Първокурсници на Панаир: Среща с издателство „Просвета“

Калина Василева
Книгоиздаване, I курс

Б.р. – и тази година навлизането на първокурсниците в света на книгоиздаването започна с професионално посещение и проучване на Международния панаир на книгата, този път под ръководството на ас. д-р Виктория Бисерова. В няколко публикации представяме наблюденията и впечатленията на студентите от първи курс в специалността Книгоиздаване.

В периода 6-11 декември за 49-и пореден път се проведе Софийският международен панаир на книгата. Най-голямото литературно събитие у нас се завърна, обхващайки четирите етажа на Националния дворец на културата, за да приветства малки и големи.

Панаирът носи със себе си както магията на книгите, така и тази на коледния дух. Разхождайки се между щандовете, говорейки с книгоиздатели и читатели, бързо ми стана ясно за колко много хора тази една седмица от декември е необикновена. Освен намаленията, които всички така нетърпеливо чакаме, става дума за много повече от това – именно обстановката на събралите се заедно издателства, възможността да се срещнеш с десетки други книголюбители и мирисът на студ във въздуха превръщат НДК във вълшебната предколедна приказка, която всички така силно обичаме.

За да изпълня своята задача, свързана с учебните издателства, интервюирах няколко дами, които бяха така учтиви да отговорят с ентусиазъм на моите въпроси. Най-голямо впечатление остави у мен разговорът с Любов Шишкова – редакторка в издателство „Просвета“ и бивша учителка по български език и литература. Именно опитът на г-жа Шишкова с ученици в гимназиален етап в продължение на 25 години ѝ помага да издава учебници и помагала, които да бъдат сред водещите в областта. Редакторката от издателство „Просвета“ сподели, че главният ѝ стимул и любимата ѝ част от работата е знанието, че прави нещо полезно за децата и младите хора в България.

Задавайки въпросите си, на мен ми беше най-интересно да разбера кои са главните трудности на един редактор, който работи в учебно издателство. Г-жа Шишкова смята, че основен проблем е пресъздаването на често комплексно изготвения учебния материал с прости думи. Тя сподели, че учебните програми, с които този вид издателства трябва строго да се съобразяват, се облекчават все повече с всяка една промяна, която претърпяват. Според нея това не помага на учениците, ами прави точно обратното – затруднява в дългосрочен план както децата, така и всички книгоиздатели, които се занимават с учебни материали.

Навлизайки още по-надълбоко в тази тема, редакторката обясни, че все по-редовна практика, която се изисква от издателите на учебници и помагала, е тези материали да бъдат по-скоро „забавни“ отколкото полезни. Най-стъписващото за нея е, че това не важи единствено за началните училища, ами и за средните класове и гимназиалния етап. По нейни впечатления на учениците се възлага все по-малко работа, а очакванията към издателите на учебни материали стават все по-високи. И така стигнахме до третия главен проблем, който е тясно обвързан с всичко изброено досега, а именно – че децата не искат да четат. Според г-жа Шишкова това явление не е следствие само от една причина. Не можем да набедим единствено родителите, или единствено учителите за спада на интереса към книгите у децата и младите хора. Според нея тук става дума за социокултурен разрез, тъй като училищните постижения в последните години остават все по-често на заден план и учениците губят своя стимул да се стараят към върхове в тази сфера. Като пример посочи многото известни личности, постигнали успех въпреки факта, че нямат висше или дори средно образование, които се явяват като идоли на маса от учениците.

След като обсъдихме обстойно пречките, свързани с работата на издателите на учебници и помагала, преминахме към разговор за практическата им дейност. На първо място трябва да се отбележи, че издателският план се изготвя 12 месеца преди да бъде обявен. Това, разбира се, не важи само за учебните издателства, но интересното при тях е, че, тъй като промени в учебните програми могат да настъпят по всяко едно време, често се налага вече напечатани учебници и помагала да се преработват. Дори най-малката промяна в учебния план, като например премахването на една-единствена тема от материала, изисква модификация на учебниците, планирани за пускане в печат или продажба. Г-жа Шишкова сподели, че един учебник отнема около година-година и половина да бъде издаден, докато при помагалата процесът е много по-кратък – само няколко месеца. Разбрах, че и в двата случая се изисква освен прочитане на ръкописа преминаване през три коректури, докато се стигне до финалния резултат.

Един от основните ми въпроси беше свързан с това как подобни издателства подбират над какво конкретно да работят – имат ли набелязан тип помагала и учебници, които искат да подготвят, търсят ли винаги нови автори и партньорства? На този въпрос не може да се даде един точен отговор, но се оказва, че в повечето случаи издателствата имат конкретни автори на учебници, които се обръщат към тях. А в много от случаите самите редактори пишат учебниците и помагалата, които след това достигат до хилядите ученици из цяла България. Редакторката също така сподели, че през последните години издателство „Просвета“ е изготвило голям брой електронни учебници и видео уроци, към които децата се адаптират много лесно. За г-жа Шипкова най-голямото постижение за изминалата година на издателството са уроците за деца с нарушен слух.

От интервюто, което проведох с редакторката от издателство „Просвета“, ми стана ясно, че във времена, в които всички ние имаме достъп до толкова много информация, но и живеем в непрекъсната несигурност, именно учебните издателства трябва да са сред най-адаптивните в своята сфера. Те следва да се съобразяват както с изискванията на нашата образователна система, така и да намират начини да бъдат иновативни що се отнася до представянето на учебния материал. С радост установих, че все по-голяма част от изданията биват нагаждани към нуждите на деца със СОП. Тъй като главната мисия на тези издатели е да бъдат възможно най-полезни на младите в България, това означава учебниците и помагалата да бъдат пригодени за всички ученици.

И за да обобщя накратко цялото ми преживяване на Панаира тази година, мога да кажа, че за първи път успях да се потопя в събитието по различен начин, завързвайки разговори с различни издатели и редактори, други читатели и споделяйки преживяването с колегите си.