Wednesday, November 18, 2026
за книгите и хоратаизбрано

Исландия – един „малък“ книжен пазар?

Когато на 8 октомври Шведската академия обяви Ан Карсън за носителка на Нобеловата награда за литература, празнуваха не само в Канада. Родената в Торонто поетеса има и исландско гражданство и беше в Исландия, когато научи новината. Там отличието се приема като втори национален литературен Нобел след Халдор Лакснес (1955). Поводът е добър да погледнем отблизо един пазар, който по всички икономически правила би трябвало да е маргинален, а е сред най-активните в Европа. И да се запитаме кое от исландския опит е приложимо в българското книгоиздаване.

Коледният книжен потоп

Jólabókaflóð – буквално „коледният книжен потоп“ – е най-известната исландска книжна традиция и едновременно бизнес модел. Повечето нови заглавия излизат през ноември и декември. Според Livres Hebdo тези няколко седмици могат да донесат на издателствата над 70% от годишните приходи.

Сигнал за началото е каталогът Bókatíðindi на Исландската издателска асоциация, който в средата на ноември пристига във всяко домакинство. Книгата е основният коледен подарък. В проучване на исландския орган по конкуренцията малко над една трета от купувачите посочват подаръка като главна причина да купят печатна книга – срещу едва 1% при аудиокнигите.

Българският паралел е декемврийският Софийски международен панаир на книгата в НДК, но приликата е частична. У нас пиковете са разпределени между няколко събития: пролетния панаир през юни, „Алея на книгата“ през септември и коледния панаир. Исландският модел показва и силата, и риска на концентрацията: цялата медийна и търговска машина работи за книгата в едни и същи седмици, но слаб сезон означава слаба година.

Числата: 1710 заглавия за 394 000 души

Според Националната библиотека на Исландия през 2025 г. са публикувани 1710 заглавия, от които 1174 за общия книжен пазар. Най-много са нехудожествените издания (783), следвани от романите и сборниците с разкази (737) и поезията (91). Исландската издателска асоциация оценява структурата по формати на около 60% печатни, 25% аудио- и 15% електронни книги.

През същата година в България са издадени 10 267 книги и брошури. На глава от населението Исландия издава близо три пъти повече заглавия.

ПоказателИсландияБългария
Население394 324 (1.01.2026)≈ 6,4 млн. (31.12.2025)
Издадени заглавия, 2025171010 267
Заглавия на 1000 жители4,31,6
Преводни заглавия, 2025458 (27%)2085 (20%)
Дял на английския сред преводите50,9%50,9%

Данни: Национална библиотека на Исландия (по Livres Hebdo), Статистическа служба на Исландия, НСИ – издателска дейност 2025, НСИ – население към 31.12.2025. Заглавията на 1000 жители са изчислени.

Важна уговорка: броят регистрирани заглавия не е равен на продажбите, нито на приходите. Средният български тираж е около 500 екземпляра на заглавие (общо 5,3 млн. екземпляра), а за Исландия съпоставими публични данни за тиражите няма. Таблицата говори за издателска активност, не за пазарен обем.

Държавата като съиздател

Исландската книжна екосистема стъпва на три държавни опори. Първата са заплатите за творци (listamannalaun). Писателят кандидатства с описание на проекта и график, а фондът за писатели му отпуска определен брой месеци. За всеки от тях той получава 580 000 исландски крони (ок. 4200 евро) като хонорар и после отчита свършената работа. През 2026 г. фондът разпредели 600 такива месечни заплати между 85 автори – от 3 до 12 месеца на човек, като 19 писатели получиха цяла година. За 2027 г. месеците са 640.

Втората опора е законът от 2018 г., по силата на който от 2019 г. държавата възстановява на издателите 25% от разходите по издаването на всяка книга на исландски, включително аудио- и електронните издания. Третата е Исландският литературен център, който подкрепя автори, издатели и преводачи и представя исландската литература на международните панаири.

В България основният национален инструмент е конкурсната програма „Помощ за книгата“ на Министерството на културата. През 2025 г. тя разпредели около 400 000 лв. (≈ 204 500 евро) между 86 проекта, при таван от 7000 лв. на проект; 73 предложения бяха отхвърлени. Към нея се добавят проектните програми на Национален фонд „Култура“ и намалената ставка на ДДС от 9% за книгите.

Разликата е в логиката, не само в мащаба. Исландската подкрепа е предвидима и автоматична: всяко издание на исландски има право на възстановяване. Българската е конкурсна, годишна и ограничена по размер – първата позволява на издателя да планира, втората го кара да кандидатства.

Английският – вътрешният конкурент

Въпреки високата продукция исландският пазар живее в сянката на английския. Ейнар Бьорн Магнусон, основател на книжарница Skálda в Рейкявик, казва пред Livres Hebdo, че книгите на английски са почти половината от продажбите му. Децата преминават към английски, щом изчерпят наличната детска литература на исландски.

