Първокурсници на панаир. Издателство ПАН – книгите, с които порастваш

Ванеса Ивайлова
I курс, Книгоиздаване

Разговор с писателя и издател Цанко Лалев

Цанко Лалев e роден през 1962 г. в София. Завършва Немската езикова гимназия и Софийския университет – специалности „Българска филология“ и „История и теория на културата“. От 2010 г. е съдружник в Издателска къща „Пан“. Автор е на две стихосбирки: „Тежки улици“ (1988, награда „Владимир Башев“) и „Майстор на окови“ (1994). За деца публикува шест поеми и книга със стихове. Романът му „Домът на пчелите“ (2023) има номинация за “Български роман на годината” на НДФ “13 века в България”. Цанко Лалев пише и научнопопулярни книги за българска история и фолклор.

– Преди началото на интервюто бих искала да помоля нашия събеседник да се представи – както себе си, така и ролята си в издателство ПАН.

– Казвам се Цанко Лалев и съм един от съсобствениците на издателска къща ПАН. Имах късмета и удоволствието да участвам още в първите инициативи на издателството, включително в може би най-важната идея, реализирана още от самото му начало. Няколко години по-късно станах част и от екипа, така че цялата дейност на издателската къща е минала пред очите ми, а голяма част от нея-и през ума и ръцете ми.

– Книгите на издателство ПАН са част от моето детство и са формирали любовта ми към класическата литература. Израснах с вашите адаптирани издания – „Питър Пан“, „Том Сойер“, „Малкият принц“, „Тайната градина“, „Пинокио“. Тези книги не просто ме забавляваха – те ме възпитаха, разбудиха въображението ми и ме накараха да заобичам света на литературата. Затова ми е много интересно да науча повече за вашето издателство, за вашата мисия и за процеса, чрез който създавате книгите, с които растат поколения български деца. Много деца, като мен, са израснали с вашите адаптирани класики. Какво означава за вас да знаете, че първият им досег с литературата идва именно чрез книги на ПАН?

-Издателска къща ПАН наистина издаде много адаптирани текстове с прекрасни илюстрации, но това беше част от по-широк процес, който в началото-тук говоря за 1990 година- имаше формата на революция. Хората бяха лишени от качествени детски книги по различни причини, а издателска къща ПАН се оказа онзи прозорец, през който започнаха да навлизат книги от Запада, сякаш птици, долитащи отвън. Това беше революционен и романтичен период с огромни тиражи… огромни тиражи. Върхът на този процес обаче не бяха адаптираните издания, а поредицата „101 вечни детски романа“. В нея публикувахме пълните текстове на световната литературна класика за деца. От тази поредица продадохме милиони екземпляри и именно тогава цели поколения читатели се свързаха с нас.

– Как според вас детските адаптации на класики влияят на оформянето на читателския вкус по-късно в живота?

– Адаптациите на приказките са световна практика, тъй като много голяма част от тези литературни произведения първоначално са били писани за възрастни. Мнозина биха се изненадали, но Лафонтен е получавал пари от Краля Слънце – Луи XIV, за да пише своите басни. Шарл Перо също е бил благородник. Тези приказки са създавани като забавление на богатите аристократи. По-късно се появяват учените фолклористи, като братята Грим, които обикалят Германия, събират народни приказки и ги публикуват в научен вид. Постепенно се оформя цял масив от текстове, които трябва да бъдат адаптирани, за да достигнат по-лесно до децата. Затова детските адаптации на класическите произведения са задължителни за формиране на литературния вкус, тъй като приказката е първият жанр, който детето разбира.

– Вярвате ли, че детските книги могат да бъдат морален ориентир? Как подхождате към подбора на заглавия, които да носят ценности?

– Разбира се, че детските книги учат на морал. Не съществува народно творчество или фолклор по света, което да учи хората да бъдат лоши, мързеливи или глупави-точно обратното. Много често в приказките се среща ясно противопоставяне: доброто дете, което е изпълнително, работливо и честно, получава награда в живота, а мързеливото и лошото обикновено бива наказано. Затова по принцип не ни е трудно да подбираме заглавия, които носят ценности в себе си, тъй като всяко сериозно литературно произведение е такова.

– Какво според вас прави една класическа история „вечна“ – такава, която говори на всяко поколение?

– Според мен „вечните“ произведения за деца са тези, създадени от изключително големи писатели. Странното е, че голяма част от тях първоначално са били предназначени за възрастни, каквито са например „Пътешествията на Гъливер“ или басните на Лафонтен. Тези произведения се превръщат във вечни, защото успяват по забавен и увлекателен начин да разкажат истории, от които децата могат да научат важни неща за своето развитие. Тези „неща“, разбира се, са свързани с добро поведение, добро мислене и добри дела. Следователно „формулата“ за „вечна“ литература е проста – това е добрата литература. Само тя може да бъде „вечна“.
Народните приказки, от своя страна, нямат конкретен автор. Те са създавани от неизвестни разказвачи, които са били истински майстори на словото. Сред тях е имало гениални творци, чиито имена не са се запазили, защото преди 200, 300 или 400 години повечето хора не са можели да пишат. Така дори и човекът, измислил една прекрасна приказка, е останал анонимен.

