Планина от книги

Радостина Аръшева

Планината е начин на живот. Хората, които имаме афинитет към нея, най-добре знаем защо. Тя ни провокира да споделяме и, вероятно, това е и една от причините да има филмови фестивали, посветени на планинарството. Най-старото такова събитие е Trento Mountain Filmfestival – италианският еквивалент на нашия Банско филм фест, само че много по-разнообразен. Успоредно с него се провежда и фестивал на планинарската книга. Приятна изненада, която веднага рикушира в основния въпрос: Защо книги на филмов фестивал? Интересно е да се хвърли един поглед върху картинката в издателския бранш на темата планина и как тя се разполага на фона на цялостното й медийно отразяване.

Ако погледнем на планинарската култура отгоре, със сигурност ще видим една масивна планинска верига с разнообразен медиен релеф. Специализираната литература се развива в разнообразни форми: картография, периодика, фотография, документалистика, научна и художествена. Хората, които притежават любителски интерес или професионално отношение, както и житейска философия, свързани с планината, интуитивно търсят среда за среща със свои съмишленици. Обектите са ясни – околната среда и нейното опазване е въпрос, превърнал се в централен акцент за научноизследователски проекти, за формирането на фондове в подкрепа на природозащитата. Целите – намиране на вдъхновение и мотивация, споделяне и обогатяване на опита, изследване и опознаване, образование и култивиране на по-здрава връзка между човек и природа.

Най-яркият пример за планинарска периодика са изданията на Националното географско дружество. Това, което се крие зад известната жълта рамка на корицата, е 121-годишна история, която превръща официалното издание на Дружеството в мярка за стандарт за качество на журналистика, фотография и картография. Днес името на списанието стои като емблема във всички печатни медии за планината, пътешествията и околната среда. Огромното медийно семейство на National Geographic се грижи за процъфтяването на своето многолетно дърво, не забрявайки какво лежи в корените му – идея, превърнала се в мисия, която според думите на настоящия директор на компанията Джон М. Фехей младши, е да “вдъхновяваме хората да се грижат за планетата”. Принципите на социалноангажираното съзнание и стремежът към документализъм са водещи и като такива те се вплитат в задачата на NG да ни предложи креативен контекст, в който да оформим разбиране за комплексния свят, в който живеем. Именно диалогът и обмяната на опит са основните нишки, около които се изплитат всичките програми и проекти на Дружеството и създават мрежи от международно взаимодействие. В този ред на мисли NG e една много ефективна социална платформа за споделяне на информация и опит за връзката човек – природа и няма как да я подминем.

Всъщност кои са фигурите, стоящи зад хребетите на планинарската литература, респективно – книгоиздаване? Това са планинари, алпинисти, журналисти, кореспонденти, фотожурналисти, фотографи, антиквари, историци, природозащитници или просто хора, които обичат планината. Голям процент от специализираните издания са наръчници, пътеводители, фотоалбуми, чието създаване е като реденето на пъзел. Всяко една част е късче опит на човека с природата на планината, то е като архивиран миг на преживяването на този допир. Според думите на настоящия главен редактор на официалното списание NG Крис Джонс, именно професионалната фотография е истинският мотиватор на екипа от NG да разказва света пред хората. Всяко едно изображение трябва да съдържа не само запомнящ се кадър, който да показва нещото, но и да съдържа запомнящото се чувство за това какво е да бъдеш същото това нещо. Разстоянието от фотографията до кино или книгоиндрустрията е – може би – еднакво.

Медийното отразяване на темата планина е чисто и просто желанието за интегриране и по-лесно разпространение на идеите ни за планината. Много от компаниите, занимаващи се с производство на планинарска екипировка за екстремни спортове например, имат секции за издаване на тематични книги и периодика или си сътрудничат с издателства, в чиято листа намират място заглавия за природата и планината. Така се развива политика за ефективна дистрибуция не само на продуктите, но и на едно зряло отношение към околната среда.

