Началото на специалността „Книгоиздаване“ и следващите 20 години

Венелина Харизанова
Книгоиздаване, II курс

Б. р. – На 5 юни от 18 ч. в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет ще бъде представена студентската книга „Погледи към книгоиздаването“. Тя е създадена от студентите по книгоиздаване от втори курс във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Всички издателски процеси – редактиране, коригиране, дизайн и предпечатна подготовка – са извършени в рамките на дисциплината „Учебно издателство – майсторски клас”. Всеки от студентите участва със свой авторски текст. Сборникът представя книгоиздаването и като академично образование, и като професионална практика. Тематиката му е разнообразна – обучение и реализация, минало и настояще на книгоиздаването у нас, съвременни явления на световния книжен пазар. С издаването на тази книга Факултетът по журналистика и масова комуникация отбелязва и 20-годишнината от откриването на специалността „Книгоиздаване”. Следва откъс от книгата.

По времето, когато ние, авторите на тази книга, сме се появили на този свят, се ражда и една идея, откриваща нови перспективи отвъд хоризонта на медиите и масовата комуникация. През 1997 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. г. се открива специалността „Книгоиздаване“.

Първоначалната концепция се оформя от доц. Георги Лозанов, медиен експерт, журналист, писател, а по онова време и ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във ФЖМК, и от проф. Веселин Димитров, един от основателите на тогавашния Факултет по журналистика и негов декан от 1995 до 2003 г. Сериозен принос за откриването на специалността има и доц. д-р Владимир Симеонов, също преподавател във факултета, както и доц. д-р Весела Табакова и Гриша Атанасов. В цялостното развитие на специалността и до днес незаличима следа оставя и проф. д-р Веселина Вълканова, водеща курсовете по графичен дизайн и дизайн на книгата на студенти от бакалавърските и магистърските програми.

Мястото на „Книгоиздаване“ във ФЖМК е естествено и логично, тъй като книгата безспорно е най-старата медия. Началото е трудно – избор на методи и подходи, изготвяне на учебен план, набиране на академичен състав и, разбира се, популяризиране на специалността.

И така, за да проследя процеса от създаването на най-новото академично поле във ФЖМК чак до наши дни, се срещнах с доц. Георги Лозанов и проф. Веселина Вълканова, за да споделят своите наблюдения и приноси, предизвикателствата, с които се срещат, и удовлетворението, когато завършва всеки следващ випуск.

Защо избрах именно тях? Защото преди двадесет години доц. Георги Лозанов е начело на катедрата, към която се провежда обучението по „Книгоиздаване“, а сега същата катедра, но вече под името „Пресжурналистика и книгоиздаване“, се оглавява от проф. Веселина Вълканова.

Зададох им седем еднакви въпроса, за да видя специалността от техните гледни точки и да я представя с факти и истини „от първа ръка“.

Разбира се, с първия си въпрос исках да разбера как изглежда програмата, когато доц. Лозанов и проф. Вълканова започват да се занимават с преподавателска дейност. Но се оказва, че формулировката му не е съвсем уместна, защото специалността „Книгоиздаване“ е открита далеч след като те започват академичната си дейност – проф. Вълканова е редовен асистент в катедра „Печат“ от 1988 г., когато във Факултета по журналистика има само една специалност – „Журналистика“. Георги Лозанов е доцент от 1994 г., когато се появява и второто академично поле във факултета –„Връзки с обществеността“. Въпреки това получих достатъчно изчерпателни отговори за подбудите, довели до стартирането на проекта, за неговото институционално учредяване, за профилирането на предметите и оформянето на преподавателския кръг.

От професионална гледна точка доц. Лозанов споделя, че големият бум на издателствата след 1989 г. и твърде некомпетентната работа са основният мотив за стартирането на специалността.

Имаше книги на световноизвестни автори, които ти е неудобно да погледнеш – от правописни грешки, допуснати дори и в заглавията, през начина, по който е оформен самият продукт, до липсата на какъвто и да е маркетинг.

Важно е да уточня, че истинското начало на специалността той свързва със студентите, посочили „Книгоиздаване“ на първо място в списъка с желанията си, когато кандидатстват във факултета. Защото често се случва младите хора да се насочват към някоя от другите две програми във ФЖМК, но да не бъдат приети и затова да изберат „Книгоиздаване“.

