Първокурсници в Рая за книголюбители
Габриела Цанкова, Румяна Панджарова,
Габриела Танева, Ирина Жечева, Йоана Стефанова
Б.р. – в няколко публикации представяме наблюденията и впечатленията на студентите от първи курс в специалността Книгоиздаване при първото им професионално посещение на панаир на книгата.
Нашето „запознанство“ с 46-ото издание на Панаира на книгата се случи много преди той да започне. По време на срещата, която се проведе в началото на академичната година, с наши колеги книгоиздатели от четвърти курс ни беше споделено, че най-интересното събитие за нас е годишният панаир на книгата през декември. Както всички други нервни студенти, мислещи си, че краят на годината е твърде далеч, информацията влезе в едното ухо и излезе през другото.
Декември обаче дойде по-бързо от очакваното и задачата ни за курсова работа по „Увод в книгоиздаването“ беше ясна: обзор на панаира на книгата в НДК. Две от нас имаха възможността да участват като доброволци в него.
„Приех доброволческата работа на панаира като предизвикателство към самата себе си и започнах това пътешествие към 4-етажния рай на читателя.“ – Ирина
„Когато трябваше да избираме на кой етаж да помагаме, без да се замисля избрах четвъртия – исках да видя как биха се предствили малките издателства.“ – Румяна
Панаирът успя да привлече хора от всякакви възрасти, раса, пол и националност. Фактът, че Немскоезичният литературен фестивал се проведе паралелно с Панаира на книгата, допринесе за по-голям интерес към цялостното събитие.
Креативността и старанието, които бяха положили всички издателства и издателски къщи, със сигурност бе оценено от книголюбителите. Сред най-търсените издателства бяха „Бард“, „Колибри“, „Жанет 45“ и естествено „Егмонт“. Както всяко друго изложение, фрапантните въпроси също нямаха край, но любимият ни беше: „Извинете, къде се намира издателство „Хеликон“?“
Естествено, други конфузни ситуации също се появиха, но чувството да си заобиколен от толкова много четящи ентусиасти, колеги и приятели е великолепно и изпълващо душата. За момент дори забравяш, че си на работа.
Всички се чувствахме така, сякаш бяхме в Нарния. Бяхме заобиколени от стотици, даже хиляди книги. Накъдето и да се обърнеш виждаш книги. Всички събрани на едно място. Панаира на книгата е едно уникално събитие поради няколко причини: първо – навсякъде има книги; второ – навсякъде има читатели, разбираш че не си сам; и трето – усещаш магията. Всичко това заедно показва колко са специални книгите, и че не са изчезващ вид.
Издателство „Лист“
Едно от най-малките издателства на панаира беше „Лист“. Техният щанд не се отличаваше, въпреки доброто му стратегическо място. Липсваше табелка с името на издателството, както и плакати, които да привлекат и задържат вниманието на посетителите. Все пак не е от значение къде са разположени, а това как се представят.
Книгите, издавани от тях са само чуждестранни, а кориците им са отличителни и важни за главната редакторка Гергана Димитрова. Разказа ни, че имат свои редактори, но се доверяват за почти всичко на външни лица. Книгите им нямат възрастови ограничения, а начинът им за реклама е доста нестандартен – чрез препоръки. Точно затова издателството не е толкова популярно в социалните мрежи, както е издателство „Егмонт“, например.
„Лист“ е малко издателство, което издава около 15-20 книги годишно. Избират висококачествена литература и създават невероятни книги, каквито са и тези от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“, чиито илюстрации са от български художници. За тази поредица издателството печели литературната награда „Златен лъв“ през 2017г. Печелят и награда „Христо Г. Данов“ за превод на книгата „Подземната железница“.
Посещението ни на щанда на издателство „Лист“ остави сладко-горчив привкус у всички ни. Харесахме красивите корици на книгите и старателно избраните заглавия, които бяха подбрани и изложени. Въпреки това отношението на главната редакторка би могло да бъде по-учтиво, като се има предвид факта, че именно панаирът е събитие, което запознава читателите с малките издателствата, чиято литература не е толкова разпространена.
