Исландците от Tunglio издават само на пълнолуние
Лиляна Рунева
Книгоиздаване, III курс
На сутринта непродадените книги се изгарят
За исландското издателство Tunglio как издаваш е точно толкова важно, колкото какво издаваш. Кръстено на исландската дума за „луна“, то печата само в нощи с пълнолуние в ограничен тираж от 69 бройки. И това не е всичко…
Верните читатели трябва да купуват техните книги същата нощ, тъй като на сутринта непродадените копия се изгарят. Но защо?
Докато повечето книги могат да оцелеят векове, двамата служители на Tunglio използват цялата енергия на книгоиздаването, за да изпълнят максимално няколко часа, вместо тя да се „разпилява” векове наред… „За една прекрасна вечер книгата и нейният автор ще бъдат напълно живи. И след това, на сутринта, всеки може да продължи със своя живот”, споделят те.
Идеолозите на Tunglio са всъщност писателят Дагур Хяртарсон и поетът и визуален артист Рагнар Хелги Олафсон. Преди 3 години двамата обсъждат някои обещаващи непубликувани ръкописи и започват да кроят план как тези книги да видят бял свят. Същевременно обаче решават, че процесът трябва да включва и тяхното изчезване впоследствие.
Защо е било необходимо последното, е малко трудно да се разбере, но така или иначе се ражда издателство Tunglio.
На въпрос за техния антибизнес модел Дагур и Рагнар бързат да уточнят: „Tunglio не е бизнес, така че при него няма бизнес модел”.
Целта на Хяртарсон и Олафсон не е да търсят някакъв смисъл: „Гледаме да не приемаме правилата на играта прекалено сериозно, затова може би изглежда сатирично”.
Нещо, което обаче приемат сериозно, е артистичната природа на изгарянето на своите книги. В единственото им до момента изпепеляване на продукцията извън пределите на Исландия – в Базел, Швейцария – те срещат трудности в убеждаването на местните, че това е „поетичен акт, а не политически”.
Дагур и Рагнар уверяват, че горят книгите с „голяма грижа и внимание, като използват единствено първокласен френски коняк, за да разпалват огъня”. Те твърдят, че изпепеляващите им актове нямат нищо общо с историята, с цензурата или с политиката.
Някои биха казали, че ограничаването на достъпа до издаваните от тях книги е нещо недемократично. „Демократично не означава неограничено количество и снабдяване, а за нас е равнозначно на честен процес”, вярват те.
Техните книги са евтини и не могат да бъдат поръчвани предварително.
„Всеки е добре дошъл, споделят Дагур и Рагнар, но ясно си дават сметка, че оскъдността на техните тиражи е фундаментална за това, което правят: Това може да изглежда като противоречие. Ако е така, съжаляваме, но не съжаляваме. Просто се опитваме да правим това, което смятаме за правилно, забавно или красиво – по възможност и трите заедно.”
Основният въпрос все пак остава: защо? „В центъра на нещата има противоречие и така е и с Tunglio”, обясняват двамата. Дагур и Рагнар едновременно обичат и мразят това, че книгите „се стремят към дълъг живот”. За някои писатели създаването на книга е заблуждаващ опит за безсмъртие. Tunglio се стреми да спаси своите автори от тази заблуда.
Ако все още не може да си обясните концепцията на исландското издателство, неговите идеолози едва ли ще ви помогнат много: „Опитваме се да останем верни на определена логика, но това е логиката на поема, а не на проза”.
- ИИ зад кулисите на книгоиздаването: скандал или здрав разум? - 25 October, 2026
- 100 процента органично – бъдеще на качественото книгоиздаване или нов лудизъм? - 18 October, 2026
- Netflix: неочакваният съюзник на книгата? - 14 October, 2026