Проф. Вълканова поглежда от академичната страна и допълва, че специалността е предпазена от много недостатъци, с които „обрасват“ по-старите програми, и водещата цел е максимално плътно и насочено към практиката обучение.

Оказва се обаче, че създаването на нова специалност не е лесна задача. Проф. Вълканова разказва, че първите години са време на обмисляне на подходи, профили, практики – образователни и изследователски. И докато основоположниците на специалността търсят преподаватели сред книгоиздателите, собственият ресурс от асистенти, доценти и професори на факултета се съсредоточава към разработването на нови учебни програми.

Още една трудност тогава е да се аргументира необходимостта от подобна специалност пред Министерството на образованието, науката и технологиите, споделя доц. Лозанов. Основният проблем е не толкова да се обясни нуждата от професионални книгоиздатели на пазара, колкото да се докаже как обучението може да бъде академизирано. Дали младите хора ще изгубят четири години в университета и не е ли по-добре квалификацията да се придобива „на терен“.

Ние трябваше да артикулираме цялата тази материя до определени научни дисциплини, които да убедят Министерството, че познаването им ще изведе много по-компетентни лица на пазара на труда, отколкото „слухарското“ усвояване на занаята.

Доц. Лозанов е убеден, че всяка дейност, изградена на основата на знанието – дори извън прагматичния резултат, а като лична професионална идентичност – е на много по-високо ниво.

Многобройни са целите, поставени за развитието на най-новото академично поле. Специалността „Книгоиздаване“, научавам от проф. Вълканова, е създадена и провежда обучение по силата на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионалното направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Стремежът още при конструирането на програмата е тя да бъде в съзвучие с тази.наредба. Именно полагането на тези усилия позволяват по-късно специалността да бъде акредитирана с отлична оценка и за срок от шест години.

Целта е да даде на младите хора, избрали да се обучават и да се реализират в полето на редакционно-издателската дейност, онази подготовка, която би им помогнала не само да са успешни и конкурентноспособни на пазара на труда, но и да повишават професионалната култура на издателските среда и бизнес, допълва проф. Вълканова.

Първата и най-важна цел за доц. Лозанов е създаването на собствен преподавателски екип. Следва чисто концептуалната страна на преподаването – да се представи книгата като медия, каквато е всъщност. Доста несправедливо книгата е оставена извън кръга на масмедиите, защото в нея не съществува журналистически дискурс. Но тя притежава всички други характеристики на масмедията.

Желанието на доц. Лозанов е новата специалност бързо да се наложи, макар началото да носело и неизвестност. За щастие новината се разпространява бързо и лесно заради голямото очакване. Освен това книгата по онова време още не е попаднала в тази малко „глуха улица“, в която се намира днес. След книжния дефицит по време на социализма, изведнъж пазарът е залят от книги и това придава усещането, че работата в тази насока е перспективна. Затова не е трудно хората да бъдат убедени.

Относно неоправданите очаквания и двамата са единодушни – неуспехът да се създаде мощен преподавателски състав в рамките на специалността. Доц. Лозанов ми разказва, че още в самото начало започва набирането на по-изтъкнати издатели, които да преподават на студентите, но периодът на превръщане на „хора от практиката“ в преподаватели е свързан с много търпение и усилия.

Проф. Вълканова пък посочва причините за този неуспех – сложната ситуация на образованието у нас, кризите в Университета, отсъствието на успешна визия за кадрово обезпечаване на специалността от страна на факултетските ръководства, както и някои личностни фактори.

Тя обаче допълва в защита на катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“, че за всички тези години е постигната мобилизация на академичния състав на ФЖМК, както и на преподаватели от Софийския университет, за участие в обучителния процес на бакалаври, магистри и докторанти по „Книгоиздаване“. Редица професионалисти „покриват“ като хонорувани преподаватели важни научни и практически полета, свързани с книгата и издателските практики. Подготвен е, макар и недостатъчен, кадрови ресурс от дипломанти и докторанти на факултета, от практици с преподавателска нагласа, което спомага развитието на по-внушителен собствен преподавателски капацитет.

От една страна тази непостоянна картина на лекторския състав придава несигурност на специалността „Книгоиздаване“, но от друга позволява да се осъществяват множество контакти с хора, идващи от „вътрешността“ на издателския бизнес, което в никакъв случай не може да се определи като лоша практика, обяснява доц. Лозанов.

