„Къщата на мишките“ или как една „миша империя“ завладява света

Паулина Пенова
Магистърска програма
„Традиционно и дигитално публикуване“

Сам и Юлия, амстердамските мишлета, са много популярни и обичани и то не само в родната си Нидерландия. За близо десет години след появата им техните приключения са преведени на 27 езика, имат си собствен сайт, магазин с изложбена зала, продават се като играчки, популярни са в социалните медии – те могат да се похвалят със собствен канал в Youtube, със страница във Facebook, с последователи в Instagram и безброй снимки в Pinterest. Как се случва това? Как възниква „мишата империя“? Къде може да се потърси причината за бързата международна популярност на Сам и Юлия?

Карина Шапман (Karina Schaapman), вероятно непозната за по-голяма част от българската аудитория, е писателка от Нидерландия, живее в Амстердам, майка е на четири пораснали деца, граждански активист и политик от Лейбъристката партия. Тя издава няколко романа, единият от които – автобиографичен, е преведен на английски език. Оригиналното му заглавие е Zonder moeder (на англ. Motherless), излиза от печат през 2004 година и в него авторката описва откровено и неподправено живота си и препятствията, през които е трябвало да премине, за да оцелее до днес и да се съхрани като личност. С това произведение тя шокира читателите си, признавайки, че е трябвало да работи като проститутка, за да оцелее сама, след като загубва майка си на 13 годишна възраст.

Карина Шапман е родена в град Лайден през 1960 година. Там прекарва детството си с майка си и с втория си баща. След смъртта на майка ѝ грижите за нея поема пастрокът ѝ, който обаче я подлага на домашно насилие. Не след дълго съдът отнема родителските му права и невръстната Карина е осиновена. Тя обаче не може да свикне с приемното си семейство и бяга в Амстердам, където попада в мрачния свят на сводничеството и дрогата. В началото на осемдесетте години на 20 век успява да се отскубне от тази среда, омъжва се, раждат ѝ се две дъщери и двама сина. От 2002 до 2008 година е представител на лейбъристите в Градския съвет на Амстердам. Издава и няколко книги за отношенията между децата, родителите и училищното образование.

Спомените, които пази от майка си, са нейните разкази, в които главни герои често са били мишките, затова едва ли може да бъде изненадващо, че в зряла възраст тя решава да напише книга, при това детска, в която да разкаже за живота на две мишлета – Сам и Юлия, които са съседи и приятели в Het Muizenhuis (на англ. The Mouse Mansion) – Къщата на мишките.

Когато ѝ хрумва тази идея през 2008 година, Карина Шапман не е убедена, че това, което е решила, ще има успех. Но феноменът Het Muizenhuis е вече факт и детската книга дава началото на цяла поредица от произведения, в които главни герои са мишките. При това тя не само измисля историите за Сам и Юлия, но и изработва фигурките им, както и цялата им картонена къща, а снимките, публикувани в книгите от поредицата, са дело на нидерландския фотограф Тон Бауер (Ton Bouwer).

От 2015 година, подкрепена от четирите си деца, станалата вече популярна детска писателка стартира семеен бизнес, наречен Studio Schaapman. Сега цялото семейство работи в собствено ателие в центъра на Амстердам, където създават нови проекти, декори и книги, в които главни действащи лица са Сам и Юлия.

Малките плюшени мишлета са любими на децата по целия свят. Като художествени образи от дълги години те присъстват в анимационните и игралните филми, в много приказки и разкази. Достатъчно е да си спомним за Джери от сериала Том и Джери, за Мики Маус и Мини, за Стюърт Литъл, за мишлетата, които помагат на Пепеляшка…

Сам и Юлия, амстердамските мишлета, също са много популярни и обичани и то не само в родната си Нидерландия. За близо десет години след появата им техните приключения са преведени на 27 езика, имат си собствен сайт, магазин с изложбена зала, продават се като играчки, популярни са в социалните медии – те могат да се похвалят със собствен канал в Youtube, със страница във Facebook, с последователи в Instagram и безброй снимки в Pinterest.