Така стоят нещата и при художествената литература. Прекарването на свободно време в планината и изследването й се настаняват като теми в литературата още през 17 век. И до днес, преобладават повече биографичните издания, които маркират преживяванията на опитни алпинисти, катерачи, планинари, търсещи платформа за съхраняване и споделяне на опита. Те съчетават документалистика, есеистика и картография. Книги като “Изкачването на Еверест” (“The Ascent of Everest”) от Джон Хънт (първо издание – 1953, 500 хиляди копия) и “Лутане из Алпите” (“Scrambles Amongst The Alps”) на Едуард Уимпър (1871) продължават да се преиздават. Някои от по-ранните им издания са обекти на интерес от ценители и антиквари. Разбира се, доста са и художествените издания, базирани на измислена история. Освен приключенски романи, разкази и пътеписи, се издават и комикси и графични новели за катерене, алпинизъм и планинарство.

Какво се случва от другата страна на хребета? Съвсем естествено е да се организират фестивали, посветени на планината, именно в селища, чието геополитическо и икономическо положение зависи изцяло от планинския релеф. Сякаш планината е не само труден терен чисто физически, но и емоционално недостъпна. Трябва да имаш търпение, постоянство, за да усетиш ритъма й. И така постепенно се създава социална необходимост от споделяне и разпространение на планинарската култура. Същото, което мотото на NG маркира, но вдъхновението е насочено по-скоро към планината. Ето защо всички фестивали на планинарския филм сами по себе си са също сериозна платформа за общностното споделяне на възприятията ни за планината.

Международният съюз за планинарско кино (International Alliance for Mountain Film) включва в листата си 16 международни филмови фестивали (сред които и този в Банско) и в програмата на почти всички от тях присъстват литературни срещи, четения и представяния на книги. Но единствено на два филмови фестивала има и успореден фестивал на планинарската книга. Освен в Тренто, град в сърцето на италианските Алпи, панаир на планинарската книга има и в Банф, югоизточна Канада – най-старият канадски национален парк, намиращ се в Скалистите планини. Жителите му са създали център (Banff Centre) за споделяне и обмяна на опит. Това е място, където да изследват идеи, да разработват и развиват тези въпроси/отговори от изкуството, науката, бизнеса и околната среда, които ги вълнуват. И тъй като канадците обичат да възприемат планината не само като ценен природен източник, но и като свой дом, в Banff Centre има и място, където се обръща особено внимание на преживяванията и допира на човека с планината. Тази година фестивалът за 6-ти пореден път обединява планинарските кино и книга и е притегателен център за писатели и издатели на нови книги, свързани с темата за планината и приключението и пътешествията. Фестивалът на планинарската книга дава място за изява на най-актуалните планинарски издания – от художествени романи до карти, албуми, архивни материали, антикварни книги, които едновременно с това се състезават за награди в различни категории. За да бъдат определени победители, журито прочита избраните заглавия и едва тогава решава кой да получи престижните награди.

И все пак фестивалите в алпийския град Тренто в Италия и Банф в Канада не се конкурират със специализирания панаир на книгата, а напротив. Създава се по-скоро симбиоза между медийните платформи за отразяване на планината. А освен върху изследователство и приключение, фокусът пада и върху преоткриване на дълбоката същност за тези, които искат да се докоснат до планината. По думите на Луана Бисести, отговорник на планинарския фестивал на книгата в Тренто: 
отделно от тези преживявания, репортажи, завладяващи истории, ние ще открием какво представляват новите хора – не просто планинари, които ще ни заведат на непознати места, нещо повече – ще ни заведат отново при нас самите.

Сред медийните форуми за света на планината, приключенията и пътешествията, издателският бранш е като трибуна, където много обществени елементи намират стабилна зона, в която да си сътрудничат. Медийните индустрии на книгата и киното ефективно работят заедно. И за да затворя кръга, поглеждам отново към институцията National Geographic – събирателна точка за пътуваща журналистика и фотография, наука и образование, туризъм и планинските спортове. Една световна организация, вдъхновена и вдъхновяваща, чиито публикувани планинарски издания ни дават възможността да опознаваме планината и да споделяме себе си с нея.