ли значение дали го е написал асистент или Claude? Освен това читателят едва ли би разбрал разликата.

На анонимните оплаквания за претоварване той отговаря скептично: младите служители винаги са се чувствали претоварени. Като единствена основателна критика признава екологичната цена на ИИ – електричеството и водата. Решението обаче е в регулацията на лошите страни, а не в отказа от добрите. За подкрепа цитира изпълнителния директор на Penguin Random House Нихар Малавия. Той вижда ИИ като помощ при търговските решения – тиражи, допечатки, избор на книги за промоция в Amazon: „Нека ИИ мие чиниите, за да се съсредоточим върху готвенето.“ Холик дори се надява, че с времето ще свикнем с мисълта, че ИИ може да помага и при писането на самата книга. Според него вниманието трябва да е върху наистина сериозните рискове, а не върху спорове от типа „ИИ ми открадна домашното“.

Проблемът не е ИИ, а мълчанието

И двете страни са частично прави. Холик е прав, че тиражите, логистиката и служебните имейли са работа на издателя. Това потвърждава и границата, която предложихме миналата седмица: тя минава между инструмента и автора, а не между „с ИИ“ и „без ИИ“.

Аналогията с пишещите машини обаче не достига за две неща. Първо, когато непубликуван ръкопис отиде в публичен чатбот, това вече не е вътрешна работа. Чуждият творчески труд е даден на трета страна без съгласие. Второ, издател, който иска от авторите декларации и спира книги заради подозрения, не може да мълчи за собствените си практики. Това не е лицемерие в строгия смисъл, но е двойна мярка, която разяжда доверието. Както писахме и за лудитите, въпросът не е в машината, а в това кому служи. Когато изкуственият интелект стане оправдание за орязани екипи и надзор, съпротивата не е рефлексна.

За българските издатели урокът е практичен. Benitorial със знака „Създадено от хора“ и „Хермес“ с клаузата за преводачите вече обещават на читателите човешка работа и я изискват от сътрудниците си. Рано или късно авторите и преводачите ще зададат същия въпрос в обратна посока. А у нас, където голяма част от художествената литература е преводна, той ще засегне и превода. Щом на панаирите вече се предлагат машинно преведени ръкописи, натискът върху преводачите и хонорарите им може да стигне и до нас.

Най-добре е отговорът да е готов предварително: кратка публична политика за това за какво се ползва ИИ и за какво – не. И едно твърдо правило: ръкопис не се качва в публичен модел без съгласието на автора. Ако е нужен анализ, има локални и затворени модели, които не изпращат данни навън. Или, както казва пред Wired литературната агентка Ема Дрийс, всички трябва просто да говорят повече.
Илюстрация: ИИ

Източници

4publishing
Latest posts by 4publishing (see all)

You May Also Like

100 процента органично – бъдеще на качественото книгоиздаване или нов лудизъм?

4publishing

Netflix: неочакваният съюзник на книгата?

4publishing

„Книжно казано“: Две възпитанички на „Книгоиздаване“ създадоха подкаст

4publishing