„Книжно казано“: Две възпитанички на „Книгоиздаване“ създадоха подкаст
На добър час на новия подкаст на Вида Делчева и Боряна Севдалинова Гочева
„Книжно казано“ е нов български подкаст за книги на две приятелки, които се запознават преди близо двайсет години като стажантки в едно от големите български издателства и оттогава не спират да си говорят за прочетеното. Боряна е редактор и преводач, минала е през книжния бранш, през тийнейджърското списание „Браво“ и през корпоративния свят, а от това лято се връща в издателския бранш, този път откъм рекламата. Вида работи в комуникацията на международни научни природозащитни проекти и е автор на романа „Слънцеломи“.
Епизодът може да бъде чут тук: https://youtu.be/S4ElbhwbViU
„Родени с книга в ръка“
Боряна: Добре дошли в нашия книжен подкаст. Ние сме две книжни ентусиастки, за които може да се каже, че са родени с книгата. Мисля, че и двете сме излезли от утробата с книга в ръка. Целият ни живот е изпълнен с книги от най-ранна възраст, а един ден се запознахме именно покрай книгите — покрай един стаж в едно издателство.
Вида: След това установихме, че имаме много повече общо, отколкото може да си представи човек, и доста от тези общи неща идваха пак от книгите.
Боряна: Да. Години наред се канехме да направим някакъв книжен подкаст или канал в YouTube, но едната от нас винаги имаше причина това да бъде отложено или просто да не се случи. И в някакъв момент тази от нас, която отлагаше през цялото време, реши, че няма повече причини за отлагане — не може да измисли повече извинения.
Вида: И настана днешният прекрасен ден, който очаквахме толкова време. Хора, може би преди да потънем в темата на подкаста, да ви кажем повече една за друга. По какъв начин всъщност книгите от детско увлечение влязоха в професионалния ни живот?
Боряна: Мисля, че когато бяхме в 12. клас, и двете още не бяхме сигурни къде да кандидатстваме и каква специалност да изберем. Но и на двете по едно и също време, макар и в съвсем различни краища на България, ни хрумна, че след като толкова много обичаме книгите, защо пък да не ги превърнем в своя професия. Така и двете записахме специалност „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Което обаче не е мястото, което ни срещна, колкото и странно да звучи — срещна ни именно този първи стаж, за който Вида вече спомена.
Вида: Да, в едно от големите издателства в България. Ние бяхме различни випуски, затова всъщност не се запознахме във факултета. И когато отидох в издателството, главната редакторка ми каза: „В момента имаме още една студентка от твоята специалност, една година по-голяма от теб, с много добър английски.“ И аз си представих някоя навирила нос кака, която ще ме гледа отвисоко и презрително. А това се оказа толкова далече от Боряна, колкото изобщо може да бъде далече от някого.
Боряна: Да, така започна едно приятелство. Само Вида може да ме види като заплашителен субект.
Вида: До момента, в който не те бях видяла на живо.
Боряна: Да, може би само по описание не съм звучала страшно.
Вида: Един общ проект ни събра и тъй като в продължение на цял месец се виждахме всеки ден, в крайна сметка след това се залепихме и вече не можахме да се отлепим. И така вече близо… колко, осемнайсет години?
Боряна: Осемнайсет. Нещо такова.
Вида: Така се издадохме току-що на колко сме години.
Боряна: Да, че не сме джензи.
От книгите към професията — и обратно
Вида: И двете работихме доста време в книгоиздаването. В един момент аз се прехвърлих в природозащитата и започнах да се занимавам с друг тип каузи.
Вида: Бях в „Грийнпийс“, в комуникацията на каузите за чиста енергия, за чиста околна среда и за чисто Черно море. В момента работя в издателство „Пенсофт“, което всъщност е и комуникационна фирма, комуникираща международни научни природозащитни проекти. Тоест в момента работя по комуникирането към цяла Европа на резултатите от научни проекти за опазването на пчелите и на другите опрашители, за правилната оценка на риска от пестицидите, за правилното земеделие, което да помага на пчелите и на другите опрашители, вместо да им пречи да се развиват. Такива сериозни научни теми.
Боряна: Мисля, че Вида е виновна да разбера какво всъщност означава „опрашители“. Не мисля, че някога съм се замисляла за тази дума.
