Първокурсници на Панаир. „Светлият повелител” на българското фентъзи Любомир Кючуков: Продължавайте да четете!

Гергана Кавалска
I курс, Книгоиздаване

Б.р. – и през 2023 година навлизането на първокурсниците в света на книгоиздаването започна с професионално посещение и проучване на Международния панаир на книгата, на неговото 50-то юбилейно издание, под ръководството на ас. д-р Виктория Бисерова. В няколко публикации представяме наблюденията, впечатленията и разговорите с издатели на студентите от първи курс в специалността Книгоиздаване.

Един от писателите, които взеха участие в програмата на Панаира, беше Любомир Кючуков. Освен възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет, той е и автор на фентъзи поредицата „Съдбата на Светлородните”, която до момента се състои от две книги – „Възходът на Седемте” и „Повелителят на Времето”, издадени от Vision Books.

Присъствах на неговата „среща с автограф”, където той ми разказа не само как се е зародила любовта му към четенето и писането на книги и бъдещите си планове, но и какво точно е да си писател в България в 21-ви век.

Кога започнахте да четете?

На 4-годишна възраст, защото трябваше да пазя тишина на сестра ми, която учеше в училище и, за да се занимавам с нещо ми даваха книжки и започнах на много ранна възраст да чета.

Коя беше любимата Ви книга по онова време?

Тогава беше Конника без глава на Майн Рид или на Карл Май, ще Ви излъжа, защото съм забравил вече, но четях такива… не фентъзи или фантастика, където се преориентирах вече като бях малко по-големичък, а книжки за индианци, за каубои. Такъв тип Old Shatterhand. Това ми беше любимата книга като малък.

А кога започнахте да пишете?

Да пиша започнах в 4-ти клас може би, когато бяха модерни така наречените „Книги игри”. Това е българско явление от 90-те години. Всеки епизод от книгата те изпраща на друг епизод. Аз като реших да пиша книга игра бях в 4-ти клас. Това беше първият ми неуспешен опит да пиша. След това отново в 6-ти клас имах една идея, която не довърших. В 7-ми и 8-ми клас пишех поезия, което реално не бих нарекъл точно поезия, защото бяха доста жалки опити. След това като разбрах, че Димчо Дебелянов си е изгорил стиховете, изгорих и моите в 8-ми клас. По-скоро ги изхвърлих, защото не ставаха за нищо и повечето бяха любовни. Но тази книга „Съдбата на Светлородните” започнах да я пиша на 16 – вече сериозното ми писане. Поредицата – трилогията беше готова когато бях на 21. Така че между 16 и 21 ми беше сериозното писане. Сега пиша дисертация, което не е толкова забавно. Художествена литература предпочитам, но в момента заради работата трябва да пиша научна.

Кога започнахте да се възприемате като писател?

О, още не се възприемам като писател. Имам много неща, които да науча и имам още доста хляб да изям, докато се нарека писател. Но започнах да знам какво правя в писането при третата книга от поредицата за Светлородните. Някъде на 20-21, когато вече бях написал 2 и бях влязъл в рутината на самата идея.

Какво е да бъдеш писател в България?

По-скоро хоби. Малко хора успяват от писателстване да печелят. Аз работя на 2 други места и не си изкарвам хляба с това, но пък е много хубаво, че успях да намеря своите съмишленици от издателство „Vision Books”, които издават само български автори. Има надежда за нас като съсловие.

Какво бихте променили в този бизнес?

Може би това да има повече пари за културата изобщо в държавата. За литература и за театър, и за кино, и за каквото и да е било, защото авторите имаме нужда от финансова подкрепа главно. На много места или издателствата финансират или даже ние самофинансираме своите идеи, а те не са малко и може би имаме нужда от малко помощ. Това би било нещо, към което държавата може да се ориентира, защото българските млади хора са будни, отворени са, както самите те имат идеи, така и обичат да възприемат идеите на други хора. Аз мога да го кажа смело, защото съм преподавател и работя с млади хора. Така че малко помощ от държавата няма да е излишна.

А тогава коя е любимата Ви част от него?

Може би написването на книгата, защото при редакцията има много неща, които трябва да се следят и каквото въображението е писало, разумът трябва да редактира. Когато въображението ми се пусне – това е любимата ми част, когато забравя, че тече време. Когато си мисля, че са минали 5 минути, а всъщност е минал 1 час. Това ми е любимият момент от творчеството.

Догодина излиза последната част от Вашата поредица. Има ли нещо, което може да споделите за нея?

Да, тя се казва „Книгата на всичко”, защото е цялостната идея събрана вече в една книга. Читатели могат да се подготвят за различни паралелни реалности, пътуване във времето, както и много обрати и битки, както и един много хубав финал, нещо, което те наистина са заслужили и според мен ще ги зарадва. Ще им го дам като подарък от себе си.

Планираните ли да пишете и други неща след края на поредицата?

Да, имам може би още една идея за фентъзи. Но в тотално друг свят с други герои, но пак ще бъде high epic фентъзи.

А бихте ли опитали някой друг жанр или поезия отново например?

Голямата ми мечта е да издам самостоятелна стихосбирка. Така че определено бих пробвал с поезия, стига да има кой да ме вдъхнови.

Бихте ли написали някой фентъзи роман с друг автор? 

Ами да, не съм пробвал, като преживяване може би ще бъде интересно. Може би ще е сложно, но съм отворен към тази идея. Бих написал един роман с Емо Минчев. Ще направим някакъв странен хибрид между фентъзи, фантастика, хорър и криминале. Така че това е отворена покана към Емил Минчев да напишем нещо заедно.

Харесват ли Ви този тип събития като панаира на книгата, в които имате контакт с почитатели?

Да, определено. По време на ковид беше много тежко, когато нямахме такива събития. Сега нещата се възродиха. Винаги е много хубаво, когато се срещнеш с хора, които възприемат твоято идея.

Какво значи за Вас да сте тук като част от културната програма на Софийския международен панаир на книгата?

Значи много. Значи всичко. Това да видиш идеята си материализирана в книжен носител и да видиш, че има хора, които се докосват до тази книга и искат да си я купят и искат да прочетат късче от душата ти, което е заключено в тази книга. Не искам да звуча като Волдемор, който вкарва части от душата си в книги, но е така. Много е специално. Нещо подобно може да се оцени само на едно такова събитие.

Искате ли да отправите някакво послание към хората?

Да, продължавайте да четете.