ПРОФИЛ НА ИЗДАТЕЛСТВОТО, НАПРАВИЛО НАШЕТО ДЕТСТВО ПО-ЦВЕТНО

– Защо залагате предимно на класически и преводни заглавия? Каква е философията зад този избор?

– Ние наистина използваме поредици, в които включваме варианти на класически произведения. Голяма част от тях, разбира се, са преводни. Така зададен въпроса остава малко неясна ролята на българската литература. Тя има равностойно място в нашата дейност. Класическата литература при нас е както българска, така и преводна.
В рамките на тези класически текстове сме се старали да издадем цялата българска литературна класика и цялата световна литературна класика за деца, без да правим разлика между двата масива от текстове. Не правим ценностна разлика – и двата са еднакво стойностни. Философията, която винаги ни води, е книгите да бъдат от най-високо качество. А що се отнася до т.нар. „полезни книги“, като енциклопедиите, които учат децата на различни факти и развиват мисленето им, те също са смесени, но повечето от тях са преводни.

– Как подбирате кои книги да адаптирате за деца? Какво трябва да „има“ една история, за да бъде част от каталога на ПАН?

– Подборът на книгите, които ще издаваме, е най-хубавата част от работата на издателството. Събираме се целият екип и започваме да обсъждаме, обикновено в края на годината, кои заглавия ще реализираме през следващата година. Натрупаният ни опит ни помага да взимаме тези решения. И четиримата собственици сме завършили българска филология, така че може да се каже, че изборът ни не е произволен или случаен. Винаги се стремим да следим най-добрите образци. Ценността на една книга, разбира се, е нещо, което определяме именно като хора завършили литература.
Не сме издавали и не желаем да издаваме книги със съмнителни художествени достойнства. Дори понякога да има интерес към по-простовати или по-несериозни заглавия, ние не се водим от това. Не искаме да се намесваме в избора на читателите, но за нас е важно всяко произведение да носи в себе си добра литература.

ПРОЦЕСЪТ НА СЪЗДАВАНЕ НА КНИГИТЕ ОТ НАШЕТО ДЕТСТВО

– Колко време отнема една книга „да се роди“?

– Ние работим много върху собствени книги и това наистина е дълъг процес. Понякога, за съжаление, някои проекти отнемат две години, а при единични случаи – дори три. Най-нормалният срок е в рамките на една година книгата да бъде написана и илюстрирана, защото когато процесът се проточи прекалено, тя започва да се отдалечава от първоначалния си замисъл и в известен смисъл може да остарее още преди да излезе. Затова една година работа върху една книга е оптималният срок.

– Как избирате преводачите, редакторите и художниците, които работят по книгите?

– Избираме преводачите, редакторите и художниците, като внимателно наблюдаваме тяхната работа. Нямаме предварителни списъци или конкретно място, откъдето да ги подбираме. Наистина наблюдаваме работата на всички колеги. Това следене става все по-лесно, тъй като вече има организирани форми като „Съюза на преводачите“, който предлага полезна информация. Художниците, които правят илюстрации за деца, имат собствени изложби и издават големи каталози. Наблюдаваме пазара, където виждаме качествени картини и илюстрации, и се свързваме с художниците. Това е един много жив процес, много приятен, а и понякога напълно случаен. Някои от най-добрите ни книги са резултат именно на такива съвсем случайни запознанства, при които се оказва, че художникът, авторът или редакторът върши изключително добра работа.

– Коя част от процеса е най-предизвикателна – преводът, илюстрациите или оформлението?

– Процесът по създаването на една книга не може да бъде разделян. Като предизвикателство всеки елемент е еднакво важен-преводът на текста, писането, илюстрациите, оформлението. Тук бих добавил и коректора, тъй като той е изключително важен, за да бъде книгата добре направена, както и печатницата и полиграфията. С други думи, целият път, по който минава книгата, е важен и всеки етап има своето значение. Не съществува възможност някакъв елемент да надделее. Например книга с прекрасни илюстрации и изключително глупав текст или книга с прекрасен текст и много лоша полиграфия и така нататък. Затова не може да има компромис в нито един елемент от създаването на книгата, защото тогава тя просто не се получава.

– Как балансирате между оригиналния текст и нуждата от улеснено, разбираемо съдържание за най-младите читатели?

– Напоследък в целия свят се забелязва стремеж текстът да намалява и да става все по-ясен и по-кратък. Това е процес, който ние следваме с известна неохота, като същевременно запазваме и изданията с пълния текст на българските и чуждите класически произведения. В каталога на ПАН винаги присъстват голям брой класически литературни произведения в пълния им текст. Смятаме, че който иска да започне с адаптация, може да го направи, но текстът не може да изчезне и да бъде заменен с някакъв скрипт, с някакво резюме или с четири изречения.

– Какво търсите в една детска илюстрация? Как решавате какъв визуален стил да има дадена книга-класически, модерен, по-цветен или по-минималистичен?