Вида: Точно така, опрашител. Това е термин, който аз не използвах преди тази работа. Това са насекомите, които опрашват растенията, и те не са само пчелите — това са и пеперудите, и молците. Но не онези молци в гардеробите ни, а други готини създания.
Боряна: Красиви нощни пеперуди.
Вида: Също така, да.
Боряна: Като в онази страхотна дилогия на Лейни Тейлър с молците.
Вида: О, да! Как се казваше тази книга?
Боряна: В момента ми изскочи от главата.
Вида: Боряна е човекът, който преди години, точно по време на студентския ни стаж, ме зариби по авторката Лейни Тейлър. Това е едно от нещата, за които някой ден може би ще говорим — забравени съкровища. Тя е прекрасен автор, само че дразнещото е, че издава много малко книги. Навремето се влюбихме в нея през трилогията „Създадена от дим и кост“, а впоследствие излезе „Мечтателят Странник“ — това е дилогията с молците, за която си говорим сега, с нощните пеперуди, която също е разкошна. Някой ден трябва да си направим епизод, посветен точно на Лейни.
Боряна: Да, ето, току-що ъпдейтнахме листа с епизодите.
Вида: Защото тя е един от авторите отнякъде 2010 г. нататък, които много нашумяха, към които си струва човек да се връща и които не бяха просто някакъв захарен памук.
Боряна: Да, който впоследствие пренебрегваш. Наистина си струваха. Страхотно въображение има тази жена. Това са книги, които помня дълго, след като съм ги прочела.
Вида: Петнайсет години по-късно все още са ни в главата.
Боряна: Да.
Вида: И в общи линии, въпреки че вече работя в природозащитата, продължавам много да обичам книгите. Написах свой роман — „Слънцеломи“. По този начин се върнах също към книгите, а другото ми завръщане е този подкаст, за който много се вълнувам.
Боряна: А аз пък започнах с работа в книжния бранш като редактор и като преводач. Известно време пишех и статии за списание „Браво“ — тийнейджърското списание. Хората, които са милениали, най-вероятно си го спомнят. Ние сме израснали с това списание, така че знаем за какво става въпрос. И всъщност след редактирането аз прескочих в корпоративния свят. Тъм-тъм-тъм!
Боряна: Тази душеядна дупка, както някои я описват. Вида също имаше период там, но много по-бързо избяга.
Вида: Избягах след около две години.
Боряна: Докато аз останах там осем години и всъщност чак това лято събрах смелост да избягам оттам. Сега, пошегувах се, между другото — не е чак такава душеядна дупка. Но да кажем, че сърцето и на двете винаги си е било в книгите и в книжния бранш, така че мисля, че беше само въпрос на време да се върнем към него. Ето, Вида вече е успешен, награждаван автор — което според мен можеше да се случи и много по-рано, разбира се. И аз вечно я побутвам, сръчквам я вече наистина да пише втората част на „Слънцеломи“.
Вида: Нека елегантно да сменим темата…
Защо подкаст
Вида: Да минем към книгите, за които ще ви говорим тук. Идеята на този подкаст е да ви разказваме за много книги с времето. Няма да ви трупаме на куп всичко, разбира се — книги, които ни вълнуват, които са ни харесали или не са ни харесали. Макар че не мисля, че ще губим време да хейтим.
Боряна: Мисля, че и двете не сме от хората, които, ако започнат една книга и много усилено я намразят, ще…
Вида: Просто ще я забравим. Ще я изхвърлим от списъка с книги за четене, защото той и без друго е твърде голям.
Боряна: Няма време за неща, които не ни харесват. Аз винаги се шегувам, че нямам търпение да се пенсионирам един ден — ако изобщо някога стигнем дотам, предвид накъде е тръгнал светът — и някой ден да се отдам изцяло на четенето на всички книги.
Вида: Това трябва да е много дълга пенсия, за да успеем да наваксаме такъв списък за четене.
Боряна: Защото знаете какво казват: купуването на книги и четенето им са две съвсем отделни хобита. И за съжаление имаме и двете.
Вида: Така е. Но имаме много по-малко време за четене, отколкото ни се иска. И това не се променя с никоя настъпила възраст.
