Представителството и приобщаването в книгоиздателския бранш
Валентина Истаткова
Книгоиздаване, III курс
Представителството и приобщаването на различни полове, раси, хора с различни сексуални ориентации и способности е важно, защото книгоиздателският бранш има силата да оформя културата ни. Хората, които стоят зад създаването на книгите, имат властта да направят огромна разлика при определянето на това кои истории се разпространяват и кои се изключват. Ако работещите в едно издателството не са разнообразна група, няма как да бъдат представени наистина различни гласове и гледни точки в книгите, които останалите ще четат и ще взимат за пример.
Първото по-голямо базово проучване за разнообразието в сферата на книгоиздаването е било пуснато през 2015 г. от „Lee & Low Books“. Преди него хората са подозирали, че този бизнес има проблем с многообразието и приобщаването на различни хора, но без твърди числа, степента му не е могла да се предполага с точност. Целта на „Lee & Low Books“ е да проучи издателствата и списанията относно расата, пола, сексуалната ориентация и способностите на техните служители; да установи конкретна статистика за издателската работна сила; и след това да започне да надгражда тази информация с повтарянето на проучването на всеки четири години, за да се проследи какъв напредък и подобрения показва индустрията във времето.
Резултатите му са категорични. 79 процента от респондентите се идентифицират като бели. 78 процента са жени. 88 процента са хетеросексуални. 92 процента не са инвалиди. Във време, в което читателите от всякакъв произход и с всякакви разнообразни житейски истории, зависещи от културите им, искат да се видят представени в книгите, издателската индустрия никак не се доближава до това да отразява богатото многообразие в света.
Четири години по-късно, през 2019 г., цифрите не са се подобрили към кой знае колко по-добро. Има повече разнообразие в изпълнителното ниво, като процентът на хората, идентифициращи се като бели, спада на 78 процента. В допълнение, процентът на хората, идентифициращи се като хетеросексуални, намалява на 82 процента, а процентът на хората с увреждания се увеличава на 10 процента. Това е добра новина, тъй като истинската промяна в фирмената култура почти винаги изисква участие от самия връх. Редакциите обаче са дори още по-„бели“ от преди, като процентът на белите хора там се е увеличил. И въпреки че сега се публикуват по-разнообразни книги, справедливо е да се предположи, че по-голямата част от тях все още се придобиват и редактират от бели хора. Маркетингът и рекламата са по-разнообразни от другите отдели: това е областта с най-нисък процент бели служители (74 процента). Повече хора се идентифицират като такива с увреждания при рецензирането на книги (19 процента), отколкото в други области на издателската индустрия (където е по-близо до 10 процента). Може би това е така, защото рецензентите могат да работят на свободна практика или дистанционно, без ограниченията на работа на бюро, която е известна като недостъпна за хората с увреждания.
Стажантите са значително по-разнообразни от индустрията като цяло: от анкетираните стажанти през 2019 г. 49 процента се идентифицират като хора от коренно население или цветнокожи; 49 процента са в спектъра на LGBTQIA; а 22 процента се идентифицират като хора с увреждания. Тези цифри са драматично отклонение от общите числа в индустрията и сигнализират за ново, по-представително поколение издателски персонал от начално ниво.
А най-голямата промяна е в категорията за сексуална ориентация, където хетеросексуалните спадат на 82 процента. Никоя друга категория не се е променила с повече от 4 процента.
Данните на „Lee & Low Books“ са в съответствие и с други проучвания на индустрията: годишното проучване на заплатите на „Publishers Weekly“ показва минимално подобрение по отношение на създаването на по-разнообразна издателска индустрия, например. Накратко, индустрията за издаване на книги може да формира културата, но не отразява нашето културно многообразие.