Издателство „Ентусиаст“
Издателство „Ентусиаст“ не е едно от най-големите издателства, но привлича читателите си с некомерсиалната си тематика. То издава около четиридесет книги годишно. Това издателство, изглежда, бе най-заинтересувано да говори с нас. Слушаше въпросите, които задавахме и даваше честни отговори, докато другите сякаш не проявяваха интерес.
„Ентусиаст“, както повечето издателства по наши наблюдения, избират авторите си чрез класации и каталози. Не са ограничени само в един жанр, но имат своите предпочитания. Те издават криминални романи, мистерии, трилъри и специализирана литература. Имат също така много книги, чиито теми са считани за табу. Не се приемат много добре от всички, точно защото са реалистични. Реалността все пак не е само цветя и рози. Обаче независимо от това как се приемат те не спират да ги издават. Главната редакторка сподели, че не се интересува толкова от публичното мнение, а от собствените си предпочитания. Това ни се стори смело и достойно.
Нещо друго, което ни хареса бе това, че успяхме да получим информация и от жена на главна позиция в маркетинговия отдел. С нея говорихме за рекламата на книгата. Толкова много начина за реклама – като се започне от известяване за предстояща книга, подготовка на материали за предварителни поръчки, премиери на книги, книжни турнета на българските автори, канали в социалните мрежи и т.н. Толкова много начина, които сами по себе си не са нищо особено, но заедно са нещо голямо.
Издателство „Егмонт“
Представянето на „Егмонт“ безспорно предизвика фурор. Интересното при тях бе, че бяха положили повече усилия от другите изложители. Още с влизането си всеки посетител бе посрещан с отделни флаери на издателството, което бе решило да извади събитията си извън бежовата книжка с информация, въпреки забраните.
Стратегията им бе добра и откъм избора на местопложение. На четвъртия етаж те успяха да проведат всички свои събития, където всъщност бе и една от сцените – възможност, от която не можаха да се възползват голяма част от другите издателства. Изборът отново се оказа стратегически, защото още в началото им осигури достатъчно време за подредба на книгите, тъй като, по разписание, в първия ден влизат първо издателствата от последния етаж.
В деня преди началото на панаира имаше много недовършени щандове и недоволни изложители, но Егмонт нямаше проблеми, защото техният бе подреден от самите тях. В две стъклени ограждения и малък рекламен щанд отпред, те показаха на какво са способни още преди НДК да отвори врати.
Като едно от най-големите издателства в България, те издават приблизително 180 книги годишно и се занимават предимно с преводна литература. Влияние на избора им оказват класации и каталози с най-популярните чуждестранни книги. Работят с графични дизайнери и преводачи, които са изцяло външни. Всеки дизйнер и преводач е с различна квалификация и работи основно върху книги от един и същи жанр. Разполагат и с график, по който се подрежда всичко, за да може целия предпечатен процес да протече плавно и книгата да стигне до своите читатели в целия си блясък. Още преди тя да излезе от печатницата, трябва да бъде популяризирана с добра реклама в медиите или в техния случай с невероятни рекламни кампании във всички социални среди.
Премиера на „Записки на жената призрак“
Едно от събитията, проведени на 13 декември 2018г., бе премиерата на книгата „Записки на жената призрак“ на Яна Буковска от ИК „Жанет 45“. Лошо впечатление ни направи закъснението от 15-20 минути на събитието, а причината, както се изразиха организаторите, бе „объркване в програмата“. Самият тон на премиерата бе депресиращ, заради загубата на художничката на ИК „Жанет 45“ и това повлия негативно на цялото събитие.
Редакторката започна с въведение в книгата и разкри с какво тя е по-различна от останалите. Според нея това е най-завладяващата стихосбирка на Буковска и една от най-добрите издавани през годината. Дискусираше се и как поетесата е оставила частица от себе си в книгата. Редакторката обясни процеса на предпечат и сподели собствените си притеснения преди издаването. Авторката пък чете своя творба, която според нея може да бъде приемана като „програмно стихотворение за поезията изобщо“.