Боряна: И въпреки това от време на време успяваме да прочетем по някоя друга готина книга. А когато това се случи, имаме безумната необходимост да я обсъдим с някого. Единият вариант е да страда половинката ми, на която от време на време, когато наистина не издържам и просто се пръскам и не мога без да споделя, започвам да ѝ говоря сутрин на закуска или вечер на вечеря за някоя книга. Обаче ако е книга като… [името не се разбира в записа], която е torture porn, както се казва на най-хубав български…
Вида: Както и Робин Хоб според половинката ти, както сподели преди малко.
Боряна: Да, да. Тогава той ми казва: „Добре де, защо ги четеш, като те мъчат толкова? Защо си го причиняваш?“ А аз: „Защото е много добър“. И затова обикновено с Вида, като се видим примерно веднъж седмично, успяваме да измъчваме само една друга с книгите, които сме прочели. И един ден тя просто ми каза: „Добре, а това защо просто не го записваме?“
Вида: Да. И да разширим малко кръга от хора, на които говорим за любимите си книги — току-виж сме срещнали още ентусиасти.
Боряна: С които да си споделяме впечатления за тези книги.
Вида: Затова,ако и вие сте като нас и обичате да слушате разговори за книги, заповядайте — гледайте и слушайте епизодите ни.
Боряна: Ще се опитаме да сме редовни с тях. Нищо не обещаваме, но Вида е достатъчно настойчива.
Вида: Да, мисля, че ще работя доста по редовността на този подкаст. Така че ако подкастът не е много редовен, да знаете, че Боряна се е покрила някъде. Но няма голям шанс това да се случи.
Боряна: : Или че Боряна се е презаредила с извинения. Още повече, че аз, както ви споменах, се завръщам в книжния бранш, след като напуснах корпоративния. Но този път няма да се занимавам с редактиране, а с реклама. Така че, искам или не искам, ще трябва да чета повече книги.
Вида: И тази креативност ще залее света. Това е толкова яко! Много се кефя на новата работа на Боряна.
„Гладът на боговете“ на Джон Гуин
Вида: И понеже ви обещахме, че ще ви заливаме с книги, които обичаме, сега и двете ще ви разкажем за такива. В моя случай всъщност за две, защото са две части от трилогия.
Боряна: А в моя — за една книга, която си е самостоятелна, слава богу. Но затова пък е 700 страници, така че мисля, че…
Вида: Спокойно можеше да е две части.
Боряна: Спокойно можеше, като обем.
Вида: Книгата, за която аз ще ви говоря, е „Гладът на боговете“ на Джон Гуин — британски автор, който пише фентъзи по скандинавската митология. Адски яко фентъзи. Аз съм малко маниак на тема скандинавска митология. И на фентъзи като цяло.
Интересното е, че манията ми по скандинавската митология всъщност започна от комиксите и от филмите по комикси — от първия „Тор“ преди много години. След като гледах първия „Тор“ с Крис Хемсуърт и с режисьор Кенет Брана — наистина много яко кино — си намерих всякакви комикси на „Марвел“ за техния Тор. После си казах: „Окей, ама „Марвел“ няма нищо общо с истинската митология, просто са взимали някакви идеи.“ И започнах да си търся за скандинавската митология, намерих митовете и оттам нататък, разбира се, развих интерес и към други истории, базирани на нея, освен комиксите.
Така в един момент „Артлайн“ ме зарадваха с издаването на Джон Гуин. Първата част от трилогията е „Сянката на боговете“, „Гладът на боговете“ е втората част, а третата, „Яростта на боговете“, също вече е на български език. Така че ако ви се дочете тази трилогия, няма нужда да си казвате: „Оф, аз ще изчакам да видя дали наистина ще издадат трите части.“ Вече е факт.
Боряна: Това винаги е голямо предимство. Когато всичко е излязло, е супер.
Вида: Преди около година прочетох „Сянката на боговете“ и страшно се зарибих. В света, който е изградил Джон Гуин, боговете са умрели. Боговете вече са изчезнали, несъществуващи. И всъщност това е много хубаво за човечеството, което не обича своите богове, даже ги ненавижда и вярва, че без богове му е много по-добре. Може би наистина е така. Но сред хората има такива, които имат божествена кръв във вените си. Съответно те имат някакви сили: има берсерки, има наследници на бога мечок, има всякакви. Няколко вида са, на различните богове, с различни сили, но в общи линии всички са доста по-силни от хората.
