Изключителният Гладуел

1996  година  – Малкълм Гладуел започва работа в The New Yorker. 

Мода – първото предизвикателсто на журналиста в списанието.

Малкълм  Гладуел е различен. Човек, мислещ  извън кутията. Доказателството  за този факт е статията му  за производител на тениски, всяка на стойност 8 долара.  Защо? Защото не иска да пише за висша мода (или с други думи за дрехи, струващи хиляди долари). По негови думи истински интересен би бил онзи, създаващ дреха за средностатистическата част от обществото, отколкото онзи в средата на изяществото.

Освен журналист, Гладуел е автор на книгите:

• „Повратна точка. Как малките неща могат да доведат до големи промени“ (изд. Жанет-45, 2008 г.)
• „Проблясък. Силата на мигновените решения“ (изд. Locus, 2008 г.)
• „Изключителните. История на успеха“ (изд. Жанет-45, 2010 г.)
• „Какво видя кучето и други приключения“ (изд. Жанет-45, 2013 г.)
• „Давид и Голиат. Аутсайдери, неприспособленци и изкуството да се сражаваш с гиганти“ (изд. Жанет-45, 2015г.)

Какво гласи правилото за десетте хиляди часа („Изключителните“):

През 90-те години на ХХ век психологът К. Андерс Ериксон провежда следното изследване – разделя студенти-цигулари на три отделни групи. В първата попадат онези, които са с потенциал да станат солисти от световна класа. Вторите са просто „добри“, а за онези, които е малко вероятно да се реализират успешно и бъдещето им като преподаватели по музика е гарантирано, остават в третата група.

На всички музиканти е зададен един и същи въпрос:

„Колко часа общо сте се упражнявали през цялата си кариера от момента,
в който за пръв път взехте цигулката?“

Установено е, че в ранните години на студентите времето, в което са свирили е приблизително еднакво (два-три часа дневно). Промените започват да се забелязват едва в късен период (около 8 година) . Най-добрите от класа  увеличават часовете за упражнение в зависимост от възрастта си докато не достигнат до  30 часа седмично (от 6 ч. в год. 9 до 16  ч. в год.14..)

До навършване на 20 години,  най-добрите цигулари са натрупали десет хиляди часа свирене, „просто добрите“ – осем, а бъдещите учители – малко над четири хиляди.

Изследването доказва едно – магията на числа(о)та(о). Съвършенството се постига с постоянство, а постоянството умножено по 10 хиляди е равно на успех.

Гладуел е търсач на неразказани истории.

В неговото творчество може  да се натъкнете на главозамайваща информация за кетчуп,  обувките Hush Puppies, детски предавания, самолетни катастрофи, баскетбол, боя за коса и да промените мирогледа си относно кажи-речи всичко. Освен това, прочитайки невероятните му книги, ще осъзнаете, че интелектът и талантът  не са достатъчни, за да сте истински добри. Трябва да спазите правилото за десетте хиляди часа, и че повечето пъти нещата всъщност не са такива, каквито изглеждат.

OUTLIER:
1. Изключителен човек, нещо изключително.
2. (стат.) Величина, различна значително по стойност от другите в извадката.

– „Изключителните“

„Давид се втурнал срещу Голиат тласкан от смелост и вяра. Голиат до последния момент останал сляп за щурма му и се оказал повален – твърде едър, твърде тромав и със замаглено зрение, за да схване, че нещата са се обърнални. През всичките години сме разказвалии тази и други подобни истории напълно погрешно.“

– “Давид и Голиат“

„Между петдесетте и седемдесетте години на миналия век жените започват масово да работят, борят се за еманципация, вземат хапчета против забременяване и променят цвета на косите си. Ако разгледаме тогавашните рекламни кампании на бои за коси най-неочаквано ще установим, че нещата са свързани: задълбоченото с привидно повърхностното. Като пишем историята на жените следвоенната епоха, дали не забравяме нещо важно? Дали не сме забравили косата?“

– „Какво видя кучето“

„Съществува прост начин да се поднесе иформацията така, че при подходящите обстоятелства да не можем да ѝ устоим.“

-„Повратна точка“