Тук е мястото от личен опит да споделя, че хоноруваните преподаватели във факултета с нищо не подценяват работата си. Напротив, за нас е ценно и много интересно да срещаме хора с натрупан сериозен опит, които да споделят позитивите и негативите в книгоиздателския бизнес от първо лице, да ни научат на „трикове“ или дори само да споделят как минава един работен ден в издателство.

Стигаме до въпроса как се развива третото академично поле във ФЖМК през годините, а също и как се променят студентите, които постъпват.

Мисля, към добро. От онова романтично и задъхано начало в средата на 90-те години на миналия век постепенно нещата се успокоиха, а програмите се усъвършенстваха и „улягаха“, намерили възможно най-доброто като преподаватели, идеи, теми и методи на преподаване. Откриването на точния баланс между теоретичните курсове от хуманитарните, социални науки, от комуникационната наука с профилиращо знание по редакционно-издателския процес, по неговите етапи, организация, по типологията и изразните средства на книгата, по маркетинг, мениджмънт, реклама, книготърговия, право и други тясно специализирани дисциплини винаги е била сред главните цели на колегиума на катедрата, обяснява проф. Вълканова.

Според доц. Лозанов самият предмет на специалността – книгата, е много променлив и това, което днес представлява „Книгоиздаване“, е много различно от първоначалния замисъл::

Ние имахме предвид традиционната хартиена книга. Днес книга е какво ли не, не е пряко свързана с вещта. В това отношение проектът претърпя трансформация и мисля, че е много важно това да се отразява в програмата, за да може студентите да бъдат ориентирани.

Развива се практическата дейност – от учебните вестници, които пазят тридесетгодишна история, през радио- и телевизионните формати, до списанията и, разбира се, онлайн медиите и книгите. Под методическото ръководство на Гриша Атанасов четвъртокурсниците вече осем години работят върху различни издателски проекти, сред които и 4Publishing – професионално списание за издателски бизнес в хартиен и онлайн вариант, създавано с некомерсиална цел, чийто сайт обединява и новите учебни медии на специалността.

Това разказва проф. Вълканова, като не пропуска да спомене и най-новия проект, включен в учебния план – „Учебно издателство – майсторски клас“. До неговото създаване довеждат стремежът да се предлага по-релевантно на съвременната редакционна среда и по-качествено практическо обучение. Стартът на майсторските класове е даден през академичната 2016/2017 г. Представляват блок от четири свързани модула, продукт на първите два от които е и настоящата студентска книга. Вече са факт книгите на студентите от втори и трети курс за 2016/2017 г. „(Не)забравените“ и „Между книгите и хората“, които убедително доказват, че тази трансформация в учебния план е смислена и адекватна.

Както казах и при представянето на книгите – тяхната реализация е своеобразна творческа защита – демонстрира наученото и натрупания опит по всички етапи на редакционно-издателската дейност и то в ранна фаза на обучението, споделя проф. Вълканова.

Напълно удовлетворяващ е фактът, че работата по студентските книги – от дискусиите, свързани с тематичното планиране, през проследяването на структурата на пазара, организацията на издателството и неговото управление, до конкретната работа по издателския продукт – писане, редактиране, коригиране, оформяне, печат, реклама, презентация – изцяло наподобява издателския график, а овладяването на професионалните роли в учебното издателство и работата в издателски екип подготвя успешно за бъдещата редакционна дейност.

Добро впечатление оставят студентите по „Книгоиздаване“ у доц. Георги Лозанов, показвайки насоченост към знанието, при това без да е непременно свързано с целите на професионалната реализация, а с интелектуалния потенциал въобще. Сякаш самата идея за книга подбира хората, търсещи обогатяване. Но в неговите виждания интересът към специалността през последните години спада, защото като че ли младите хора не си дават сметка колко сложен културен продукт е книгата и традиционната представа за нея губи своя авторитет.

Разбира се, не е възможно напълно да се запознаем с развитието на едно академично поле, без да знаем личните приноси на преподавателския кръг, в нашия случай – доц. Лозанов и проф. Вълканова.

Макар и неочаквано за мен, оказва се, че доц. Георги Лозанов изтъква само две неща като постижения – първото без съмнение е „хрумването“ на проекта и неговото отстояване. Следващото е статията му „Книгата като медиа“, която има програмно значение за специалността, за начина, по който трябва да се погледне на книгата – като първата масмедия, която разпространява едно и също послание сред огромни групи от хора. По този начин се обяснява и оправдава мястото на „Книгоиздаване“ именно във ФЖМК.

