Първокурсници на панаир: Мрежа от култури

Любомир Георгиев
I курс, Книгоиздаване

Успоредно с тазгодишния Софийски международен панаир на книгата се проведе и Международният литературен фестивал в НДК, в периода 9-14 декември. В 52-рото издание на панаира се включиха над 150 издателства, предлагащи море от вълнуващи заглавия по щандовете си, а литературният фестивал ни срещна както с български, така и с чуждестранни автори, като Рене Карабаш, Велина Минкова, Мария Сарагоса (Испания), Селва Алмада (Аржентина), Тодорис Гонис (Гърция) и много други.

Освен като част от литературния фестивал, срещи с автори бяха организирани и от отделни издателства, като част от културната програма на панаира. Издателство „Жанет 45“ например, организира срещи с 12 автори, една от които бе с всеизвестния писател Георги Господинов. Издателство „Софтпрес“ също обогати културната програма, като предложи срещи с автори като Цветелина Цветкова, Виктория Бешлийска, Костадина Костова и други.

Международният панаир на книгата и Международният литературен фестивал представиха на посетителите български и чуждестранни автори, но щандове позволяващи на посетителите да се потопят пряко в чуждестранни култури, бяха само два – на Турция и Румъния.

Въпреки това, успях да усетя обмена на международни култури и творчество на събитието. По време на всяка среща и лекция с автор, на която присъствах, усещах как зрението ми сякаш преставаше да регистрира средата около мен, а съзнанието, провокирано от думите на писателите, бе заето да се спуска в пътешествия из далечни страни, да открехва врати към други реалности. Думите им ме пренесоха в Испания, Франция, Аржентина, Бразилия, Гърция… Това наблюдавах и в много от другите посетители, погледите им фокусирани, а съзнанието реещо се на друго място – творческото.

Впечатление направиха гостите, тъй като присъстваха хора от всяка възраст, от малки деца, тепърва навлизайки в света на книгите, до възрастни хора, които вероятно през целия си житейски опит са намирали убежище сред печатните редове и продължават да го намират. По паяжината от коридори на Националния дворец на културата, чух посетители да говорят на испански, френски, полски, украински и други езици, така че освен откъм страна на автори-гости, събитието имаше международен характер и откъм гледна точка на посетителите.

Възникна въпрос в мен, а именно дали българският читателски вкус е насочен преобладаващо към родни, или пък чуждестранни заглавия и кои са сред най-търсените?

„На тазгодишния панаир на книгата, на щанд „Колибри“, обект на търсене са главно чуждестранни заглавия, като едно от най-търсените е „Жигосаният“ на Робърт Галбрейт (псевдоним на Дж. К. Роулинг). Често търсени са също и книгите на Мураками. От българските издания най-търсена е втората книга на Васил Попов от поредицата „Мамник“, а именно „Лехуса“, сподели Радослав Драганов от издателство „Колибри“.

В действителност щандът на „Колибри“ предлагаше интересни чуждестранни заглавия, а по случай 35-тата им годишнина, много посетители си тръгнаха оттам с пълни ръце.

Тенденциите в читателските предпочитания ясно показват, че интересът към чуждестранната литература остава устойчив, а панаирът се утвърждава именно като пространство за културен диалог. За осъществяване на такъв културен обмен е важно да се изтъкне нуждата от преводи, които правят книгите от цял свят достъпни. Наред с чуждестранните издания, панаирът успя да покаже и преплитането им с българската литературна сцена. Присъствието на преводна литература не отнема внимание от родното творчество, а напротив, поставя го в диалог с различни световни традиции.

Нов преведен автор на българския пазар е уругвайската писателка, журналистка и юристка Мерседес Росенде, която взе участие в Международния литературен фестивал. „Смятам че имаме общо, страната ми се струва много интересна, България е с около 6 милиона жители, така прочетох, в Уругвай сме 3 милиона, тоест на половината, като малки държави всъщност имаме доста общо и това ми се струва много приятно, наистина ми се ще да опозная България.“

Думите на Росенде насочват към това как две държави, които на пръв поглед са коренно различни – по език, култура, географско положение, всъщност имат много общо, стига двете култури да бъдат достатъчно опознати, т.е. да бъдат в „диалог“ с традициите си.
Панаирът на книгата се утвърждава като пространство за културен обмен, което всяка година ни докосва, по един или друг начин, до различни традиции и култури, чрез международни литературни гласове. Събитието показва, че литературата има силата да премахва национални граници и да свързва хората.