Боряна: Те са полубогове, така ли?
Вида: Те са една стотинка богове, така да се каже, защото кръвната линия се предава, но са много назад в родословието. Има и магия в този свят, като не всички са с божествена кръв — например вещиците. Има едни галдурмани, магьосници, които не са с божествена кръв. Но проблемът в този свят е, че понеже боговете са мразени, техните наследници са още по-мразени и са считани за опасност за човечеството. Затова биват поробвани — слагат им вълшебни нашийници и ги подчиняват на волята на господарите им. Това е един тип викингски свят, в който има различни наемнически отряди, и главните герои са именно в такива отряди. Като четеш първата книга, „Сянката на боговете“, донякъде четеш три отделни истории за трима герои, които са в различни отряди. Всъщност едната, Орка, дори не е в отряд. В самата първа глава на книгата ѝ се случва семейна трагедия и тя трябва да спаси отвлечения си син, затова тръгва на път. Тя е бивш могъщ воин, която отдавна се е отказала от това заради семейство и спокоен живот в една ферма.
Боряна: Харесва ми, че тук са избягали от типичното младо момче, което тръгва на приключение — че главната героиня е жена, и то със семейство. Това е много готино.
Вида: В другите линии има и млади герои. Едната героиня е жена воин, която иска да се доказва и е станала воин в „Свирепите“ — наемнически отряд. Другият герой е избягал роб, чиято сестра е убита, и неговата цел в живота е да разбере кой е отговорен за смъртта ѝ. Той пък попада на отряда на Кръвнозаклетите, без да има каквото и да било намерение да става наемник. Той просто иска да намери вещица или магьосник, който да му направи ритуал, с който да види последните мигове от живота на сестра си, за да разбере кой е виновникът, да отиде и да го очисти. Като цяло това му е идеята — воден е от отмъщение. Само че не може да намери някой, който да му направи тази услуга. Едната вещица му казва: „Окей, но аз правя магии само за отряда ни“ — и той става член на отряда заради това.
Чак в края на „Сянката на боговете“ разбираме, че тези три истории са свързани и са част от една история. И както можете да предположите по заглавието „Гладът на боговете“, не всички богове остават напълно мъртви. Нашите отряди се забъркват в една голяма история, като всеки отряд има свой собствен план, своя различна визия за бъдещето на света и за мястото на хората, на боговете и на хората с божествена кръв в този свят.
Докато четеш главите, е много интересно, че започваш да се чувстваш на страната на всяка от фракциите, въпреки че те на практика искат противоположни неща. Започваш да разбираш различните гледни точки дори на герои, които са врагове.
Боряна: Тоест иска ти се всички да спечелят, но няма как, защото са изправени едни срещу други.
Вида: Няма как, именно. Това е доста интересно написана книга. В първата имах някакви недоволства, защото авторът прекалено много време отделяше да ни описва бижутата и прическите на героите, което ме дразнеше. Във втората книга вече го няма този дефект. В нея пък имаше някакви прекалено подробни неща в битките, но някак си повече отиваха на книгата.
Боряна: Но това не придава ли повече плътност на света?
Вида: Придава, но това съм си аз като читател. Други хора пък четат точно такива книги с идеята да им бъде описано всичко и да си представят този викингски свят. Така че не ми обръщайте внимание — това си е мое предпочитание.
Боряна: И казваш, че втората е по-динамична.
Вида: Още по-динамична е, да. Много е яка и доста повече се преплитат линиите.
Боряна: Човекът вече е изградил до голяма степен света, има достатъчно плътност и реално не му трябват чак толкова много подробности.
Вида: Да, пак има подробности, но от друг тип. И като цяло книгата отново свърши на най-интересното място, така че може би скоро ще продължа с „Яростта на боговете“. Ще видим колко скоро, но със сигурност ще дочета тази трилогия с голям кеф и я препоръчвам.
Боряна: Задължително преди да си забравила какво се е случило дотук. Аз лично най-много мразя да е минала примерно година.
Вида: Ето, това много ми хареса на този автор — не го бях срещала досега. Отделил е време и страници: втората книга започва с няколко страници, в които се преразказва какво се е случило в първата.