– Визуалният стил е част от творческата работа на фирмата. Разбира се, ние имаме обща насока. Даваме на художниците информация дали книгата е предназначена за по-малки или за по-големи деца. Когато илюстрираме легенди, рисунките, естествено, се различават значително от тези в приказките за най-малките. Крайното решение обаче винаги е на художника, тъй като няма как да се работи с художник, без да се уважават неговите творчески възможности.

ПОГЛЕД КЪМ СЪВРЕМЕННОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ИЗДАТЕЛСТВОТО ЧАСТ ОТ НАШИЯ ДЕТСКИ СВЯТ

– Планирате ли да разширите каталога си извън класическите произведения – например към съвременни автори или нови български детски книги?

– Да, ние издаваме всяка година по няколко книги от съвременни български автори. Това ни носи истинска радост. В момента българското детско книгоиздаване е изпълнено с малки издателства, които успешно работят с български автори и художници. Този процес много ни радва. Ние участваме в него сравнително скромно, но сме на пазара вече повече от 35 години и сме натрупали значителен брой авторски книги от български творци.

– Вие оставихте в мен детски спомени и ме възпитахте на морални ценности чрез книгите си. Мислите ли, че детските книги и занапред ще могат да изпълняват тази роля за следващите поколения?

– Благодарим ви за отзива, че детските книги, издадени от ПАН, са възпитали у вас морални ценности. Именно това е ролята на книгата. В детска възраст това е детската литература, а по-късно идва ред на сериозната литература, която възпитава най-дълбоките ценности у човека. Както всички сме забелязали, хората, които не четат книги, често са склонни към низости и подлости- или, казано с една дума, нямат морал. Обяснението за това е изключително просто. Запомнете го от мен- стария издател: човек, който не чете книги, няма никакъв шанс да ръководи хора или да постига успехи в дейност, изискваща дори елементарно развитие. Човек, който не чете, може да върши единствено проста техническа работа, но никога няма да бъде способен на нещо по-сложно. И това не е проклятие на издателя, а елементарен факт. Ако не си се научил да четеш и да мислиш, а си усвоил от улицата някакви „тарикатлъци“, които в крайна сметка винаги лъсват, резултатът често прилича на героя на Ангел Каралийчев – Тошко Африкански, който каквото и да се опита да направи, накрая се превръща в една смешна катастрофа.

– Как виждате бъдещето на четенето при децата – ще остане ли книгата предпочитан приятел, въпреки технологиите?

– Бъдещето на четенето при децата е въпрос, на който ми е трудно да дам еднозначен отговор. Очевидно е, че електронните устройства изместват книгата в целия свят. В същото време обаче пътувам достатъчно в Европа и виждам сериозните усилия на западните общества да поддържат големи и богати библиотеки. Четенето не само че не е застрашено, а продължава да бъде фундамент на европейското общество. Чрез четенето – включително и на учебници -човек получава цялата информация, която го превръща в образован индивид. Възможно е четенето на художествена литература да намалее, но то в никакъв случай няма да изчезне. Четенето е пряко свързано с развитието на човешкия ум. Вероятно част от този процес ще се прехвърли в електронна форма, но и това движение сякаш се забавя. В този смисъл книгата засега „се чувства добре“, макар че съществуват сериозни рискове и проблеми. Не съм футуролог и не мога да предскажа какво точно ще се случи. Виждам както риск четенето да продължи да се свива, така и надежда, че то не може да изчезне напълно, защото това би означавало цивилизационен край за човечеството.

– Какво бихте казали днес на едно дете, което за първи път отваря книга на издателство ПАН?

– На детенцето, което за първи път отваря книга на ПАН, му пожелавам да бъде любознателно и щастливо с книжката в ръце. Да разгледа картинките, да прочете текста и да се увери, че открива един вълшебен свят- свят, който съществува между страниците и по необясним начин се прехвърля в съзнанието на детето. Това е големият чар на книгата. Когато гледаш телевизия или екрана на компютъра, образите ти се предоставят директно и влияят на възприятията ти като готови впечатления. Докато при четенето на текста сам създаваш образите в главата си, а това е началото на голямото приключение – ЧЕТЕНЕ. От прочетеното започваш да изграждаш въображаеми образи и по-късно се замисляш: „Какви са тези образи?“, „Как общуват?“ Затова пожелавам на всяко детенце, което отваря книга, много…много дълъг път на читател.

– Благодаря Ви за този разговор. За мен беше истинско удоволствие да се върна към онези книги, които оформиха детството ми, и да науча повече за света, който стои зад тяхното създаване. Издателство ПАН продължава да доказва, че класическите истории не остаряват – те само намират нови читатели, нови мечтатели и нови поколения, които да ги обичат. Вярвам, че вашата мисия да предавате ценности, въображение и литературна култура ще продължи да вдъхновява децата, които идват след нас- така както вдъхнови и мен. Пожелавам Ви още много приказки, още повече малки читатели и още години, в които да бъдете мост между класиката и бъдещето.