Етгар Керет и умението да правиш балаган

Първо да те запознаем с думата “балаган”, тъй като тя е от огромно значение за този текст, тя е от тези думи, които имат най-голям ефект използвани на собствения си език, но за помощ ще я преведем. Балаган е дума иврит, която значи суматоха,неразбория, лудница. Сам разбираш, че ако някога си чел Керет и не си намирал подходящата дума за него, то несъмнено е тази. Сега по същество.

Eтгар Керет е израелски писател, роден в Рамат Ган (град близо до Тел Авив) на 20 август 1967 година. Сега живее със съпругата си и сина си в Тел Авив, а самият той е преподавател по творческо писане в университета Бен Гурион и до тук спирам със скучните неща за него.

Започва да пише по време на военната си служба, а Кафка е неговото вдъхновение. Магьосник е на късите разкази, казвам магьосник, защото майстор ми звучи като прекалено малка дума за това, което той създава, а то си е чиста доза магия. Керет успява да замаскира сивото ежедневие, не толкова прекрасното военно и политическо положение в Израел, някои от типичните социални проблеми в страната и да ги превърне в интересни, спиращи дъха и много често предизвикващи объркване дори, разкази. В интервю за в. Хорнада казва: “Когато пиша, каня читателите да чувстват. За да стане това обаче, те трябва да го искат. Живея в регион, където повечето от хората, готови да съпреживяват, са същите, които искат мир. Онези, другите, не желаят да четат, а да се убиват. Дадеш ли им книга, ще те ударят с нея. Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб…”. В писането му се улавя онази нотка тъга, която повечето добри писатели крият в себе си, но при него тя е увита в неповторимото му чувство за хумор, така че само този, който наистина търси онзи истински Керет ще го намери, ако вникне отвъд жаргонните думи и някоя друга псувня. Той представя Израел по начин по който, само той може – безкрайно истински, безкрайно странен и безкрайно негов и обичан (почти толкова обичан, колкото и любовта му към хумуса).

Автор е на 5 сборника с разкази, които само със заглавията си те хвърлят в балагана на света на Керет : “Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог” (2010), “ Момичето на хладилника” (2011), “Асамтой” (2013) и “Изведнъж на вратата се чука” (2014), както и на сборник фейлетони “Седем добри години” (2015). Със всяка нова книга е идвал в България за представянето й. На български книгите се издават от Жанет 45, които са и организатори на посещенията на автора им.

Съвсем наскоро на български език се появи и книгата му за деца – “Гривестото коте” (2016 г.).