Доста по-обширен е отговорът на проф. Вълканова, която посочва приноси от участието си в оформянето на учебния план и на концепцията по развитие на специалността, през лекционните курсове и авторските блогове с научна цел, които поддържа, до издаването на множество книги и ръководенето на университетска катедра.

Аз съм от хората, които имат издателски и редакционен опит – оформила съм десетки книги – много важен фактор за воденето на дисциплини като моята. С удоволствие разработих и апробирах в бакалавърската, впоследствие и в магистърската програма по „Книгоиздаване“ свой авторски курс по графичен дизайн, по-късно за магистърските програми и курс по дизайн на книгата.

От 2008 г. насам блоговете „MediaDesign. Блог за графичен дизайн и типография, медии и фотожурналистика“ и „Дизайн на книгата. Блог за дизайн на книгата и типография“, а също и фейсбук страницата „MediaDesign. Общност за графичен дизайн и типография, медии, фотожурналистика, дизайн на книгата“, са в помощ както на студентите в процеса на обучение, така и на професионалисти с вече натрупан опит.

Когато през 2004 г. е избрана за заместник-декан по научноизследователската дейност и по докторските програми на ФЖМК, проф. Вълканова и колегите ѝ успешно развиват докторската програма, обявявайки редица конкурси и обучавайки студенти и докторанти в различни полета на книгоиздаването.

Този период се характеризира със значително преструктуриране на бакалавърските и магистърските учебни планове, а също и с успешното им акредитиране пред Националната агенция за оценяване и акредитация с максимална оценка. Мисля, че за тази първа програмна акредитация на факултетските програми за образователно-квалификационните степени „бакалавър“,„магистър“ и „доктор“ голям принос имам и аз.

Като заместник-декан и част от академичния състав на тогавашната катедра „Печат и книгоиздаване“ проф. Вълканова през цялото време се стреми да допринася за най-младата специалност да се развива, да печели популярност, да намира заслужено място сред другите програми.

В периода  2002 – 2004 г. и от 2012 г. досега проф. Веселина Вълканова е ръководител на катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“. Тя споделя, че заедно с преподавателския колектив се опитват да следят всичко случващо се в реалния живот – от непрекъснатите трансформации на учебните планове и актуализациите на учебните програми до научните и изследователските форуми и проекти, и да реагират с адекватни действия. От голямо значение са срещите със студентските общности, защото диалогът с младите колеги дава нови идеи и е коректив за образователните подходи и практики.

Успешните програмни акредитации, лидерството на нашия факултет в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“ в национален план, е резултат на цялата преподавателска и студентска общност, но и академичното ръководство на катедрите и факултета имат свой неоспорим принос, обобщава проф. Вълканова

Интересно ми беше да разбера кой е най-стойностният проект, свързан със специалността „Книгоиздаване“, в който проф. Вълканова и доц. Лозанов вземат участие. Както при всички зададени от мен въпроси досега, и тук отговорите на двамата се различават коренно. Проф. Вълканова се отличава с далеч по-богата история на лични и съвместни проекти в полето на книгоиздаването и, разбира се, на дизайна. Ето какво разказва тя:

Погледнато навътре, смятам за свое лично постижение публикуването на монографията ми „Дизайн на книгата. Комуникативни и композиционни парадигми на традиционните и модерните типографски стилове“ (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2014). Освен че засели едно все още недобре разработено изследователско поле, книгата е основен източник на актуални и важни за обучението на студентите по книгоиздаване знания за елементите, организацията и принципите на проектирането на книгата, за еволюцията на дизайна на книгата, за нивата и аспектите на нейната типография, за съвременните оформителски подходи, тенденции и практики.

В по-широк план проф. Вълканова посочва, че регулярните семинари, научните форуми и изследователските проекти на всички нейни колеги от катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ добавят важни изследвания, стават терен на обмен на мнения, както и са източник на нови идеи, свързани с преподаването и обучението на студентите.

За пример тя дава научния семинар „Книгоиздаване по време на криза“, проведен през 2013 г. и превърнал се в място на необходимите срещи в академична среда между учени, преподаватели, изследователи, издатели, студенти и докторанти. Тези срещи са от голяма полза за всички участници, от една страна заради анализа на процеси и тенденции в развитието на българското книгоиздаване, чието осмисляне допринася както в теоретичното поле, така и в полето на практиката. От друга страна, студентите и докторантите влизат в дискусии по актуални въпроси от теорията, обучението и практиката и допълват знания, умения и информация.

