Любопитни факти за Bookcrossing

Гергана Драйчева

За удобство на кросърите, а и на всички книгоиздатели и книготърговци, които проявят малко любопитство, сайтът на Буккросинг поддържа и статистика за най-търсени автор и книга.Така „Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак е очакван от 300 кросъри по света, следван от Anything You Can Do на Carol Rose с 247 заявки и „Жената на пътешественика във времето” от Одри Нифнегър с 214 заявки. Сред двадесетте най-търсени книги попадат три книги от поредицата „Здрач” на Стефани Майер, а също и „Вода за слонове”, „Крадецът на хвърчила”, „Южнячки” и „Мъжете, които мразеха жените”. Тенденцията показва, че търсенето на дадено заглавие нараства пропорционално на медийния шум около него, но това не е гаранция за качествата на книгата, а по-скоро индиректна оценка за успеха на нейната рекламна кампания или екранизацията ѝ.

            Тенденцията сред авторите показва сериозни симпатии към трилъра и криминалните сюжети с Нора Робъртс, Джеймс Патерсън, Стивън Кинг, Дийн Кунц и Агата Кристи в топ 20 на статистиката. Макар първото място да е анонимно с 4 423 заявки за книгите на неизвестния автор, второто място принадлежи на Тери Пратчет  – 1 904 пъти читатели са заявявали негови книги, а третото място с 1 860 заявки заема слабо популярният у нас Алегзандър Маккол Смит[1].

 

Успоредни буккросинг практики

• Малка свободна библиотека (Little free library) – това е просто едно от многото възможни имена на популярната практика на определени за целта и поддържани от доброволци места в градовете да се оставят книги, които всеки може да вземе, да прочете и върне или замени с други, които иска да сподели. Книгите не се отбелязват със специален код или послание, не могат да бъдат „проследени” и най-често не се завръщат при първоначалните си собственици. В случая на малката свободна библиотека самите места, които са обособени като малки къщички с врата и прозорче за преглед на заглавията, носят логото на инициативата за споделяне на книги. Полица с надпис: „Вземи книга, остави нова книга!” в заведение, хотел или училище би изпълнявала същата функция, но както казват създателите на свободната библиотека: „Може би хората просто знаят, че това [Малката свободна библиотека] не е въпрос на реклама или дистрибуция на някакъв продукт. Изглежда уникалното лично отношение има значение, както и разбирането, че реални хора споделят любимите си книги. […]Това не са просто стари книги!” [2]
• Читателски кръгове (Bookring) – идеята е заимствана от Буккросинг възможността да освободиш книгата контролирано, т.е. да я дадеш на приятел, който да я даде на свой приятел и така нататък, докато последният читател не върне книгата на теб. Механизмът е следният: обявяваш книга на някой от сайтовете за читателски кръгове; хората, които искат да я прочетат, се свързват с теб и ти съставяш списък, по който книгата да премине през всеки от тях, като последният има ангажимента да я предаде обратно на теб. Книгите могат да се предават на ръка, с куриер или по пощата, а кръгът се затваря, когато книгата се върне обратно при първоначалния си собственик[3].
•  Читателски лъч (Bookray) – принципът е абсолютно аналогичен на читателския кръг, но целта е книгата да не спира да пътува от човек на човек, като не се завръща при първоначалния си собственик.
• Разменям мое за твое – инициативата се провежда за втора поредна година в София на Световния ден да книгата и авторското право – 21 април. Механизмът е следният: в градската градина пред Народния театър любителите на книгите донасят тези заглавия, които биха искали да споделят, и отнасят у дома донесени от друг книги, които са привлекли вниманието им. Случайно останалите без собственик книги се даряват на градската библиотека[4].

            Същата е идеята в организираната от библиотека „Родина” в Стара Загора размяна на книги в парк „Пети октомври” на 21 април тази година. Единствената разлика е, че вместо усмихнати млади хора да приканват читателите пред импровизиран щанд, книгите са скрити из парка от служителите на библиотеката и маркирани със специален стикер за участието им в инициативата[5].

• Четящо такси – инициативата е на пловдивската регионална народна библиотека „П. Р. Славейков”, която пуска 200 книги да пътуват с част от градските таксита в Пловдив. 25 таксиметрови шофьори се включват в инициативата „Четящо такси”, която е част от движението Буккросинг и е посветена на Световния ден на книгата и авторското право.  Всяко от такситата е маркирано със специален стикер, както и оставените в тях книги, които съдържат подобни указания как книгата да стигне до възможно най-голям брой читатели[6].

            Общото между тези практики е пряката връзка между читателите на една книга, която не е опосредствана по никакъв начин от библиотеки или други ограничаващи комуникацията институции. Споделяната страст към книгите и еднаквите предпочитания се оказват достатъчен мотив хората да се свързват помежду си и да търсят тази връзка въпреки съществуването на много и добре снабдени библиотечни организации, а това е недвусмислен симптом за липсата от човешко общуване в библиотеките. Всички сме се сблъсквали с библиотечните надписи: „Пазете тишина!”, „Не пречете на другите, бъдете тихи!” и други подобни, които третират четенето като процес на усамотено вглъбяване в книгата, който не бива да бъде смущаван от странични шумове. Правилото е валидно дори когато двама души на една маса четат книги от един и същи автор или дори една и съща книга. След края на „свещенодействието” и извън храма на библиотеката двамата са свободни да обменят мисли и впечатления, но вътре в библиотеката винаги ще се намери кой да изшътка възмутено.

            Буккросинг и съпътстващите го практики за споделяне на книги връщат смеха и разговорите в библиотеките, като ги пренасят навън, по улиците, в кафенетата, в градския транспорт и парковете, където книгата и човекът са свободни да си взаимодействат по най-удобния за двете страни начин. Тези практики превръщат книгата и четенето в поредната причина за общуване, а не в самоцелна интелектуална практика за самоусъвършенстване.