Издателство в четвърт хол. Среща със Зорница Христова от „Точица“

Александра Иванова, Стефани Стоева, Иванна Шивачева
I курс, Книгоиздаване

Б. р. – поради липсата на Коледен панаир на книгата през декември 2020 г.  традиционните първи срещи на първокурсниците от специалност „Книгоиздаване“  с български издатели този път се състояха индивидуално или виртуално. Ще ви представим най-интересните от тях.

Как се е зародила идеята за това издателство? Колко е голямо?

То е миниатюрно! Толкова малко, че се събира на една четвърт от хола. Нямаме си офис, издаваме около 3-4 книги годишно – толкова са ни по силите. То е правено по любов. Не кроим някакви големи бизнес планове.

Защо точно издателство – аз работя в издателства от завършването си, когато се прибрах от Англия. Първата работа, която си намерих, беше в издателство „Обсидиан“ като преводач, редактор. Харесваше ми, беше интересно. След това известно време бях на свободна практика. После в рекламна агенция, където ми се струваше, че малко повече познавам таргет групи, начин за позициониране и прочее. Заблуда, както се оказа.

Защо точно детски книжки?

Голямата ми дъщеря стана първи клас. С това на мен ми се прииска да й дадем някои от книгите, които с татко й носехме от чужбина, защото по онова време пейзажът беше доста постен. Сега се издават най-различни неща, но тогава освен преводни (и то имаше много малко такива, които да не са свръхкомерсиални), просто нямаше разнообразието, което ни се искаше. Липсваха много от темите, които търсехме. Този период (90-те години) беше много труден. Включително в книгоиздаването. Нещата вървяха към свръх комерсиализация, игра на несигурно. Книгите се продаваха на улицата и трябваше да бъдат много бързо ликвидни. Толкова, че за три дни да се продадат много, много книги, за да зареди отново същия книжар, който стои отвън на студа и дъжда. Съответно 90% от кориците бяха с някакви мадами, пищови и кръв, които нямат нищо общо със съдържанието. По това време, особено в първата половина на 90-те преди тази криза, излизаха неща, които бяха много сърцати. Без оглед на пазара. Те обикновено оставаха бутикови и обикновено бяха за възрастни. Много рядко бяха ориентирани към детската публика. Тя оставаше извън полезрението на това какво бе важно да догоним. Обикновено ставаше въпрос за текстове, докато детската книга е нещо друго, не е само текст. По едно време, когато дъщеря ми беше може би на две, един приятел-художник, живеещ в Германия, каза да му препоръчаме сегашни български автори, които да стават за издаване там. Ние със съпруга ми започнахме да търсим. Изведнъж установихме, че са много малко, особено пък за типа картинна книга, който търсеше този наш приятел. Изведнъж видяхме колко много празни ниши стоят и колко много неща няма. Видяхме това като възможност, риск, който си струва да се поеме. Всъщност първото нещо, което се осмелихме да направим, беше една игра, която… намерих „Граматика на фантазията“ на Джани Родари, тя е с картите на Проп. Джани Родари предлагаше по тези елементи да се направят карти. И ние направихме. С детето ми играхме с тях една година преди да решим да пробваме дали не може да се тиражира. Смятахме, че ако го тиражираме, ще стои в хола под масата… а той свърши за три седмици. Така ни дойде кураж за по-нататък.

Това ли ви подбуди да сложите началото? Този пробен експеримент?

Общо взето трябваше да видим дали съществува интерес. Всъщност се оказа, че публика има. Тя е малка… но все пак има тираж от 1000 бройки, на които човек може да разчита. Издателски минимум, но е устойчив.

Коя беше първата книга, която решихте да издадете като издателство?

Не съм много сигурна каква точно беше поредността, но една от първите беше „Щедрото дърво“ на Шел Силвърстийн. Тя просто много ми хареса. До този момент имахме представа, че издателството ни ще бъде по-скоро с образователна насоченост – неща, които са по границите на образователната система, но са  все пак художествени и развлекателни. Обаче с „Щедрото дърво“ стана ясно, че ще има и много други. Книжката е прекрасна класика от 60-те. Много я обичам!

