Нуша Роянова: „Дъбови листа“ е издателство със страст към илюстрациите с характер

Калина Канева
Книгоиздаване, I курс

Б.р. – и през 2024 година навлизането на първокурсниците в света на книгоиздаването започна с професионално посещение и проучване на Международния панаир на книгата, на неговото 51-во издание, под ръководството на гл. ас. д-р Виктория Бисерова. В няколко публикации представяме наблюденията, впечатленията и разговорите с издатели на студентите от първи курс в специалността Книгоиздаване.

Днес ви представям Нуша Роянова – писателка, илюстраторка, художничка, учителка по рисуване и основателка на издателство „Дъбови листа“. С нея се срещаме на Софийския международен панаир на книгата в НДК и тя с радост отговаря на въпросите ми, свързани с процеса по създаването и издаването на впечатляващите илюстрирани издания над които се фокусира нейното издателство. В разговора ни тя споделя защо някои книги заслужават да бъдат издадени повече от други и каква е целта на изданията на „Дъбови листа“. Говорим за естетическите ценности, за децата и възрастните, за доброто и не толкова хубавото в света на книгоиздаването.

Какво е важно за Вас, когато решавате дали да издадете някоя книга?

Важното е на мен да ми харесва. Ние сме малко семейно издателство, така че просто избирам книгите, които аз искам. Ето пример – исках да купя правата за една от книгите на Кантен Гребан, но не се получи точно с нея. Тогава ми предложиха „Мама“ и ето ни тук – четири тиража на книгата по-късно.

Какво Ви подтиква да се занимавате точно с илюстрирани книги за деца? Всъщност какво е важно за илюстрацията на една книга за деца?

От малка чета много. Книгите винаги са били в сърцето ми. Освен това съм и художник и вярвам, че от малки децата трябва да опознават изкуствата, и да развиват естетически вкус. Разбира се, това може да се направи и на по-късен етап, но е по-лесно и за тях да започнат да се учат неусетно още като малки.
Трябва да поднасяме на децата различни видове илюстрации. Освен типичните акварели трябва да включваме графики, илюстрации без цвят, концептуални илюстрации. Те всички са важни и разбиранията за тях се надграждат с времето – ако не са поддържани могат да бъдат и изгубени. Ставала съм свидетел как деца, които се справят чудесно с изкуствата и развиват добре въображението си, спират да се развиват, заради телефоните в ръцете си например. Ние сме отговорни за децата. Като родители или учители, или просто като възрастни, ние трябва да им помогнем да научат онова което мислим, че ще им е необходимо един ден. Не можем да им забраним достъпа до телефоните, но е наша мисия да им предложим алтернатива, нещо друго освен тях.

А какви са историите които вие пишете – приказки, басни или може би друго?

Със сигурност не са басни. Книгите за Джак и Ема са по истински случаи. Те са забавни истории вдъхновени от събития, които наистина са се случвали на мен и моето семейство. „Жабчето Жо“ и „Чин Чин“ са по-философски. Историите са свързани с теми като тази за намирането на „своето“, за интуицията, за това колко е хубаво да сбъднеш мечтите си. Първата – „Жабчето Жо“, даже я купуват повече възрастни отколкото деца.

По принцип пишете и издавате детски книги, как решихте да включите „Мама“, „Татко“ и „Обич“ в списъка?

Още когато разгърнах „Мама“ за първи път – тя беше на френски – знаех че има нещо специално в нея. Не ми трябваше да разбирам написаното, за да видя това. Изкуството въздейства. И без това възрастните нямаме достатъчно красиви книги с илюстрации, които се правят за нас. Идеята на книгите ми хареса и в впоследствие се оказа, че това важи и за много други хора.

А какво ви подтиква да изберете някои заглавие в другите случаи?

Трябва да смятам книгата за добре написана и изрисувана. Когато е такава тя излъчва една енергия, която хората просто усещат, както когато се изправиш пред картина на някой прочут художник от миналото – Ван Гог, Дали… тя предава емоция. Когато творецът е бил вдъхновен, творението му има ефект върху съзерцателите. И от своите картини съдя, че онези които съм рисувала без умисъл не правят впечатление на наблюдателите, а онези, сътворени в момент на силно вдъхновение, въздействат най-силно.

В такъв случай има ли разлика при илюстрацията на книгите за деца и тези за възрастни?

Не. Никаква.

А какво е важно за Вас когато илюстрирате? Какво взимате в предвид освен съдържанието например?

Нищо. Когато илюстрирам взимам в предвид само съдържанието на книгата. Дори променям материалите, които използвам за направата на илюстрациите и цялостния си стил, ако се налага, така че да си отива със съдържанието. Разбира се, навсякъде обичам да смесвам различни видове техники и материали, но всичко правя така, че да подчертая характера на героите си.

Какви са предизвикателствата пред които се изправя вашето издателство? Може би затруднения при печатането?

Затруднения при печатането нямаме, пълно е с печатници, готови да предложат професионално отношение и добри услуги. Печатаме и в Белгия, и в Турция, и у нас. Тук също има чудесни възможности. Ето например „Моите сънища“ на Ефи Лада беше по специфичен проект, с който ми отказаха да се заемат на няколко места. Накрая намерихме една малка софийска печатница, която веднага се зае със задачата.

Тогава кои са основните трудности?

Определено нелоялната конкуренция. Този проблем го има в издателската индустрия, където и по света да се намираш. Друг проблем, поне за нас е, че е много трудно да намерим агент, който да продава правата ни в чужбина. Почти невъзможно даже. И понеже сме малко издателство – високите търговски отстъпки, които искат книжарниците – 45 -50% не са никак малко.

Нека завършим позитивно. Коя е най-хубавата част от професията ви за вас?

Аз ходя на работа с удоволствие и желание, ако не всеки, то почти всеки ден. Събуждам се и се вълнувам за това, което правя. Не всеки може да се похвали с това. Обичам процеса по създаване на книгата. Другото ми любимо нещо е да виждам как хората се усмихват, как плачат от умиление, как книгите, до които, благодарение на мен, имат достъп, им въздействат. Това ме прави невероятно щастлива. Без лошото нямаше да го има хубавото, а добрите страни наистина си заслужават.