Как се случва това? Как възниква „мишата империя“? Къде може да се потърси причината за бързата международна популярност на Сам и Юлия?

Както самата авторка споделя, всичко започва с ушиването на малко одеяло от разноцветни парчета плат. Одеялото ни осигурява топлина, подслон, сигурност. И точно такъв трябва да бъде домът на мишките, той трябва да е безопасен и уютен, да пресъздава сигурния и защитèн свят, в който не може да се случи нищо страшно, или пък ако нещо все пак стане – да има щастлив завършек. След одеялото Карина Шапман измайсторява леглото, а малко след него от първата празна оранжева картонена кутия се появяват първите четири стаи в мишия дом. Това се случва през 2008 година, а три години по-късно, през 2011 година, първата от поредицата детски илюстрирани книги се появява на бял свят.

Къщата на мишките не е просто къща за кукли, тя е създадена специално, за да се превърне в декор за снимките на бъдещите приключения на Сам и Юлия. Построяването ѝ отнема много време, висока е повече от три метра, има над сто миниатюрни стаички, магазинчета, работилнички и ателиета, коридори и стълби, а от 2011 година може да се види изложена в Обществената библиотека в Амстердам.

Къщата на мишките е мястото, където всичко се случва. Тя е малко крива, изработена донякъде по детски – леко недодялано, но ако се вгледаме по-подробно в нея, ще забележим всеки един дребен детайл от обзавеждането и декорацията ѝ, дело на Карина Шапман, която не е пропуснала дори и толкова традиционните и незабележими в ежедневието ни вещи като пастата за зъби Aquafresh в банята, препаратът за пране Ariel в шкафа, модерното здравословно пълнозърнесто брашно и зърнената закуска Corn flakes в кухнята, популярните кашони с банани марка Chiquita…

Наред с всичко това къщата е пълна с книги, играчки и настолни игри, по стените са закачени много плакати и картини – в една от стаите на стената се вижда и автопортретът на Ван Гог, а в друга – плакат на легендите от Бийтълс.

Всичко започва с къщата, която пресъздава уютния миши свят, утопично отражение на човешкия свят; той е мил, толерантен и приятелски настроен. Къщата дава началото на няколкото илюстрирани книги, в които обаче не текстовете са водещи, водещи са сложните фотографски изображения, които ги илюстрират. Затова като че ли не прави особено впечатление, че текстовете на историите, които Карина Шапман разказва, по-скоро скицират обичайни семейни ситуации и домакински задължения (пране на дрехи, готвене, пазаруване), без да се търси по-задълбочен замисъл в написаните думи. Случките на Сам и Юлия са разказани с кратки изречения, с набор от думи, които да са лесни за възприемане от детската аудитория.

В образа на героинята си – мишката Юлия – авторката открива себе си, затова споделя, че повечето истории, описани на страниците на поредицата, са автобиографични. Като дете тя често се е впускала в приключения. В тези приключения е важно да имаш приятел, с когото да може да направите снежен човек, да си споделите тайни, да се забъркате в някоя лудория. Затова съществува Сам. И заедно със своите близки той олицетворява мечтата на Юлия да има голямо семейство, такова, каквото Карина има в реалния си живот сега.

Детските книги трябва задължително да се четат на хартия, разлиствайки бавно страниците, изучавайки великолепните илюстрации. Het Muizenhuis е точно такава поредица – книжна, в която забележителен е не текстът, а картинките към него. Нещо повече, за разлика от други издания за деца, тук няма художествени изображения, а реални снимки от реално съществуващи картонена къща и обитатели от плат.

И ако искаме и нашите деца да се докоснат да вълшебството на мишия топъл и комфортен свят, ще имаме удоволствието да им предложим неподправената красота на къщата, визуално възпроизведена в бъдещо българско издание на нидерландския феномен Het Muizenhuis.