Не останахме очаровани от събитието, тъй като то не изпълни главната си задача, а именно да подтикне потенциалния читател да закупи книгата.
Симеон Колев и Десислава Бакърджиева: За мъжете, жените и любовта
В същия ден Симеон Колев – автор на „Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа“, и Десислава Бакърджиева – млада известна актриса, проведоха дискусия, която вървеше толкова плавно, че сякаш бе предварително подготвена. Подобно на телевизионно предаване, те направиха разговора си интересен и неведнъж подтикнаха зрителите да си закупят книгата като им обещаваха автограф от автора. Водиха диалог с публиката, но ако отговорите на въпросите им не бяха като по сценарий те сменяха темата.
Рекламирането на щанда на издателство „Егмонт“ бе константно и прекалено очевидно. Сякаш бяха вложили много усилия всичко да изглежда блестящо и привлекателно – рекламни пана, перфектни светлини, озвучаване, но някак всичко изглеждаше прекалено фалшиво.
Среща с автограф със Светослав Савев
В петък се проведе събитие на издателство „Библиотека България” – среща с автограф с автора на стихосбирката “Момичето със слънчевите кафявости”. Може би тъй като за момент сметнахме събитието за представяне на книга, беше странно, когато след 20 минути стоене близо до щанда, нищо не се случваше. Накрая взехме нещата в наши ръце и отидохме да погледнем книгата. Докато я разглеждахме, главната редакторка представи себе си и автора. Той беше позициониран на столче до щанда и така и не се изправи, докато всички провеждахме разговор. В крайна сметка си тръгнахме със стихосбирката с личен автограф и останахме доволни от покупката и създадените контакти.
Среща със Стан и Стефи
Събота и неделя бяха претъпкани със събития на „Егмонт“. Срещата, която предизвика най-голям интерес на четвъртия етаж бе тази с влогарите Стан и Стефи в събота. Тя бе разделена на две части, първо разговор на сцената, след това преместване на щанда на „Егмонт“, където всеки можеше да си купи книгите им и да получи автограф.
Цялостен обзор на Панаира на книгата 2018
Откъм организация Българската асоциация на книгата се беше справила доста добре. Разбира се както при всяка ситуация и тук старата поговорка „Винаги може по-добре” се прилага перфектно.
Ако говорим за събитията, не трябва да пропуснем и малкия гаф за срещата с Христо Стоичков, чиято вина определено не беше в АБК, а в поддържащите сайта на НДК. Като цяло панаирът беше изпълнен със срещи с автори, видео-връзка с чуждестранни писатели и представяния на книги. Това изложение е само показателно, че българският народ чете!
„Панаирът на книгата ме пренесе във вълшебния книжен свят, където всяко издателство допринесе за разкриването на нова хоризонти, развиващи въображението ми“ – Габриела Танева
„Вече знам как се е чувствала Бел, влизайки за пръв път в библиотеката на Звяра. С изключение на това, че книгите не ми принадлежат“ – Йоана Стефанова
„Панаирът на книгата не е най-доброто място за студенти, които са също и страстни читатели“ – Габриела Цанкова
„Най-любимия ми ден от Панаира определено беше срядата, когато видях всички мои колеги от университета, та дори двама мои преподаватели от факултета“ – Ирина Жечева
„Панаирът на книгата – четириетажното приключение, което събра на едно място българските книголюбители и книгоиздателите“ – Румяна Панджарова
- LIBER 2026: Барселона отново се утвърждава като мост между Латинска Америка и Европа - 3 October, 2026
- Максимум 45% за дистрибутора, минимум 10% за автора, 3% за преводача. Какво предлага Полша за защита на книжния пазар - 30 September, 2026
- Кой разказва бъдещето? Изкуственият интелект и аудиокнигите - 26 September, 2026