Откъде идва името ви? „Точица“ може да се интерпретира по много различни начини. Хем звучи детски, хем има сериозна нотка.

Търсех препинателен знак. Исках да бъде нещо, свързано с писането, но да има и друг пласт. Точката ми се видя като нещо, което е безкрайно гъвкаво за различни значения. Тя може да се сложи в края на изречението, но е и елемент при рисуването. Може да бъде семенце, може да бъде звезда, може да бъде муха в главата. Понеже е малка, има различни варианти. Освен това има и игра със съединяване на точки. Участва в другите препинателни знаци. Гъвкава е към сътрудничество с други символи. Разбира се, я има и литературната връзка с Антон и Точица. Видя ми се много богато! Умалителното го сложихме първо заради героинята на Кестнер. После се сетихме, че наши приятели имат ателие „Точка и точка“ и не искахме да бъдем прекалено близо.

Вие издавате много български автори. Кое ви насърчава да го правите?

Ако има автор или художник, който да ни хареса тук, предпочитаме да работим с тях, отколкото да направим преводна книга (което е значително по-лесно). Значително по-малко гловоболия има с преводната книга, защото купуваш правата и дори няма кой знае колко за превод. Казах ви още в началото, че ни притесниха и натъжиха многото празни ниши – искаше ни се да помогнем това да се промени. Особено ми е драго, когато намеря нов илюстратор. На втората година издадохме един сборник с приказки, писани от деца. Беше интересно да намеря различни художници, които да ги илюстрират. Много бяха завършващи студенти, половината имаха бебета, когато рисуваха, някои изобщо не бяха работили по книга до този момент или бяха работили на друго поприще. Някои бях видяла чрез кексчетата на „Take a cake“. Тогава правеха илюстрирани кексчета с рисунки. Стилистиките много ми харесаха и потърсих тези девойки. Те се оказаха много талантливи и след това работихме пак заедно. С някои и до ден днешен. Други отидоха да работят с други издателства. Това е такова предизвикателство в издателската работа – да откриеш някого.

Има ли автори или илюстратори, които търсят вас, а не обратното?

Има и такива, които ни търсят и се свързват с нас. Първо ако ни хареса, после ако имаме възможност (финансовият въпрос винаги стои), разбира се, ако не е тотално пазарно самоубийство – тогава да. Общо взето, ако ни се стори много талантливо и в нашата посока, търсим начини да го подкрепим. Видим ли, че е в посоката на друго издателство, ще препратим. Ако пък много не ни хареса… ще кажем нещо учтиво. (смеем се)

Вие сте отворени за сътрудничество. В други издателства така ли е?

Зависи от обема и колко неща пристигат. Ако са заляти с много работи, по-големите издателства си имат и хора, които се занимават със селекцията. Ние обаче си я правим сами.

Колко време отнема процесът  по редакция, корекция, илюстриране, дизайн и печат на едно такова творение? (Все пак тук дизайнът играе голяма роля!)

Аз се старая да не пипам, където не разбирам. Имаме двама доверени художници-дизайнери, на които разчитаме. След като илюстраторът приключи, ако видя, че нещо не ми харесва, звъня на някого от двамата и го моля да поеме дизайна, като разбира се, това е платена услуга. Дизайнът е нещо съвсем отделно от илюстрациите. Средно за готов продукт е необходима около година – година и половина. Понякога книгата ни се представя под формата на идея или текст, който тепърва ще се илюстрира. Сега например един художник, с когото често работим, Ясен Григоров, ни изпрати малък като обем текст, по който трябва да се правят илюстрации и издаването зависи и от това колко време ще му трябва, за да приключи цялата книга.

Как се подбира шрифт и как се определя къде да бъде позициониран?

Принципно е хубаво буквите да са по-едри. Нещо, което ние за съжаление не винаги правим. Освен това и да се чете лесно. Има и чисто художествена функция. Това е част от изразните средства. Шрифтът, както и рисунката, е част от художествения вид на книгата.