Проучване на Исландския литературен център от тази година показва, че само 11% от 18–24-годишните четат изключително на исландски, а 44% четат по-често или единствено на друг език. Според медийния барометър на Статистическата служба (2023) 58% от жителите над 16 години са чели или слушали книги на английски през годината.

Преводите са около 27% от исландската продукция, а над половината от тях са от английски – 233 заглавия. Следват шведският (62) и норвежкият (33), докато френският и немският имат по около 14.

У нас картината по език е почти огледална. Преводите са около 20% от заглавията, английският държи същите 50,9% от тях, следван от френски (10,3%), руски (6%) и немски (5,8%). Разликата е, че исландският издател се конкурира с оригинала на английски на същия рафт. Би било полезно и у нас редовно да се измерва езикът, на който четат младите – исландският пример показва колко бързо може да се измести.

Аудиокнигите и икономиката на авторския труд

Аудиокнигите са около една четвърт от исландската продукция. Според барометъра от 2023 г. 56% от жителите имат абонамент за услуга за електронни или аудиокниги, а 22% слушат аудиокниги всеки ден – при 14%, които четат печатна книга ежедневно.

Пазарът носи и риск от концентрация. През 2020 г. Storytel се опита да купи 70% от Forlagið, най-голямото исландско издателство, но оттегли сделката, след като органът по конкуренцията изрази опасения. Анализът му от 2021 г. заключи, че печатните и аудиокнигите вероятно са отделни пазари, защото се купуват с различна цел и се ползват в различни ситуации.

През 2026 г. на пазара влезе нова исландска платформа – Sagnaland. Органът по конкуренцията отказа временни мерки по жалбата й, че Storytel е отговорил с подценяване, но публично призова компанията към сдържаност. Отделно, по жалба на Съюза на исландските писатели, той разследва дали Storytel не фаворизира в каталога заглавията на собствения си бранд Storyside.

Storytel работи в България от декември 2018 г., а през 2024 г. часовете изслушано съдържание у нас са нараснали с над 40%. Исландският случай очертава въпросите, които ще стоят и пред българските издатели: как се делят приходите между платформа, издател и автор и кой контролира видимостта в каталога. По-добре е отговорите да се търсят, докато пазарът е още млад.

Износът: малкият пазар като международна марка

Най-поучителната част от исландския модел е износът. Според първото общо проучване на северните литературни агенции през 2024 г. правата за превод на исландски автори са донесли 1,88 млн. евро от 218 договора. Сумата е скромна на фона на Швеция (55,6 млн. евро), но за език с под 400 000 говорещи резултатът е сериозен. Зад него стоят литературният център, агентите и преводачите.

Франция е показателен пример. Там излизат около 20 превода от исландски годишно – 29 през 2024 г. и 22 през 2025 г., според френския синдикат на издателите. „Rosa Candida“ на Аудур Ава Олафсдотир е събрала над 400 000 френски читатели – колкото е населението на Исландия. Изводът на исландските издатели е лаконичен: без преводачи няма преводна литература.

България има собствено доказателство, че това работи – Международния „Букър“ за „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел през 2023 г. Липсва обаче системата около отделния успех. У нас няма публично достъпна годишна статистика за продадените права, сравнима със северния доклад, а измерването е първата стъпка към стратегия.

Какво четат исландците – и какво следва за нас

Тазгодишното проучване на Исландския литературен център отчита възстановяване. Средното време за четене или слушане расте от 59 на 64 минути дневно, делът на хората без нито една книга за месец пада от 37% на 33%, а на заемащите от библиотеки нараства от 30% на 39%. Жените четат средно около три книги месечно, мъжете – под две.

Има и по-малко видима зависимост: над 80% от исландските заглавия се печатат в чужбина, през 2022 г. – 83,5%. Според исландското министерство причината е отчасти самият Jólabókaflóð: местните печатници не могат да поемат цялото производство в края на годината.

У нас Евростат (2022) нарежда България в долната част на ЕС по дял на четящите. Многогодишното изследване на четенето в България (2006–2022), ръководено от Александър Кьосев, отчита спад на печатното четене с 15–20% само за пет години.

Кое от исландския опит е приложимо у нас? Три неща изглеждат реалистични:

  1. Предвидима подкрепа вместо годишен конкурс – частично възстановяване на разходите за книги на български по модела на исландския механизъм, дори в по-скромен размер.
  2. Редовни данни – годишно проучване на читателските навици, включително езика, на който четат младите, и на износа на права.
  3. Един общ национален книжен момент – декемврийският панаир има потенциал да стане българският „книжен потоп“, ако медиите, книжарниците и библиотеките работят заедно около него.

Исландия не е „малък“ пазар в смисъла, който обикновено влагаме в думата. Тя е малък език, който се е научил да се държи като голяма литература. За България, с шестнадесет пъти повече население, въпросът е какво ни пречи да направим същото.

Източници