Резултатите на тези проучвания пристигат и в момент, когато разнообразието в издателската индустрия вече е тема, която се обсъжда горещо. Както и в други бизнеси, увеличаването на разнообразието в издателската работна сила е предизвикателство и промяната настъпва бавно. Усилията да се направи общността на книгите по-приобщаваща е непрекъсната — често херкулесова — борба, водена предимно от цветни хора. Окуражаващите цифри в секцията за стажанти показват, че издателствата се опитват да достигнат до различни групи от населението. Но поддържането на тези различни служители ангажирани и тяхната вяра, че имат дом в тази индустрия, не може да съществува без ясен кариерен път и обещание за възможности за светло бъдеще.
Интересен пример от света за някакво позитивно развитие в сферата, може да се даде с втората жена президент на IPA. Като издател в третото емирство на ОАЕ, Ал-Касими е изключително харизматична фигура в ключовите събития за разнообразието в книгоиздателската сфера. Справяйки се с двугодишния си мандат начело на организация, ръководена толкова дълго от мъже, Ал-Касими води с безколебна честност. Тя създава мрежовата организация „Publisher“ за жени в издателството и се отличава с факта, че е от нация в източния край на Арабския полуостров. Тя е и член на кралското семейство на Шарджа, както и съпруга, майка, бизнесдама и незаменим управител на политиката на баща си (шейхът д-р Султан бин Мохамед Ал-Касими, Владетелят на Шарджа), насочена към литературата и четенето.
Стремежът на все още младите Обединени арабски емирства да се утвърдят на световната сцена очевидно е добре обслужен от наличието на такава личност в международните културни и бизнес кръгове. Но, разбира се, има и хора, които не очакват да видят арабска жена да ръководи основната международна организация за издаване на книги. Царствената дистанция на кралските особи не е непременно най-лесното вписване в лидерска позиция в издателството. Въпреки цялата си трансформация през последното десетилетие, книгоиздаването остава силно социална индустрия, като голяма част от бизнеса му се основава на лични отношения и срещи лице в лице. Доверието е ключов фактор, добрата воля се цени сред бизнес партньори, както и дългогодишни приятели. Ал-Касими е била жертва на предразсъдъци и това да я подценяват мъже, но въпреки това смята, че индустрията се развива към промяна. Освен това е и добро представителство за хора от Арабския свят, както и за жени.
Друг пример е Penguin Random House, които си поставят за цел на компанията всички нови наети хора и всички книги, които придобиват, да отразяват обществото в Обединеното кралство до 2025 г. по отношение на социална мобилност, етническа принадлежност, пол, увреждания и сексуалност.
Faber включват стипендии за писане на романи от неизвестни и разнообразни автори; HarperCollins стартира програми за служители на BAME и тези, които вземат дългосрочен родителски отпуск, докато Hachette насърчава разнообразието на изпълнително ниво и работи със Stephen Lawrence Trust при разговори с ученици в училищата в центъра на града, за да се стигне до консенсус какво искат да четат хората и от какви автори.
Пети пример мога да дам с първата работа на Крис Джаксън от Университета в Чикаго, за която той разказва в изявление по телевизията. Той е попаднал, без никакъв предишен опит в книгоиздаването, в компания, в която заедно са работили корейски инвеститори, членове на църкви, светски, откровено безбожни, издателски романтици в редакционния отдел и френски редактор, който го е научил на всичко, което в момента знае и преподава. Имало е и двама екзотично красиви помощник-редактори – единият грубичък, войнствено бохемски англичанин, току-що завършил университета в Пенсилвания със степен по математика за напреднали, другата млада и все още страхлива черна жена, току-що завършила Новото училище. Като цяло, разнообразен екип, в който той, като млад черен мъж, се е вписал добре.
И така, какво казва това за начина, по който публикуването може да разнообрази? Е, няколко неща. Крис, меко казано, не е бил квалифициран за работата в техническия смисъл. Той е завършил само гимназия и никога преди не е бил работил в офис. Нямал е автобиография и дори не е знаел как да напише писмо. Но е бил истински запален по работата и готов да се учи. И затова са го приели, заедно с всички останали по-многообразни хора там. С други думи, дали са му шанс и са се възползвали от това компанията да е пълна с разнообразни хора.
