Да бъдеш от другата страна – един работен ден в българско издателство

Микаела Илиева
Книгоиздаване, III курс

Като студентка по книгоиздаване винаги съм си представяла работата на редактора по утопичен начин – отиваш на работа рано сутрин и…четеш. Четеш, четеш и четеш. Е, редакторската работа се оказа малко по-разнообразна от това да ти плащат, за да си читател. Как го разбрах ли? По най-хубавия начин – попаднах в едно сравнително ново, но пълно с хъс и енергия издателство – „Мусагена“.
Когато мечтата ти се сбъдне и вече в трудовата ти книжка гордо стои професията „редактор“, виждаш колко всъщност се крие зад другата страна на издателския бранш. Макар за скромния ми професионален опит от 3 месеца досега, успях да разбера едно – ден с ден не си приличат, когато си редактор (особено на дебютиращи български автори). „Мусагена“ е малко издателство с голямо сърце. А работният ден никога не е скучен… и никога не започва в ранни зори (поне при нас).
Малкото ни издателство има собствен офис в близост до Орлов мост, в който се случва голяма част от магията. Първото и най-важно нещо, когато пристигнем в офиса, е да си направим чай и да хапнем нещо сладко – все пак денят е хубав, когато започва добре. След което не, не се впускам в четене на книги (все още), а се заемам с опаковането на пратките от сайта ни и тяхното изпращане към читателите – за да стигнат книгите, които докосват, до правилните хора. Ако имаме ПР пратки, подготвям и тях. Може би пратките са единствената работа, която е константна – всичко останало е изключително динамично.
Има дни, в които коригирам и редактирам книги. Има такива, в които провеждаме срещи с автори – разписване на книги, уреждане на договори и любимото ми – съобщаването на благата вест, че от десетките ръкописи, които заливат имейла ни, точно техният ни е направил впечатление. В други дни подготвяме заявки към книжарниците, треперим при взимането на нова книга от печатницата, изготвяме заедно маркетинг стратегии за разпространението на заглавията ни или чета ръкописи и се старая да отговоря на авторите в срок. А в някои дни ти се стоварва почти всичко гореизброено.
Един работен ден в българско издателство понякога приключва късно вечер. Понякога продължава през уикенда, просто защото не усещаш работата като задължение. И защото любовта към книгите няма почивен ден – тя винаги те подтиква към това да заразяваш другите с нея.