Боряна: Това е толкова яко!
Вида: Много е яко. Супер, защото аз ги четох с година разлика. Наистина ми трябваше.
Боряна: За хора като мен, които нямат особено добра памет.
Вида: Да. И като мен.
Боряна: И за тези, които са чакали примерно три години да излезе цялата трилогия.
Вида: Също. Така че ви препоръчвам Джон Гуин — доста готин автор. Започнаха да излизат на български и други негови книги, от друга поредица, но за тях нищо не знам. Така че ако вие сте чели нещо негово, може да споделите — и ние сме любопитни.
Боряна: Да. И когато Вида прочете третата част, ще ни разкаже и за нея.
Вида: Да, може би след няколко месеца, защото имам много голяма опашка от книги. Но ще видим.
„В среднощната земя костите ни погреби“
Вида: Виждам, че Боряна си е донесла една книга от много готина авторка, пак издание на „Артлайн“ — отново от техните безумни издания с много красиви твърди корици, някакви супер яки цветни порязки и доста интересно заглавие.
Боряна: Мисля, че за да ви покажа колко точно е масивна, мога просто ей така да направя…
Вида: Тази книга може да убие човек. Наистина.
Боряна: Да. Ако някой влезе вкъщи без предупреждение, определено мога да се защитавам с нея.
Вида: После няма да излезе този човек — да си знае. Ако някой реши да се натрапва на Боряна, дотам е.
Боряна: Не знам колко назад да се върна, но тази книга си я поръчах още преди няколко месеца, когато беше обявена за предварителна поръчка. Още не беше излязла. Поръчах си я заедно с още една книга. И после, когато излезе, явно толкова неща съм имала на главата си, че в някакъв момент получавам съобщение, че имам пратка от „Спиди“, и си викам: „Боже, каква е тази пратка?“ Виждам, че е от „Озон“, обаче нямам никакъв спомен какво е. Едната все пак си спомних коя е — беше нонфикшън, за който ако някога го прочета, ще ви говоря. Много полезен нонфикшън, впрочем, за това как да поставяме граници и да защитаваме личното си пространство.
Вида: Звучи наистина доста важно и полезно.
Боряна: Доста е важно, но за съжаление само съм го започнала и от месеци стои на нощното шкафче, а аз постоянно залитам към фикшъна. За съжаление съм от тези хора, които оставят нонфикшъна много настрана, а от време на време е полезно да го вкарваме и него в живота си и в списъка си за четене.
Вида: Така е.
Боряна: Та когато дойде кутията — една голяма картонена кутия — и я отворих, видях това. За да си я представите: една разкошна тухла с три рози в златисто, сребристо и червено, която се казва „В среднощната земя костите ни погреби“.
Вида: Мале, това е много поетично мрачно заглавие.
Боряна: И двете, като чуеш „поетично и мрачно“, значи, че на Боряна със сигурност ще ѝ хареса.
Боряна: Отново на „Артлайн Студиос“, а авторът е В. Е. Шуаб — Виктория Шуаб. Тя е автор, от когото автоматично купувам всичко, щом излезе. Малко са авторите, които са такива за мен, но тя определено е сред тях. Точно защото и тя има такава слабост към мрачната атмосфера и към проблематичните, токсични герои. Сега не съм сигурна дали всички екземпляри са с цветни порязки, но моята определено е. Порязката е с тъмночервен фон и разкошни стволове и пъпки на рози. Абсолютна красота е. Като я видях, абсолютно ахнах. А когато отворих — форзацът е невероятен: една ренесансова картина с рози и с роза със зловещо отворено око.
Вида: Гледам тази книга и се чудя за какво става дума, кога се развива действието.
Боряна: Това е добър въпрос, защото имаме три главни героини и през цялото време гледната точка се сменя. Преводач е Рая Делчева. Да не е някоя твоя отдавна изгубена братовчедка?
Вида: Не знам дали ми е братовчедка, но много се кефя, когато срещна името си. А редактор е Боряна Драгнева. Ето! Значи само нашият тандем прави тази книга. Как няма да ти хареса!
Боряна: Много смешно. Това не го бях забелязала, между другото — сега го виждам.
Боряна: Та едната ни главна героиня, Мария, е починала през 1532 г. на около двайсетгодишна възраст.