Вие издавате книги с дълбока житейска проблематика! Например “Книга за смъртта” на Пернила Сталфелт. Заглавие от което и възрастни хора биха се изплашили. Родителите предразполагат ли децата си към навлизане в тези теми и има ли интерес към книгата?

Трябва да ви кажа, че точно тази книга е най-продаваната ни за 2020г. Книгата е полезна за децата и тя посягат към нея, именно поради факта, че никой не обръща внимание на тези теми. Зависи от родителите, разбира се!

Книгата е ведра и с чувство за хумор! Авторката е работила много време с деца и по време на това е написала книжката. Дава свободата на един такъв детски поглед, който не е обременен от това кое трябва да приема за страшно и за кое не може да се говори. В същото време те кара да усещаш, че не си сам. Именно за това според мен трябва да има детски книги върху трудните теми, защото в тях детето не трябва да бъде само.

Как рекламирате и продавате своите книги?

Продаваме стандартно. Книгите са на борсата, работим с големи и малки книжарници и им даваме процент.

Рекламираме по всички класически методи. Съобщения, носим броеве в медиите, които представят книги. Чрез авторитети в литературните среди, не търсим прекалена реклама! (смее се) Инфлуенсъри не сме канили да рекламират.

Онлайн медиите стават все по-важни! Сега в тези времена – карантината, а и не само, е важно книгата да съществува във виртуалния свят! Тя трябва да има онлайн битие!

Важно е за една книга да има отзиви, дори и те да са лоши!

Имали сте опит в сферата преди да направите свое собствено издателство! Бихте ли казали, че без тези години щяхте да успеете да създадете свой бизнес?

Честно казано – не знам…(всички се смеем) предполагам, че да. Съпругът ми има много богат литературен опит, макар че неговият е малко по-различен. Той има двадесет годишен опит като литературен журналист. (Все още не осъзнаваме, че доц. д-р Марин Бодаков е неин съпруг и седи на отсрещната пейка в парка.) Ще ви преподава след три години! (Моментът на групово осъзнаване и неловък смях.)

Чиракуването ми беше със сигурност полезно. Не правя същите избори, като хората, за които работех. Не се водя по световни класации и не купувам правата на книгите на челно място. Не обичам формули!

Задавам Ви този въпрос във връзка с това, че младите са много устремени към идеята за собствен бизнес. Да изградят нещо свое! Въпросът е там, че годините опит според мен са важни, както при вас се е получило. Важно е да изградиш връзки.

Аз съм по-предпазлива. Не бих посмяла да скоча във водата веднага. Най-малкото, защото една компания, колкото и да е мъничка е финансова отговорност. Не можеш втори път да направиш първа книга!

Какъв е пазарът за детски книги? Какво е търсенето?

Първо – детските книги  са едно от нещата, които хората купуват независимо от това дали самите те са преминали повече към електронните медии. Трудно се продава детска книжка в kindle формат (смее се). Тя е много албумна. Илюстрованата детска книга е като протативна изложба. Пазарът не е огромен. Колкото по-сложна идея измислиш, толкова по-малък става пазарът за нея. Има колеги, които спазват формулата на: ”да го има в учебника и да няма права”. Това е много изгодно, защото щом го има в учебника, следователно го има и в задължителната литература. Това значи, че на книжните панаири ще минат едни баби с едни списъци и ще ги изкупят. Тоест гарантирана продажба.

Когато човек пусне нещо нестандартно като идея, му е необходимо време да го обясни на публиката и то да го обясни добре! Също така публиката да е настроена на честотата на радиото ти и да слуша. Накратко – пазар ИМА, но е сложен за игра.

Как смятате, че е най-адекватно да се рекламира една детска книга, по какъв начин?

Е, аз ако знаех как…(смеем се). Мисля, че най-адекватно е да се пробват всички пътища наведнъж. Ние правим много работилници. Сега покрай пандемията по-малко, но се опитваме. В училища с класове, по фестивали. С удоволствие работим, не знам дали това е най-добрият и адекватен начин, но е най-забавният!