Крис е израснал във време с много малко популярни публикации за чернокожите читатели, поне от масовите издатели; като Holloway House, които са публикували вълнуващия Pimp от Iceberg Slim и произведенията на Доналд Гойнс. Liberation Books, с произведения на афроцентрични учени като Молефи Асанте и Джон Хенрик Кларк. По онова време независимите книжарници в Ню Йорк са гледали на чернокожите момчета със същото подозрение, презрение и страх като останалата част от града в онази епоха на Central Park Five и Бърни Гьотц. Само в магазини като Barnes & Noble, достатъчно голям, че никой наистина да не обръща внимание на присъствието на останалите, е можело да се отиде спокойно в секцията за книги от чернокожи писатели и да се види страхотна литература. Гмуркането в световете, създадени от книгите, променя и собствения реален свят на човека.
Оказва се, че издателството е работа, която може да се научи само с опит и без образование, ако хората желаят да помогнат малко на новобранците. Крис е имал късмета да намери път в издателство, което не е ограничено от корпоративни практики за наемане, за да могат да поемат риск за някого като него.
Тези от нас, които публикуваме, сме тук, защото обичаме книгите и идеите и искаме да споделяме тези идеи. В основата на публикуването има някаква щедрост: всъщност тази щедрост е двигателят на бизнеса – нашата работа се основава на нашия неудържим импулс да споделяме идеи и изкуство, да разказваме истории. И този импулс ни помага да се закрепяме в самия бизнес, колкото и той да се превръща във все по- конкурентен. Хората в него не очакват да идваме напълно оформени от университета и им харесва възможността да ни научат и да разбият невежеството ни.
Но колкото и хубави примери да има от света за развитие, не са достатъчни. Докато всички не започнем да се грижим за справедливостта, няма да постигнем напредък и всички печалби, които индустрията прави, ще продължат да не са статистически значими. Светът е многообразен и издаването трябва да го отразява точно такъв, какъвто е, от книгите, които публикуваме, до хората, работещи във всеки аспект на този бизнес.
Използвани източници:
Akbar, Arifa. Diversity in publishing – still hideously middle-class and white? [online]. – In: Guardian News & Media, 09.12.2017. Available from: https://www.theguardian.com/books/2017/dec/09/diversity-publishing-new-faces [19.11.2021]
Anderson, Porter. At Sharjah: IPA President Bodour Al Qasimi on Diversity in Publishing [online]. – In: Publishing Perspectives, 01.11.2021. Available from: https://publishingperspectives.com/2021/11/at-sharjah-ipa-president-bodour-al-qasimi-on-diversity-in-publishing [18.11.2021]
Jackson, Chris. “Diversity in Publishing” Doesn’t Exist – But Here’s How it Can [online]. – In: Literary Hub, 10.10.2017. Available from: https://lithub.com/diversity-in-publishing-doesnt-exist-but-heres-how-it-can [15.11.2021]
Lee and Low Books. Where is the diversity in publishing? The 2019 diversity baseline survey results [online]. – In: Lee & Low Books, 28.01.2020. Available from: https://blog.leeandlow.com/2020/01/28/2019diversitybaselinesurvey [11.11.2021]
Rowe, Adam. Diversity In Publishing Hasn’t Improved In The Past 4 Years [online]. – In: Forbes, 31.01.2020. Available from: https://www.forbes.com/sites/adamrowe1/2020/01/31/diversity-in-publishing-hasnt-improved-in-the-past-4-years/?sh=30ba9b65c413 [18.11.2021]
- LIBER 2026: Барселона отново се утвърждава като мост между Латинска Америка и Европа - 3 October, 2026
- Максимум 45% за дистрибутора, минимум 10% за автора, 3% за преводача. Какво предлага Полша за защита на книжния пазар - 30 September, 2026
- Кой разказва бъдещето? Изкуственият интелект и аудиокнигите - 26 September, 2026