Вида: Което мисля, че трябва да ни подсказва какво ще ѝ се случи на тази героиня. Пък и заглавието…
Боряна: Втората ни героиня е починала през 2019 г., а третата — през 1827 г. Мисля, че това идва да ни покаже не кога са родени, а кога са починали — защото всъщност това е началото на новия им живот. И няма да бягам от темата: тук си говорим за вампири.
Вида: Олеле!
Боряна: Извинявайте. Говорим за свръхестествен глад. И всъщност за три жени с много сложни и токсични взаимоотношения, като всяка една от тях ни е главна героиня, но всяка една от тях също така се оказва до голяма степен злодей за другата.
Вида: Значи е много сложно да разбереш кой е злодей и кой е герой.
Боряна: Да. И тъй като от самото начало имаш някакви симпатии към всеки един от тези герои, защото се срещаш с тях на много ранна възраст. Примерно Мария е родена в Испания и виждаме живота ѝ на бедно испанско момиче от XVI век, което на практика е обречено на доста труден живот.
Вида: Мога да си представя. XVI век и бедност не звучи никак обещаващо.
Боряна: Да. Но тя на много ранна възраст установява, че има специфична сила над мъжете, тъй като расте изключително привлекателна девойка. И решава, че ще я използва, за да се измъкне от безкрайно бедния си живот. Само че когато успява да се измъкне, на практика вижда, че е изключително зависима от съпруга си и реално се превръща в нещо като птичка в златна клетка.
На практика тя няма никакъв контрол над живота си. И мисля, че реално и трите млади жени, които срещаме, мечтаят за свобода — да имат контрол над живота си. Трите ни героини са много различни една от друга и по различен начин се намесват в живота на другата, както можете да си представите. На мен лично ми беше много интересно да проследявам тези няколко века от живота на Мария.
Вида: И трите ли са вампири?
Боряна: И трите стават вампири, да. Затова в началото на всяка част имаме кога е починала всяка.
Вида: Защото на практика тогава започва вампирският ѝ живот.
Боряна: Тогава започва вампирският ѝ живот.
Вида: О, много яко!
Боряна: В началото, когато проследяваме първите години, може би първите столетия от живота на Мария, която впоследствие има друго име, но няма да издавам — имах много често препратки към „Кралицата на прокълнатите“. Това е филм, с който съм израснала като тийнейджърка.
Вида: Със саундтрака на „Кралицата на прокълнатите“.
Боряна: Да. И до днес в главата ми е толкова ясен моментът, в който Лестат впива зъби в китката на Акаша, която е кралицата на прокълнатите — всъщност най-древният вампир — и започва да пие от нея и става все по-силен и по-силен, докато тя не му казва, че е достатъчно. И всъщност имаше такъв момент и тук. Но какво, ако Лестат не беше спрял да пие и беше изпил напълно кръвта на най-древната? От време на време имах такива проблясъци и даже започнах да си чета „Интервю с вампир“ — не че има толкова голяма близост, а защото ми напомняше за тийнейджърските ми години, когато много я обичах и съм я препрочитала много пъти.
Вида: Тогава беше единствената книга на Ан Райс, излязла на български — само „Интервю с вампир“. Минаха много години, преди „Инфодар“ да решат да издават поредицата за вещиците.
Боряна: Да. Аз пък като тийнейджърка съм чела доста еклектично, оттук-оттам от поредицата, и така и не съм чела първата трилогия, която всички казват, че е най-добра.
Вида: Българският издател така е решил навремето.
Боряна: Преди известно време намерих в „Кindle“ предложение за първите три книги от поредицата само за няколко евро. Тогава естествено се възползвах и си ги имам в „Кindle“-а. Та сега в някакъв момент определено ще се заема с тях.
Вида: Казваш, че след Виктория Шуаб ще минеш на Ан Райс. Има логика.
Боряна: Не знам дали веднага, защото започнах нещо друго да чета, но в някакъв момент…
Вида: Точно като с „Яростта на боговете“.
Боряна: В някой момент в бъдещето ще продължим с тази линия на четене. Лошият ми навик е едновременно да чета по две-три книги: една на „Кindle“, една физическа и една да слушам. Но това пък е хубаво, защото ще мога да ви говоря за повече книги, да се надяваме.