Това за мен е по-интересно, разбира се има и класически методи за привличане на купувачи от типа “две за едно” или някакъв процент намаление. Те са ясни и не са нищо особено.

Предполагаме, са нужни такива класически методи?

Оказват се ефикасни, но не ми е забавно с тях. От друг аспект са важни за финансовата среда.

Вълнувани ни видоизменянето на пазара на книгата. Сега в тези интересни времена на пандемиите, но и преди тях. Какъв ще е и след тях?

Сега с това положение на хората им писна да прекарват толкова време пред екраните. Децата спортуват онлайн, рисуват онлайн. Нещата, които не са онлайн като книга с картинки или разходки в парка започнаха да се ценят повече.

Да, отрази се на продажбите през книжарниците, защото те бяха затворени. През сайта продажбите ни скочиха и бих казала, че това доведе до баланс.

Предлагате ли стажове за студенти като нас, бихте ли се интересували от работа със студенти?

(Смее се) Та ние сме толкова малки!

(Нищо ние и в холна атмосфера можем да работим!)

Какви съвети можете да ни дадете, ако имаме желание да се развиваме, например, в сферата на дизайна?

Ако искате да се занимавате с дизайн на детски книги, най-добрият вариант е да изкарате магистратура в Художествената академия. Това като цяло е чисто художествена работа. Иначе за самите програми бихте могли да се подготвите и сами. Когато човек пуска за печат все пак е хубаво да е уверен, че това което излиза и на което стои логото му е най-доброто.

Кое за сега намирате като най-голямо предизвикателство за едно издателство на детски книги?

Разпространението, връзката с публиката, разликата в това колко струва да направиш книгата добре и ценовият хоризонт, особено извън София. Има голяма разлика в очакванията на хората от различни населени места. На практика, за да се направи една детска книга както трябва става изключително скъпо, особено, ако я правиш от нулата – тукашен автор, художник, цветна, с твърди корици и хубава хартия. Всичко да ѝ е пипнато. Цената се увеличава, ако има и допълнителни елементи, притурки.

Предложиха ни страхотен поп-ъп, но се оказа, че само печатът на 1000 бройки е 11 хил. лева. Много рядко една книга над 50 лв., да речем, би продала повече от 100 бройки. Имайте предвид, че на голяма част от детските книгите, които ще намерите в чужбина, средната цена е между 20-30 евро. Когато видите същата книга тук за 20-30 лева, това означава, че някой е правил страшни сметки как да я изкара така. Или просто няма да я видите. Разбира се има и смели издатели, които поемат риск, като я пускат на реална цена.

Получавате ли обратна връзка от родители например?

Като цяло получаваме положителна обратна връзка. Преди време направихме класически сборник с английски стихчета за деца и ги представяхме в една детска градина. Автентичната реакция на децата ни донесе невероятно удоволствие. Аз сама съм си давала отрицателна обратна връзка за една от книгите, които правихме като детски гид в реториката, защото голямата ми дъщеря много започна да ми отговаря. Един от най-милите отзиви, които сме получавали е за “Книга за смъртта”. Споделиха ни, че с нея дете е успяло да преодолее загубата на майка си.

Как ви се отразява такава отговорна работа?

Не съм го формулирала така, но преди излизането на всяка книга са седмици на абсолютен стрес. До последно следиш за грешки, до момента, когато я взимаш от печатницата, даже включае и него. Обикновено по съдържанието нямаме такива притеснения, защото това е решение, което се взима на по-ранен етап. Истината е, че колкото повече идеята отива към завършен продукт, толкова повече нараства паниката.

За вас голям фактор ли е образованието или талантът е достатъчен? Ето например сега много често се среща човек да работи в сфера, различна от това, което е завършил.

Обикновено се забелязва. Аз например диплома не съм искала, но като цяло се вижда не само образованието, но и дали човекът е учил тук или навън. По-важно е количеството време и труд, които са вложени. Срещат се и автори, които сами илюстрират книгите си, и художници, които пишат текст по рисунките си. В крайна сметка, ако има достатъчно любов, човек може да придобие и умения.