“Една и съща нощ”, Христо Карастоянов

7 November, 2015 Марио Йорданов

“Е, няма как подир целия онзи ад да не трошиш и шаблоните. Всички шаблони! Де що има шаблон, трябва да се руши и зачерква.”

Не знам дали остана някой, който да не е писал за “Една и съща нощ” на Христо Карастоянов, но ето че и аз се нареждам на опашката, макар и с малко закъснение. Година след излизането си “Една и съща нощ” е все още един от търсените български романи и нямаше как да не привлече вниманието ми с избраната тема – Гео Милев и началото на 20-те години в България. Както се оказа Гео не е сам в главната роля – важно място в книгата има изявеният анархист Георги Шейтанов, както и съпругата на поета Мила Касабова.

“Една и съща нощ” е роман с предизвестен край. През май 1925 г. поетът, както обича да го нарича авторът, е убит и захвърлен в масов гроб. Неизбежността на тази тъмна нощ, надвисва като облак над цялото повествование и придава една особена яркост и важност на всяко действие на героите, записано на белите страници. Фрагментарната структура на романа се оказва особено подходяща, когато трябва да бъде описан животът на Гео Милев като поет, съпруг и баща, и всичко това във време, когато по улиците на София сякаш всички са решили да се избият едни други. Особено ми допадна колко добре е показан силният характер на поета и фанатичната му отдаденост на изкуството, като това е постигнато без той да бъде идеализиран или превърнат в шаблон. На страниците на романа Гео Милев псува, шегува се, живее, но стане ли дума за поезия той се превръща целия в пламък. Не по-малко важна е ролята в книгата на Георги Шейтанов, който с разказа за пътешествията и нелегалната си дейност, дава една по-широка перспектива на погледа ни към това мътно и кърваво време от българската история.

“Една и съща нощ” изгражда правдиво духа на епохата, въпреки очевидните симпатии към анархистите. Книгата оправда очакванията и без съмнение е един от силните съвременни български романи. За нея е писано доста през последната година, като текстове има в Книголандия, На по книга, две , Култура и други места. Очаквайте и постановката “Гео”, по романа на Караславов, на сцената на Народния театър на 13, 14 и 21 ноември с режисьор Иван Добчев.

“Само притиснал момичето до себе си, казал й: “Няма нищо, не го слушай!” – после замълчал, а оная сянка се издигнала над манастирските зидове, прошумоляла в дърветата и се стопила между настръхналите баири…”

/от още един блог за книги/