Издателите, които превърнаха Шекспир в световен феномен
Андрю Мърфи*
The Conversation
Ако днес влезете в някоя прилична книжарница и потърсите пиеси на Шекспир, със сигурност ще намерите поне една. А дори и да не можете да откриете това, което търсите, по рафтовете, винаги насреща е интернет, където също има голямо разнообразие от различни събрани съчинения и издания – почти всички безплатни.
Това обаче не винаги е било така. Всъщност по времето на Шекспир текстовете са били доста трудни за намиране. Невероятният достъп, който сега имаме до творчеството на Шекспир, се дължи на шепа предприемчиви издатели, които виждат потенциала за печалба от това да направят текстовете на барда лесно достъпни за четене.
Първият издател, който рискува с пиесите, е Томас Милингтън в края на 1500 г. Милингтън е дребен предприемач, специализиран в популярни текстове за убийства и чудовища, чийто бизнес е закътан в затънтено кътче на Лондон. Милингтън публикува издания на Шекспировия “Тит Андроник” и на втората и третата част от трилогията пиеси за крал Хенри VI. Въпреки отдалеченото място на магазина му, изданията на Милингтън се продавали добре и успехът му насърчил други да заложат на някои от останалите пиеси.
Шекспир става скъп, а после поевтинява
До 1623 г. – седем години след смъртта на Шекспир – продажбите са достатъчно добри, за да бъдат публикувани почти всички пиеси заедно в сборно издание – том, известен като „Първото фолио“ (фолио са най-големите по размер книги). Но това издание било много скъпо, струвало около 1 паунд – равностойността на почти деветдневна заплата за квалифициран занаятчия. Затова то е било луксозна стока, която са можели да си позволят само богатите. И това определя модела, който се следва в продължение на много десетилетия, като пиесите на Шекспир остават до голяма степен ограничени до елитната читателска аудитория, която разполага със средства за закупуване на скъпи издания.
Първият човек, който се опитва да разчупи този модел и да отвори достъпа до Шекспир, е Робърт Уокър (около 1709-1761 г.). Уокър има много общо с Милингтън, тъй като публикува предимно евтини, мимолетни и сензационни текстове. Освен това се занимава и с шарлатански лекарства, тъй като произвежда и продава „Еликсира на Дафи“ – отвара, рекламирана като ефикасен лек за почти всички известни болести.
В средата на 30-те години на XIX в. Уокър повежда ценова война с авторитетните лондонски издателства, като сваля цената на отделните издания на пиеси само до едно пени за брой. Това довежда до значително увеличаване на читателската аудитория на Шекспир и съответно до много по-голямо търсене на представления на Шекспировите пиеси в театъра през XVIII век.
Шекспир за всички
През следващото столетие друг малък издател, Джон Дикс, последва примера на Уокър и намалява още повече цената за достъп до Шекспир. Самият Дикс произхожда от много скромна среда и е решен да направи великата литература достъпна за най-бедните слоеве на британското общество. През 60-те години на XIX в. той издава пиесите на Шекспир поотделно на цена от две пиеси за едно пени – наполовина на цената на Уокър преди повече от век.
След това Дикс събира всички пиеси в един том с меки корици, който предлага за продажба само за 12 пенса, което се равнява на по-малко от една трета от пенса за пиеса – най-ниската цена, на която някога е бил продаван пълният Шекспир. Дикс изчислява, че е продал почти един милион екземпляра от тази книга, което я прави най-успешното издание на Шекспир, публикувано някога.
Може да се каже, че Дикс е направил повече за популяризирането на Шекспир от всеки друг издател. Но дори и неговото постижение е надминато в наше време. Ключовата фигура днес отново е една доста неизвестна личност: компютърен програмист на име Грейди Уорд, който през 1993 г. създава цифрово издание на пиесите. Уорд предоставя файловете си с отворен достъп и те стават основа на широк спектър от уебсайтове и приложения за свободен достъп до Шекспир. Има вероятност, ако някога сте разглеждали Шекспирова пиеса онлайн, да сте разглеждали някаква версия на оригиналните файлове на Уорд.
Видяхме, че Джон Дикс е продал близо един милион екземпляра от своето шилингово издание на Шекспир. Да се установи колко хора са използвали текста на Уорд е малко по-трудно. Възможен ориентир може да бъде броят на потребителите само на една негова версия: „Шекспир с отворен код“ на Ерик Джонсън. Между 2006 г. и 2020 г. този сайт е привлякъл почти 19 милиона различни потребители. Като се има предвид това ниво на трафик само за един сайт, не изглежда необосновано да се предположи, че общият брой на потребителите на всички различни сайтове и приложения може да наближи 100 милиона.
В нашето съвремие Шекспир е глобален феномен, който е свободно достъпен за десетки милиони хора по целия свят, както в печатен вид, така и онлайн. Но никога не бива да забравяме дълга, който имаме към онези неизвестни личности, помогнали за популяризирането на творчеството му през вековете – Милингтън, Уокърс, Дикс и Уорд – онези невъзпети герои, които са помогнали толкова много за превръщането на Шекспир в това, което е днес.
* Андрю Мърфи е професор по британска литература в Тринити колидж, Дъблин
- Исландия – един „малък“ книжен пазар? - 18 November, 2026
- Бъдеще 2.0: Защо България се нуждае от „Инфраструктура на четенето“ - 17 November, 2026
- ИИ зад кулисите на книгоиздаването: скандал или здрав разум? - 25 October, 2026