Трите вида глад — и какво следва
Вида: А както идва есента, скоро ще си направим още един епизод, в който ще ви говорим точно за есенни четива, както ние ги разбираме. Може би такива с вампири или с вещици, с по-зловещи елементи. Някои може би просто уютни четива.
Боряна: Да, някои може да са уютни, другите — мрачни, но такива, които ни се струват подходящи за четене през есента.
Вида: Това ще бъде нашата селекция, подарък за вас.
Боряна: И така, мисля, че ще ви хареса да се запознаете с тези три момичета. Както казах, те са доста токсични една за друга.
Вида: Може би не само една за друга, предвид че са вампири.
Боряна: Определено имаше изненади. Имаше неща, които познах, но на няколко пъти Виктория Шуаб ме изненада. Нещо много интересно, което чух за тях, е за различните видове глад на различните героини. Например Мария има глад за свобода — мисля, че при трите е за свободата — но и за луксозните неща в живота. Тя винаги иска да се настани в най-богаташката къща, да има най-прекрасните бижута, рокли и така нататък. Всъщност тя сама влезе в своя капан още като човек, преди да се превърне във вампир. Но нататък в живота ѝ и в следващите векове виждаме, че е запазила вкуса си.
Вида: Тази страст си остава.
Боряна: Остана си до края. А Шарлът, която е героинята ни от 1827 г. и тогава се превръща във вампир, е едно младо момиче, което през цялото време копнее за компания, за любов, за обич, за близост. И тя през вековете не успява да се отърве от този си глад, от тази си жажда за близост, което всъщност довежда до смъртта на много млади жени впоследствие.
Вида: Олеле!
Боряна: Да. И през цялото време си мислиш, между другото, че това са ти героини, обаче в някакъв момент осъзнаваш, че те всъщност не са толкова позитивни герои. Те са ти протагонисти, но не са непременно герои.
Вида: Реално някои от тях са злодеи спрямо други хора например.
Боряна: Да, но не спираш да им симпатизираш просто защото си с тях от самото начало. Може би някои хора ще мразят например Мария, но аз…
Вида: А третата какъв глад има? За нея не каза.
Боряна: Нейният глад е може би към това, което е изгубила в живота си. Глад да си върне семейството. Също така тя така и не може да прости това, че ѝ е отнет животът, но страда и от много голяма неувереност — чувства се много зле сред много хора.
Вида: Интересно.
Боряна: И всъщност има нужда от познатите неща, въпреки че реално е британка, която е отишла да живее в Щатите. Но да, тя копнее за нещата, които е изгубила.
Вида: Звучи като най-тъжния персонаж от всички.
Боряна: Да, абсолютно. Тя е изтъкана от тъга. И може да се каже, че в началото е най-скучният ни персонаж, но пък до края на книгата мисля, че доста ще си промените мнението за нея.
Вида: Много ми се прочете тази книга. Ето това е единствената негативна страна да си имаш приятелка, с която си говорите за книги — че списъкът ти постоянно расте. Всъщност защо да е негативна? Много е хубава тази страна.
Боряна: И така, мисля да не издаваме повече за книгата. „В среднощната земя костите ни погреби“, „Артлайн“.
Вида: Много хубаво заглавие. Мен само заглавието ме грабва.
Боряна: Да. И много красиво издание наистина.
Вида: Ако я разлистите, сигурно съвсем ще се зарибите.
Боряна: Ами това беше нашият първи епизод. Мисля, че споделихме някои интересни неща. Предстои есенният ни епизод за есенните четива и може би няма да е единственият тематичен есенен епизод. Даже със сигурност няма да е единственият — имаме разни идеи, но ще ги споделим следващия път. Благодарим ви, че станахте част от нашия подкаст!
Вида: И се надяваме, че ще си намерите някои готини четива покрай нас. Продължавайте да четете и ни пишете какво искате да обсъждаме.
- „Книжно казано“: Две възпитанички на „Книгоиздаване“ създадоха подкаст - 13 October, 2026
- LIBER 2026: Барселона отново се утвърждава като мост между Латинска Америка и Европа - 3 October, 2026
- Максимум 45% за дистрибутора, минимум 10% за автора, 3% за преводача. Какво предлага Полша за защита на книжния пазар - 30 September, 2026