От 2004 г. насам, когато се провежда семинарът „Бизнес среда на книгата“, подобни срещи се превръщат в традиционни форуми за дискусии по проблемите на книгоиздателския бизнес и образование. За проф. Вълканова, а предполагам и за всички останали преподаватели във ФЖМК, много удовлетворяващо е участието на нашите аlumni, както нарича вече завършилите студенти и докторанти на факултета, защото това дава увереност, че връзката с дипломантите не е загубена, а напротив – те са приобщавани към обсъжданията, свързани с бъдещето на специалността.

Доц. Георги Лозанов в професионалното си направление се занимава с медийна експертиза и е по-скоро наблюдател на случващото се със специалността  „Книгоиздаване” в рамките на факултета. Затова като единствен проект, в който взема участие, той определя текущото възпроизводство на дипломни работи, на които е рецензент и научен ръководител.

Темата би останала незавършена, ако не поговорим за бъдещето, затова такъв е и последният ми въпрос – какви са изгледите за специалността според двамата професионалисти и преподаватели за „Книгоиздаване“.

От 2001 г., когато завършва обучението си първият випуск на специалност „Книгоиздаване”, досега стотици аlumni намират реализация в издателския бранш, медиите, комуникациите. Двадесет години по-късно, седемнадесет завършили випуска и един на крачка от „финалната права“ са значителен натрупан опит, защото всеки курс добавя наблюдения, идеи и изводи за бъдещото развитие и перспективите пред специалността. Това ми разказва проф. Вълканова, като допълва и своите виждания относно бъдещия успех на специалността.

Смятам, че успешните образователни програми са в разширяването на профила към издателските дейности като по-адекватна рамка на обучение и изследвания, към предизвикателствата на електронната издателска индустрия, а включването/връщането в учебния план на курсове по: литературни агенции, по онлайн реклама и предлагане, по ефективен издателски маркетинг, по контент мениджмънт, по управление на продуцентски проекти, по електронна литература и кибер култура, по мобилни комуникации и дигитални съдържания, по управление на медийно съдържание и копирайтинг, по визуална аргументация, по екранни изразни системи и други актуални практически курсове ще приближи специалността до изискванията на съвременните реалности и средата на новия век и новото десетилетие.

Другата гледна точка, на доц. Лозанов е, че книгата не само няма да изчезне, но се превръща в нещо още по-сложно и по-важно, затова нараства и необходимостта работата в тази професия да бъде академично подплатена. Според него специалността ще продължи своето развитие, но остава въпрос единствено на футурология под какви етикети ще се случи това. Като завършек той споделя, че книгата е на прага на нов вид „раждане“ и е изключително важно академичното поле да се съобрази с това.

И така, след тези изчерпателни интервюта, показващи трудностите не само по пътя на създаване, развитие и популяризация на специалността „Книгоиздаване“, но и дългия процес на обучение, остава да задам един-единствен въпрос на читателите на нашата книга: Все още ли смятате, че за да издаваш книги, не е нужно образование?

Най-доброто заключение, което успявам да измисля, е накратко да разкажа собствената си история, свързана с кандидатстването ми във ФЖМК. Да си призная, книгоиздаването изобщо не се нареждаше сред мечтите ми. Когато през лятото на 2016 г. научих, че не съм приета по първото си желание, а именно „Връзки с обществеността“, наистина се почувствах съсипана. И повярвайте, не преувеличавам.

Поглеждайки назад, днес съм благодарна за пътя, който съдбата е предопределила за мен, и не си представям да бъда на друго място. Само за две години „Книгоиздаване“ ми даде толкова много – нови колеги, безброй и различни перспективи за книгата, медиите и света изобщо. Успях да „преборя“ себе си и срама, който винаги досега е затруднявал контактите ми. Придобих увереност в знания и поведение. Разбира се, не бива да пропускам, че съзирам нови висини на физическа и психическа издръжливост всеки път, когато настъпят четирите „любими“ седмици, наречени изпитна сесия. Вече приемам предизвикателствата с радост и въодушевление, а не с тревога и неприязън.

Нямам търпение за книгоиздателското приключение, което ме очаква във Факултета по журналистика и масова комуникация през следващите две, а може би и три години. Защото понякога липсващата стъпка до абсолютното щастие е само една несбъдната мечта.